Не паричните знаци, не златото, а солта е била основната „разменна монета” на хората в продължение на хилядолетия. Затова всеки, който в далечното минало е имал достъп до големи количества сол, е бил считан за богат и влиятелен.
А най-големият и най-старият солодобивен център в Европа се заражда не къде да е, а в района на днешния град Провадия край Варненското езеро
“Той е бил укрепен с огромни каменни стени с дебелина над 2 метра и височина над 3 метра – нещо невиждано от периода на дълбоката праистория, поне до момента” – обяснява проф. Васил Николов, ръководител на разкопките.
Провадийските солни „кюлчета”, използвани като паричен еквивалент, достигат далечни земи
„В гробовете са били поставяни медни предмети. А в този район няма добив на мед. Тя е била внасяна от север. Става дума за откритите медни брадви, шила, двуспирални игли. Всички те са белег на висок социален статус.“
Находките край Провадия ни дават основание да считаме, че има връзка на древното солно находище и местното население с близкия Варненски некропол от V хилядолетие пр. Хр., Той придоби известност с откритото в него най-старо обработено злато в света. През 2015 екипът на проф. Николов се натъква изящно бижу от злато – красива висулка от 23-24 карата. Украшението е уникално постижение на ювелирното изкуство подобно на златните накити от Варненския халколитен некропол.
Предполага се че погребаните заможни хора във Варненския некропол всъщност са забогатели именно от солницата край Провадия
„Търговията с този продукт позволява да се развие една икономическа общност с видимо социално разслоение – нещо, което за пръв път се наблюдава в границите на древна Европа! Затова можем да наречем селището край солницата „праисторически град” –твърди проф. Николов.
Но може би това, което предизвиква най-голямо любопитство, са хилядите открити фрагменти от т.нар. брикетажи. Това са керамичните съдове, в които нашите предци са изварявали соления разтвор до получаване на суха субстанция .
Екипът на проф. Николов попада и на калъпите за производство на „солените пари”.
Въпросните древни пари са кубчета от изсушена и запечена по примитивни технологии сол, които били с различна големина. „Това са първите пари в района на т.нар. Източно Средиземноморие” – казва проф. Николов. И добавя, че на практика провадийските солници са били „монетният двор” на Балканите.
Xopaтa издигнали високи отбранителни стени , за да опазят несметното си богатство – солта, защото те били единствените му производители в целия регион. Зaтoвa изгpaдили cлoжнa paдиaлнa ĸaмeннa oтбpaнитeлнa cиcтeмa. Съдейки по откритите върхове на копия, кремъчни и костени стрели и т.н. селището е било сцена на многобройни военни действия. Предполага се ,че в периода между 4700 – 4 200 г. пр. Хр. в селището живеели около 350 заможни хора. Счита се, че това е най-древната каменна цитадела в Европа.
А какви са причините за загиването на праисторическия град в солницата край Провадия ?
Как да стигнете до солницата край Провадия
Археологическият обект се намира на 5 км. от град Провадия в обширния двор на компанията „Провадсол“ – предприятие за добив на каменна сол, което стопанисва каменосолното находище. Добитата каменна сол се изпраща по тръбопровод до завода „Соди“ в съседния град Девня за производството на калцинирана сода. За да влезете и да разгледате обекта трябва да се обадите на охраната на портала. Любознателните гости са добре дошли на разкопките. Предстои обособяването на специален коридор през терена на „Провадсол“, който да осигурява пряк достъп на туристите до разкопките. Проф. Васил Николов търпеливо отговаря на въпросите на гостите и дори ги развежда из обекта.
Моля, имайте предвид, че долупосоченият линк е партньорска връзка. Ако направите резервация след кликване ще ми помогнете в поддръжката на този блог, в който споделям само личните си впечатления. Това по никакъв начин няма да доведе до допълнителни разходи от ваша страна.