Image default

Царев брод – при сестрите бенедиктинки в селото с най-много етноси

Царев брод се намира на не повече от 10-на километра от Шумен в почти плоска като тепсия равнина. Чисто, спретнато селце, с голям добре поддържан парк и неотменния селски мегдан, където са се подредили кметството, читалището, училището и магазинът за хранителни стоки. На пръв поглед какво толкова, ще си кажете ! Оказва се, обаче че Царев брод, което наброява около 1 300 жители, не е обикновено село.

Вижте срещата със сестрите бенедиктинки от манастира „Скръбна божия майка“ и разходката ми в града на конете.

„Ние сме като едно малко общество на народите“ –  шегуват се местните хора. В миналото Царев брод е било международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. Вярно е, че в наши дни хората тук „са се омешали“, но още пазят обичаите и паметта за предците си.

Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. Дълго  селото се е казвало и Енидже.
Царев брод е международно село

Необикновената история на Царев брод

В средата на 19-ти век след Кримската война тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство. Малко по-късно в Царев брод пристигат и немците. През 1900 година Фердинанд Кобурготски заселва тук към 50 немски семейства от Австро-Унгария и по-точно от Банат, а също и банатски българи. Предоставят им земи и те пристигат, носейки със себе си модерна за онова време земеделска техника и се захващат с модерно земеделие. Имало е и 2 албански семейства, които произвеждали боза. След октомврийската революция пристигат руски белогвардейци, подгонени от режима в СССР. В селото се чувала и италианска реч.

 

Последните, най-нови заселници идват през 90-те на 20 век. Това са потомци на българи, които по време на Кримската война се заселват в района на Москва. Но Сталин ги интернира в Казахстан, където се оформят цели български села. След разпада на СССР, през 90-те, част от тези българи се прибират в България, тъй като в Казахстан се появило напрежение на религиозна основа. И сега живеят в селото,  научаваме от кмета Стефан Живков.

Царев брод бенедиктинския манастир
Сред покоите на манастира

В Царев брод се изповядват три религии

Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии – турска и татарска. Редом до тях се извисявали две църкви – православна и католическа.  Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно – едва през 1920 г. Православната църква в селото е построена през 1928 г. и в наши дни е действаща само на големи религиозни празници. Затова е затворена през повечето време.

Царев брод православната църква
Православната църква „Свети Димитър“ е била наскоро ремонтирана

В селото има и турска джамия. Наличието на тези големи храма на 3 разпространени религии е привличало хората, защото тогава народът бил по-религиозен, предполага кметът Стефан Живков. А и имало много свободна земя, която била изключително плодородна.

Царев брод джамията

При сестрите бенедиктинки от католическия манастир

Католическата църква „Скръбна Божия Майка” е построена в началото на 20-ти век още с пристигането на първите немски и банатски заселници в селото. Няколко години по-късно около храма израства бенедиктинския манастир, който се превръща в духовното сърце на селото. До ден днешен светата обител е действаща и посреща посетители с широко отворени врати. В момента за манастира се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. Те с удоволствие разговаряха с нас и дори ми позволиха да ги снимам за видеото /виж по-горе/. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва, как през 1914 г. в Цари брод пристигнали първите четири сестри от Германия.

Царев брод бенедиктинки
Сестра Елизабета от Германия живее от няколко години в селото и говори на чудесен български език

В селото имало католическа колония и свещеникът помолил да бъдат изпратени тук сестри, за да създадат училище за децата и да се грижат за духовния живот на хората. Но когато започва Втората Световна война, немците от Царев брод се връщат в Германия, по заповед на Хитлер. Сестрите обаче остават в селото, за да се грижат за манастира. През 2024 се навършват 100 години от основаването му. Бенедиктинките участват активно в живота на Царев брод, занимават се с благотворителност, организират летни лагери и преподават английски в селското училище.

Сестра Надя ни разказа подробно за историята на манастира и за мехлема от невен с чудодейни свойства

Чудодейният мехлем от невен на сестрите

Всеки който дойде в Царев брод, се отбива при бенедиктинките, за да се снабди с уникалния мехлем от невен, приготвян по много стара рецепта, създадена от някоя си сестра Бурдхарда. Тя била лекарката на селото и лекувала с билки, като правела различни отвари. До ден днешен сестрите отглеждат невен в градината си и произвеждат от него въпросния мехлем против изгаряния и кожни проблеми.

Царев брод е живо село

Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради здравословния живот на село и възможностите за дистанционна работа.

Царев брод училището
Училище за чудо и приказ

Малките посещават детската градина, а големите – селското училище, което се е превърнало в туристическа атракция. И наистина едва ли друго българско село може да се похвали с такова шарено, спретнато, лъскаво, украсено цялото с рисунки, пана и стенописи училище !

В града на конете

А само на 3 км. от Царев брод попадаме в Кабиюк – най-старият конезавод в България, основан през 1864 година. Днес Кабиюк е като истински град на конете, разпростиращ се на повече от 30 хиляди декара, където препускат 350 вихрогона. Това е генна банка на различни видове застрашени от изчезване породи коне и говеда.

Понякога водят гостите на Кабиюк навътре в гората, където препускат табуни коне.

Кабиюк от няколко години вече не е достъпен за туристи, но след предварителна заявка, можете да посeтите уникалния Музей на коня, намиращ се на територията на конезавода. В него са представени над 800 експоната, които проследяват развитието на коневъдството от времето на траките до днес. Тук е изложена и каляската на цар Фердинанд, изработена през 1912 г. във Виена.

Вижте още : Кабиюк е царството на конете

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка  ➡️➡️➡️  @VenetaNikolova

Вижте къде да отседнете в района на село Царев брод. Препоръчвам ви да изберете някой хотел в Шумен. За по-изгодна оферта, използвайте филтъра на търсачката!



Booking.com

Други статии

Топ 7 на най-живописните ни манастири, които трябва да посетиш по Коледа

Veneta Nikolova

Габарево свети или идилията на едно подбалканско село

Veneta Nikolova

Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!