За скалната църква „Свети Пантелеймон“ разбрах съвсем случайно докато се рових в мрежата в търсене на идеи за маршрути в района на Петрич. Оказа се, че този край изобилства с вълшебни местенца, за които дори не съм подозирала. Скалната обител е едно от тях, а гледката към Струма, която се разгърна неочаквано пред зашеметените ни погледи, се превърна в незабравим спомен ! Информацията за скалната обител обаче е доста оскъдна. Вероятно защото едва от няколко години е достъпна за туристи.
Защо си струва да посетите скалната църква
- Чудесен повод за полудневна лежерна разходка по една достъпна и почти равна пътека на чист въздух и тишина. Препоръчвам да се разходите до тази светиня през пролетта или ранната есен, когато е приятно прохладно, а не като нас – в най-големия юлски пек.
- За да стъпите на вулкан, за да се насладите на безбрежни гледки към река Струма, към Рупите, към отсрещния Пирин, чистата природа и … безвремието.
- За да се почувствате откривател. Липсата на асфалтиран път до мястото налага известно усилие, за да стигнете пеш. Благодарение на което няма да се сблъскате с шумни туристически тълпи по джапанки, нито ще ви цвърчи скара на фона на ориенталски припеви. Това е и повод да се поставите на изпитание, като се изкачите по нестабилните стълби, прикрепени към една от монашеските килии…
- За да научите нещо ново и любопитно за живота и вярванията на нашите предци. Както и за историята на този край, населяван още в древността.
- За да се усамотите сред природата на едно пропито с тайнство и мистика място, да запалите свещичка и да потърсите връзка със себе си и с Вселената. И т.н и т.н.
Как да стигнете до скалната църква „Св. Пантелеймон“ ?
Освен че е надвесена над меандрите на Струма, скалната църква, или това което е останало от нея, е приютена близо до кратера на вулкана Кожух. Но спокойно, за последно е изригнал преди един милион години. А усещането, че стъпваш на вулкан, макар и угаснал, допринася за мистиката на това място.
Скалната църква се намира в средата между градовете Сандански и Петрич или на около 20 – на км. северно от Петрич. Заходихме към „Св. Пантелеймон“ от село Генерал Тодоров. След като отминахме селцето, хванахме черен път, който криволичи край малка черква. Оттам пътят започва да се стеснява и да се влошава. Но автомобилът ни е сравнително висок и успяхме да преодолеем по-критичните участъци.
След около 15-на минути паркирахме на малка полянка, която бележи началото на пътеката към църквата. Впрочем има си и табела, така че няма как де се объркате. Самата пътека е почти равна и лесно проходима. Ала в ранния юлски следобед живакът започна стремително да се покачва. Сигурно е било около 40 градуса на слънце, защото преходът ми се стори безкраен. Да не говорим, че го извървяхме в двете посоки на празен стомах, а бяхме забравили да си вземем и вода.
Панорамата към Струма и отсрещните била на Рупите
Сребристата нишка на реката непрекъснато надничаше зад дървета и храсталаци, изкушавайки ме на всяка крачка да спра, за да я снимам, въпреки изпепеляващото слънце. Така и не успях да запечатам непокорната й красота – няма техника, която да улови неуловимото ! След има – няма 40 минути /по субективни мои изчисления/ стигнахме до новоизградената постройка на някогашната църква, издълбана високо в скалата. На отсрещния бряг пък се намирали лечебните извори при Рупите, но така и не стигнахме дотам! Съвсем близо до храма е и една от монашеските килии, от които се открива още по-красива гледка към реката.
Какво знаем за скалната църква „Свети Пантелеймон“
В олтарната ниша археолози открили релеф на древногръцкия бог и лечител Асклепий, заради което се предполага, че тук е имало антично светилище, посветено на божеството. През 11 в. на това място възниква християнски храм, посветен на Св. Пантелей, който също бил лечител и впоследствие е бил канонизиран от църквата. Затова до ден днешен се смята, че мястото е лековито. Съдейки по издълбаните ниши в околните скали, в средновековието тук е живяло многобройно братство на монаси исихасти.
И още – подобно на много мистични места в България, и скалната църква „Свети Пантелеймон“ се свързва с житието и битието на св. Иван Рилски. Според легендата именно с тази обител се свързва най-ранното му отшелничество. А едно предание гласи, че докато пребивавал в килиите, младият отшелник бил набеден за появилия се мор по добитъка и тутакси бил прогонен от местните жители !
В наши дни скалната църква е много добре поддържана
През 2015 доброволци обособяват пътека със стълби и парапети, така че да е достъпен за всеки. Тогава е изградена и постройката на мястото на някогашната скална църква. В скалите наоколо има няколко издълбани ниши, служели за килии. Но само една от тях е достъпна за туристите благодарение на прикачените стълби. Храмовият празник е на 27 юли, когато тук прииждат хора от околията, за да отдадат почит на светеца. Това е единствената скална църква в цяла Югозапазна България – още едно основание да я посетите!
В района можете да посетите и : Чуриловският манастир край село Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра на търсачката!
Booking.com