Image default

Село Гудевица – живей хармонично VIDEO

Теодор Василев попада в село Гудевица в един дъждовен ден и се влюбва завинаги в малкото гранично родопско село. Решава да вдъхне нов живот на мястото, откъснато от съвременния свят. С помощта на приятели и доброволци от цяла България, той възстановява рушащата се сграда на старото читалище и я превръща  в център за неформално образование сред природата.

Решава да се засели в село Гудевица, заедно с жена си и двете им ангелоподобни дечица и да се отдаде на просветителска дейност.

В селото е вече оживено, идват деца от цялата страна. Пристигат и млади хора, за да помагат или да участват в различни инициативи на читалището. И се включват в неговите образователни проекти, финансирани от ЕС и от други международни организации. Като ръководител на читалището, Теодор е удостоен с гражданската награда за България на Европейския парламент. Заслугата му е за принос в областта на културата и образованието. Теодор е лидер, визионер, вдъхновител. Вижте защо:

Вижте филмчето на нашия екип с историята на Теодор от Гудевица :

„Малки истории“ на БНТ

Разказът на Теодор  :

„Дойдох тук за първи път преди 13 години в един дъждовен ден на колело с един приятел и така ме грабна това място !. Много живо, природно, много силно като въздействие. Заради планината тук много по-дълго време са се съхранили традициите и културата. И до ден днешен има неща, които все още можем да научим от старите хора около нас. Тук можеш да го усетиш миналото, ти го живееш даже. И наистина се потапяш в една атмосфера, която съвсем спокойно можеш да кажеш, че като тръгнеш оттук не знаеш на кой свят се намираш. Връщаш се назад във времето.

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия !

Ние сме в Гудевица с жена ми и с децата. За мен няма по-добър учител и по-добро място от природа, няма по-добри събеседници и играчки от това да си играеш с дърветата, с клечки, с клонките, няма по-добра атмосфера да слушаш народни инструменти на живо.Моите деца могат да кажат „Здравей слънце“ и „Довиждане“, да ходят боси, да си играят с локвите, с животинките, да откриват, да намират. Съвсем скоро ще започнат да садят, да се грижат за лехички, за билки. Това изгражда едно различно усещане в един човек.Това място наистина ме е избрало мен и нас е избрало,  за да се възвърне към живот. Защото тази сграда, в която се намираме в момента, е строена преди повече от 100 години с доброволен труд на хората от три села, мюсюлмани, християни заедно, за да имат училище, да имат читалище. Когато я открихме сградата беше в много тежко състояние, покривът на места течеше. Стените, всичко беше доста разрушено.Читалището на селото се възроди от група хора, с които решихме да го възстановим и да започнем да работим с деца. Това нямаше да стане без подкрепата на доброволци, хора които идваха да рабоят тук, тъй като за ремонта и възстановяването на сградата сме имали само по един европроект подкрепа, а всичката ръчна, майсторска  работа, се е свършила от нас и от доброволци.Следвайки принципите на природата, на слънчевата педагогика, на сугестопедията,  ние изградихме система на работа, при която децата идват и преживяват от сутрин до вечер, имат ритъм на работа,който започва много рано сутрин, с физически упражнения. Отглеждаме билки, основно мурсалски чай, но и други защитени видове. Сега ще садим лимец. Земеделската ни работа е свързана с това да покажем на децата как да се грижат за билките. Също и тези сгради в които работим с глина,  ние ги използваме, за да преподаваме чрез тях традициите.Защото традицията, тя не се пресъздава, тук тя е жива. Тук има музикални инструменти, спонтанно се засвирва, заиграва се, както е било едно време. Всъщност този ритъм на живот и тази атмосфера нас ни кара да се чувстваме добреНие сме осъзнали, че нямаме нужда от толкова много. Ето, излизаш сутринта, закусваш в гората с ябълки, береш си орехи, гъби, не ти трябват толкова неща, не ти трябва техника, нямаме телевизор.За нас е много важно да усетим тази ценностна система, която сме забравили. В градовете, в местата където живеем все по-рядко се сещаме за важните неща, които ни карат да сме щастливи, да се усмихваме.Не случайно хората се правят в кръг, не случайно се пее заедно, не случайно работят заедно. Прекалено индивидуалисти сме станали в съвремиетоЕдно от големите богатства, които ни дава традицията е да можем да работим отново заедно, да творим заедно, да пеем и да се радваме на живота заедно.Село Гудевица има 30-на жители, зимата остават и по-малко. Когато има мероприяттие в читалището селото става над 100 човека и наистина се оживява това село.“ – каза в заключение Теодор Василев.

Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

10 идеи за приказни пътешествия в България

Veneta Nikolova

„Голдън гейт“ ли? Не, мостът на село Лисиците!

Veneta Nikolova

Стани монах за един ден в Лопушанския манастир

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!