Смълчаното в прегръдката на река Искър село Церово е едно от любимите ми места за разходки в края на седмицата. Причината ? Намира се в най-зрелищната част на Искърското дефиле на около час път с автомобил от столичния град и предлага фантастични гледки към Балкана с виещата се в нозете му сребриста нишка на реката. Да не говорим за различните пешеходни маршрути в околностите. А който казва Церово, казва и Искъро – реката, която в течение на милиони години е сътворила един от най-удивителните проломи в Европа.
Вижте филмчето от пролетната ни разходка до Церово, меандрите на Искър, Джуглата и Подмола – истински земен рай само на час от София !
„От Искъро по-глибоко нема! “
Също така, според шопите, от Витоша по-високо нема и нема таквоз животно като жирафа. Виждала съм жирафи, виждала съм и множество дълбоки реки и още по-високи планини по света. Ала Искър, заедно с величествения му пролом, винаги ме е изпълвал с вълнение и с едва доловима тръпка на национална гордост. Вярно, това не е най-дълбоката , но пък е най-дългата река която тече изцяло на територията на България с нейните 368 км.
И не, названието й не произлиза от шопското „из къра“, а има доста по-сложна етимология, кореняща се в дълбока древност. Според някои топонимът на Искър е с тракийски корени и произхожда от думата „ескурой“, което се превежда като „вода в реката“ т.н. Друга хипотеза пък свързва името й с древно келтската дума uisge /уиске/ 🙂 , която означава река и вода и се обяснява с присъствието на келтски племена по нашите земи. По-късно думата се трансформира в познатото ни вече латинско название на реката – Oescus или Ескус, а оттам – Искър.
Искър извира в Рила планина и се влива в Дунав. Малко след гр. Нови Искър , тя започва да си пробива път сред стръмните отвеси на Стара планина и забързва водите си, оформяйки великолепно дефиле със серия от бързеи, водопади и всечени в скалите меандри.
Меандрите на Искър
Няма как да отминете с безразличие село Церово, докато се движите с автомобил по пътя София – Мездра. От дясната ви страна изведнъж ще изникне видение. Тук за кой ли път мосю Искър, като изкусен живописец от френската школа, е нарисувал следната идилична картина.
В тази си част, реката нагледно очертава геоложкия строеж на Стара планина с характерните й ждрела, дълбоки каньони и главозамайващи теснини. Изваяните от речното корито скали завършват с недостъпни каменни венци. В далечината се открояват амфитеатрални стъпала с хоризонтални скални пластове и множество пещерни отвори. А в подножието плавно се вият меандрите на Искър.
Червената скала над Церово
След поредица от плавни завои, реката с накацалите на брега й къщурки, стига до подножието на гигантска скала с червени оттенъци и рязко завива край нея, за да продължи пътешествието си на север. Един от любимите ми маршрути е разходка до върха на Червената скала , откъдето се открива безбрежна гледка към меандрите и върховете на Понор планина. За да стигнете до скалата, /ако пътувате от София/ ще трябва да завиете вдясно от главния път, малко преди центъра на селото.
Пресичате моста и ж.п. линията и започвате да се изкачвате по стръмна селска уличка. В даден момент завийте по черен път вляво от улицата . Но най-добре да питате местните, които с готовност ще ви упътят. Пътеката е кратка и приятна, а гледката от ръба на скалата е зашеметяваща. И една препоръка – ако искате да снимате целия меандър в подножието на скалата, изберете късната есен или зимата, когато скалата не е обрасла с досадна растителност , която пречи на видимостта. Никога не съм посещавала местността извън топлия сезон, но в мрежата съм попадала на чудни кадри от това място през зимата…
Джуглата
В село Церово, близо до ж.п. линията, се намира и природният феномен „Джуглата”. Тук, непосредствено над коритото на р. Искър, сякаш изкусен майстор, какъвто може да бъде само природата, е подредил така каменните блокове, че да рисуват във въображението различни фигури. Феноменът е изграден от хоризонтални пластове и бива оприличаван най-често на човешка глава или на гъба.
Джуглата е висока 18 м. Образувана е преди 250 милиона години от кварцови пясъчници, оцелели по чудо от разрушителната мощ на реката. А в наши дни, можем да се радваме на образуванието и да си правим селфита пред него благодарение на още едно чудо. През 1895 г. българските власти канят италиански инженери да изградят ж.п. линията, която пресича Искърското дефиле. Италианците обаче решават да разрушат Джуглата, която им пречела.
Да, ама не! Жителите на Церово скочили единодушно в защита на своята забележителност и принудили инженерите да отклонят леко трасето. През 1964 г. Джуглата е обявена за природен феномен. Около нея е обособен малък парк с беседка и стълби.
Подмола – рай за скалните катерачи
Районът на Церово е добре познат на скалните катерачи, а едно от любимите им места е т.нар. Подмола. Това е скален венец с издълбани в подножието му ниши и отвори, който предлага перфектни условия за катерене. Местният приключенски клуб „Под ръбъ” редовно организира експедиции на Подмола, както и на съседните скали.
За нас, обикновените пътешественици, това е идеалното място за усамотяване под сянката на скалните ниши. Тук можеш да си направиш скромен пикник /но без да замърсяваш природата / и да съзерцаваш до безкрай Искърския пролом с красивите мандри в нозете ти. Разклонът към Подмола се намира вляво по пътя към село Заселе, малко след като излезете от село Церово.
Други красоти и емоции край Церово
Церово си има и водопад с височина около 12 метра, известен още като Варовитец. Намира се в района на Подмола. В околностите има и множество пещери. Най-дългата сред тях е т.нар. „Водната пещера” с нейните 3264 м., следвана от „Маяница” и „Говорът на водата”.
Те са необлагородени, така че ако решите да ги изследвате, се обърнете за съдействие към момчетата от „Под ръбъ”. Селото е и изходен пункт за спускане с каяци по поречието на река Искър. Подобни експедиции се организират от местни клубове, които осигуряват екипировка и опитни водачи.
