Image default

Царев брод – при сестрите бенедиктинки в селото с най-много етноси

Царев брод се намира на не повече от 10-на километра от Шумен в почти плоска като тепсия равнина. Чисто, спретнато селце, с голям добре поддържан парк и неотменния селски мегдан, където са се подредили кметството, читалището, училището и магазинът за хранителни стоки. На пръв поглед какво толкова, ще си кажете ! Оказва се, обаче че Царев брод, което наброява около 1 300 жители, не е обикновено село.

Вижте срещата със сестрите бенедиктинки от манастира „Скръбна божия майка“ и разходката ми в града на конете.

„Ние сме като едно малко общество на народите“ –  шегуват се местните хора. В миналото Царев брод е било международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. Вярно е, че в наши дни хората тук „са се омешали“, но още пазят обичаите и паметта за предците си.

Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. Дълго  селото се е казвало и Енидже.
Царев брод е международно село

Необикновената история на Царев брод

В средата на 19-ти век след Кримската война тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство. Малко по-късно в Царев брод пристигат и немците. През 1900 година Фердинанд Кобурготски заселва тук към 50 немски семейства от Австро-Унгария и по-точно от Банат, а също и банатски българи. Предоставят им земи и те пристигат, носейки със себе си модерна за онова време земеделска техника и се захващат с модерно земеделие. Имало е и 2 албански семейства, които произвеждали боза. След октомврийската революция пристигат руски белогвардейци, подгонени от режима в СССР. В селото се чувала и италианска реч.

 

Последните, най-нови заселници идват през 90-те на 20 век. Това са потомци на българи, които по време на Кримската война се заселват в района на Москва. Но Сталин ги интернира в Казахстан, където се оформят цели български села. След разпада на СССР, през 90-те, част от тези българи се прибират в България, тъй като в Казахстан се появило напрежение на религиозна основа. И сега живеят в селото,  научаваме от кмета Стефан Живков.

Царев брод бенедиктинския манастир
Сред покоите на манастира

В Царев брод се изповядват три религии

Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии – турска и татарска. Редом до тях се извисявали две църкви – православна и католическа.  Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно – едва през 1920 г. Православната църква в селото е построена през 1928 г. и в наши дни е действаща само на големи религиозни празници. Затова е затворена през повечето време.

Царев брод православната църква
Православната църква „Свети Димитър“ е била наскоро ремонтирана

В селото има и турска джамия. Наличието на тези големи храма на 3 разпространени религии е привличало хората, защото тогава народът бил по-религиозен, предполага кметът Стефан Живков. А и имало много свободна земя, която била изключително плодородна.

Царев брод джамията

При сестрите бенедиктинки от католическия манастир

Католическата църква „Скръбна Божия Майка” е построена в началото на 20-ти век още с пристигането на първите немски и банатски заселници в селото. Няколко години по-късно около храма израства бенедиктинския манастир, който се превръща в духовното сърце на селото. До ден днешен светата обител е действаща и посреща посетители с широко отворени врати. В момента за манастира се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. Те с удоволствие разговаряха с нас и дори ми позволиха да ги снимам за видеото /виж по-горе/. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва, как през 1914 г. в Цари брод пристигнали първите четири сестри от Германия.

Царев брод бенедиктинки
Сестра Елизабета от Германия живее от няколко години в селото и говори на чудесен български език

В селото имало католическа колония и свещеникът помолил да бъдат изпратени тук сестри, за да създадат училище за децата и да се грижат за духовния живот на хората. Но когато започва Втората Световна война, немците от Царев брод се връщат в Германия, по заповед на Хитлер. Сестрите обаче остават в селото, за да се грижат за манастира. През 2024 се навършват 100 години от основаването му. Бенедиктинките участват активно в живота на Царев брод, занимават се с благотворителност, организират летни лагери и преподават английски в селското училище.

Сестра Надя ни разказа подробно за историята на манастира и за мехлема от невен с чудодейни свойства

Чудодейният мехлем от невен на сестрите

Всеки който дойде в Царев брод, се отбива при бенедиктинките, за да се снабди с уникалния мехлем от невен, приготвян по много стара рецепта, създадена от някоя си сестра Бурдхарда. Тя била лекарката на селото и лекувала с билки, като правела различни отвари. До ден днешен сестрите отглеждат невен в градината си и произвеждат от него въпросния мехлем против изгаряния и кожни проблеми.

Царев брод е живо село

Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради здравословния живот на село и възможностите за дистанционна работа.

Царев брод училището
Училище за чудо и приказ

Малките посещават детската градина, а големите – селското училище, което се е превърнало в туристическа атракция. И наистина едва ли друго българско село може да се похвали с такова шарено, спретнато, лъскаво, украсено цялото с рисунки, пана и стенописи училище !

В града на конете

А само на 3 км. от Царев брод попадаме в Кабиюк – най-старият конезавод в България, основан през 1864 година. Днес Кабиюк е като истински град на конете, разпростиращ се на повече от 30 хиляди декара, където препускат 350 вихрогона. Това е генна банка на различни видове застрашени от изчезване породи коне и говеда.

Понякога водят гостите на Кабиюк навътре в гората, където препускат табуни коне.

Кабиюк от няколко години вече не е достъпен за туристи, но след предварителна заявка, можете да посeтите уникалния Музей на коня, намиращ се на територията на конезавода. В него са представени над 800 експоната, които проследяват развитието на коневъдството от времето на траките до днес. Тук е изложена и каляската на цар Фердинанд, изработена през 1912 г. във Виена.

Вижте още : Кабиюк е царството на конете

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка  ➡️➡️➡️  @VenetaNikolova

Вижте къде да отседнете в района на село Царев брод. Препоръчвам ви да изберете някой хотел в Шумен. За по-изгодна оферта, използвайте филтъра на търсачката!



Booking.com

Други статии

Барселона – 9 грешки, които НЕ трябва да допускате

Veneta Nikolova

Рисунки на 8 хиляди години красят стените на пещера Магурата

Veneta Nikolova

Кападокия – хипнотична и мистична

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!