Село Солища или романтика в бяло

 Пътят рязко свива надясно, веднага след като отминеш последните къщи на Широка Лъка, а след това неочаквано се стеснява и започва да криволичи нагоре в планината.

Опасенията, че обилните снеговалежи предишната нощ ще затруднят достъпа до този недокоснат от глобализацията  кът се оказват безпочвени. Защото за разлика от други места, тук пътната настилка всяка сутрин грижливо се почиства и опесъчава.

Селцето се е смълчало под плътния си снежен юрган, а единствените признаци на живот в околностите са кълбетата синкав дим от комините.

Цари пълна тишина, толкова неестествена, че чуваш как снежинките се сипят от небето, а снегът хруска в краката ти.

Лек ветрец се прокрадва по стръмните улички и разклаща клоните на близката гора с над 300 годишни гигантски черни борове. Гората си има име „Черночето” и заема достойно място сред списъка на местните забележителности.

Селото наброява едва 36 постоянни жители. Но през лятото населението му „набъбва” до 300 – предимно виладжии и заклети ценители на природата и старините.

Къщите в селото са на 1300 м. надморска височина. Разположеното във високата част на планината селце всъщност е най-близкото населено място  до връх Перелик – първенецът на Родопите, с неговите 2191 м. надморска височина. Някога хората от този край отглеждали огромни стада с овце.

Тук те ги пасели, а на мястото на днешното село хвърляли огромни буци каменна сол и животните идвали, за да ги ближат. Така се появило и името на селото – Солища.

Селото е много старо и е с типично родопска архитектура. Повечето му къщи са строени от камък и кал. А вторият им кат е предимно от кирпич. Стените на приземните етажи пък са с по един метър дебелина, помещенията трудно се затоплят, но след това дълго задържат топлината, покривите на къщите са тиклени.

Хората тук се гордеят със своята църква „Св. Неделя”, една от най-големите този край, издигната в 1892 г. Камбаните й са отлети от мед и сребро, затова бистрият им звън отеква чак в съседните села. Решаваш да се разходиш из селцето и поемаш по стръмните му улици. А те отвеждат нагоре в планината, откъдето притаяваш дъх пред  безбрежното море от преливащи един в друг планински върхове.

Подножието на близкия връх Перелик е сборен пункт на сноубордистите. Там снегът се задържа 250 дни в годината и на места достига до 3 метра дълбочина. Това е едно от най-фантастичните места у нас за екстремно спускане в девствен сняг, твърдят ентусиасти, които политат с шеметна скорост между редките ели, обрасли по склоновете.

За да не остане назад в предлагането на атракции, село Солища също осигурява снежни емоции. Преди време местни предприемачи закупиха и монтираха в околностите малък ски влек и вече всеки може да съчетае почивката си на село с каране на ски.

Турлата

с. Стикъл