Който казва Троян, казва и троянска сливова ракия! В сърцето на Стара планина огнената вода със специфичен аромат е издигната в култ. Дотам, че за нея се носят легенди, посвещават й се песни, вицове и дори цял фестивал. Тук почти всеки си вари домашна ракия в специални казани на двора и не изпуска повод да се похвали с дъхавата си продукция.

Първото нещо, с което те посрещат, прекрачиш ли прага на домовете им, е чашка сливовица. Омайната течност се лее навред по ресторанти и механи, повишавайки градуса на настроението и… апетита.
А троянските мезетата са от вкусни по-вкусни и неусетно отварят глътка, така че човек може и да се забрави. Салати от пресни зеленчуци, домашно козе и овче сирене, сланина, оваляна в дъхави треви, луканки и суджуци от закланото по Коледа прасенце и още, и още гъделичкащи небцето и въображението вкусотии превръщат дегустациите на троянската сливовица в уникално преживяване.
Производството й следва вековни традиции, превръщайки се в самобитно изкуство.
Неслучайно на кехлибарената напитка е посветена специална сбирка в двора на местния музей за художествени занаяти и приложни изкуства. Оттам научаваме, че през 1871 г. унгарският пътешественик Феликс Краниц споменава в хрониките си за уменията на троянци да варят ракия от местен сорт сливи, характерен с високото си съдържание на захар и лесно отделящите се костилки.
Предполага се, че първи с производството й се захванали монасите на Троянския манастир още през XVI век, а рецептата се пазела в тайна и се предавала от игумен на игумен. Знае се обаче, че манастирското питие съдържало 40 билки. Музейната експозиция представя подробното им описание.
![]() |
Документална снимка от „сливобер” край Троян, където от край време се отглежда специален сорт сливи. |
През 1882 г. троянската сливова получава и първото си световно признание – диплом и бронзов медал на изложението в белгийския град Анверс.
Достойнствата на алкохолния еликсир са били оценени от емблематични личности. Сред тях са папа Йоан Павел ІІ и бившия американски президент Бил Клинтън. Всъщност, ценителите трудно устояват на магическото му въздействие. Това обяснява и един любопитен анекдот от по-далечното ни минало. Разказва ни го Елеонора Авджиева – директор на музея:
„През 1928 г. в троянското село Ломец бил проведен референдум за затваряне на кръчмите.
Логично е, след като се произвеждало такова голямо количество ракия, тя да бъде щедро консумирана, както в домашни условия, така и на публични места. В референдума 115 гласа били за затваряне на кръчмите и само 7 – против.
Резултатите обаче се оказали краткотрайни, защото се появил неочакван за организаторите ефект. Заклетите консуматори на обществени места, след като нямали възможност да го правят в родното си село, започнали да обикалят в съседните села и понякога не се прибирали с дни.
А това се превърнало в повод за сериозни семейни скандали. Както става ясно, традициите не се заличават с партийни кампании”.
![]() |
Всяка есен в Троян пристигат хиляди туристи от страната и чужбина, за да присъстват на фестивала на сливовата ракия.
Програмата на алкохолната фиеста включва фолклорни изяви, дегустации на троянски мезета, турнири по разказване на вицове за ракията и не на последно място състезания по надпивания с троянска ракия. А веднъж опиташ ли я, ще ти се иска още и още.
![]() |
Коя е тайната на хубавата троянска сливова ракия ?
Едно от условията е размерът на съда, в който се извършва ферментацията – разкриват местни експерти. Колкото е по-голям, толкова по-качествена ще е сливовицата. Но най-важното условие да се насладиш пълноценно на лютата напитка е доброто настроение. И приятната компания сред диплите на Троянския Балкан.
Венета Николова. Пътешествия без край
Венета Николова. Пътешествия без край