В село Бръшлян хората още помнят времената, когато тук животът е врял и кипял, а селското училище едва смогвало да побере децата от околията. Сега, от някогашното селце с будни жители и бурна история, са останали не повече от 50-ина души. В село Бръшлян цари тишина и безвремие. През лятото обаче населението му набъбва, предимно от виладжии и все повече туристи. Въпреки това странджанското селце упорито не се променя.
Превратната история и несломимият дух на местното население
В миналото, когато е попадало в пределите на Османската империя, селото се казвало Сърмашик, което на турски означава бръшлян. Но дали защото носи името на жилавото и вечнозелено растение, оцеляващо и на студ и на жега, или защото е захвърлено на края на България, далеч от хорското любопитство и всепроникващите пипалца на глобализацията, село Бръшлян упорито не се предава на времето.
В зората на XX век странджанското селце попада в центъра на борбите за освобождение на тази част на Балканите от османско иго. Тук избухва въстание още преди Преображенското, в резултат на което голяма част от населението е било избито.
Местните още разказват легенди за безстрашни войводи, посечени от поробителя, за плячкосани къщи и разбити съдби. В наши дни село Бръшлян притежава истинско архитектурно съкровище – над 80 автентични къщи на повече от 200 години. Нищо чудно, че е обявено за архитектурен резерват.
Вижте краткото видео от почивката ни в приказното село Бръшлян това лято !
Вижте 7 причини да се влюбите в село Бръшлян
1. Село Бръшлян е с непокътнат архитектурен облик от преди два века
Оказва се, че повечето от тези двуетажни постройки, които от столетия стоят непоклатимо, напук на земетресенията и свирепите планински ветрове, са били издигнати без каквито и да е основи, вкопани надолу в земята. Затова пък първият им етаж представлява солиден каменен зид. В изграждането му обаче е бил приложен нестандартен строителен трик, който да осигури неговата стабилност и надеждност.
Особеното в него е, че на всеки 50-60 см има поставена дървена греда, която образува своеобразен пояс. Така че при земетресение тази греда се огъва, приемайки вибрациите на земята и не позволява на зида да рухне, а оттам и на цялата постройка. Долният етаж е бил приспособен за животните, а горният – за хората. Отвън е облицован с дебели дъбови дъски, които са били цепени в сурово състояние, още преди дървото да изсъхне. Така нишката се запазва здрава. Освен това тези дъски никога не са били мазани с какъвто и да е импрегниращ препарат, нито пък са използвани пирони. Просто са били сглобявани една в друга, а не са мръднали от 300 години.
2. Насладете се на старовремски уют и тишина в къщите за гости на село Бръшлян
В наши дни немалка част от тези дървени къщи са превърнати в прекрасни семейни хотелчета, предлагащи всички екстри. Ние прекарахме 5 дена в една от тукашните къщи, оборудвана с абсолютно всичко необходимо за спокойна почивка.
НО внимание ! В село Бръшлян няма ресторанти и механи, така че ни се наложи да отскачаме до близкото Малко Търново, където има достатъчно заведения. Освен това, част от къщите за гости разполагат със самостоятелни кухненски боксове, оборудвани с цялата необходима посуда. Нашата имаше и съдомиялна машина ! Така че не е проблем човек сам да си приготви някой аламинут за вечеря.
3. Етнографската експозиция в Балювата къща разкрива типичния странджански бит от 18 век
Една от типичните странджански къщи в селото е превърната в етнографски музей. Става дума за Балювата къща. На приземния й етаж някога се е разполагал обора и работилницата със стана. Разглеждаме с любопитство втория етаж, където е обособена етнографската сбирка с типичното огнище, вкопано в стената.
Вниманието ни привлече „прадядото“ на съвременните детски проходилки – дървено пособие, в което се поставяло бебето, за да не попадне в огнището. От уредничката научихме още, че някога момите се обличали в груби, черни дрехи, за да не предизвикват мераците на турския поробител. И един куриозен щрих – само в Бръшлян къщите били оборудвани с външен коридор – закрита тераска, в края на която има …тоалетна на етажа – уникална екстра за онези сурови времена.
4. Килийното училище на село Бръшлян и някои интересни щрихи към възрожденската образователна система
Още с влизането в Бръшлян ни посрещна старата църква „Св. Димитър“ с килийното училище, превърнато в музей. На входа ни посреща Станка Буклева, която сладкодумно занарежда историята на старото школо. Така научихме, че тук, през 1871 г. даскал Петър Киприлов започнал да преподава на своите ученици – само момчета от 9 до 13-годишна възраст. Обучението продължавало две години. Първата година била задължителна за всички. Втората била по желание и който остане, се смятало, че е вече по-образован и можело да заема свещеническа длъжност .
Даскалът карал децата да си носят помощни материали като орехи, лешници, бадеми, за да навлязат в смятането и много държал пред всеки един да има сандъче с пясък. Ала когато трябвало да се изписва някаква думичка, той изобретил восъчна дъска. Тя се нагрявала на огнището, за да омекне и с гвоздей децата пишели на нея. И още: Непослушните били изпращани за наказание в ъгъла с гръб към останалите да седят на колене върху … орехови черупки. Освен това в ученическите си торбички малчуганите не носели тетрадки и писалки, а картофи, боб и леща. Всеки ден, в класната стая се палело огнището и на него слагали голямото гърне, в което къкрил обядът. Учебният ден продължавал от сутринта до вечерта, научаваме от леля Станка.
5. Запалете свещичка в църквата „Свети Димитър“
Църквичката е вкопана в земята и датира от края на XVIII. Предполага се че е издигната върху руините на тракийско светилище.
„Свети Димитър“ е известна най-вече с античния си мраморен жертвеник под формата на олтар, посветен на бог Дионис – представлява мраморен блок с надпис на старогръцки. Преди години храмът бе реставриран и обявен за архитектурен паметник. Съдържа ценни икони, заради което на туристите им е забранено да снимат отвътре, че да не предоставят информация на крадците…
6. Да отидеш в село Бръшлян и да не присъстваш на седянка е като да отидеш в Лисабон и да не видиш изпълнение на фадо ! ?
Дворът на т.нар. Балюва къща е превърнат в нещо като … сцена на открито. Тук бръшленските баби редовно изявяват своите артистични способности, като изнасят своеобразни колоритни спектакли, по време на които демонстрират местния фолклор и занаяти и подканват зрителите да се присъединят към тях. Насядали на трикраки столчета или миндери, пременени в носии и закичени с цветя, бабките с вдъхновение споделят истории и легенди от техния край.
Репертоарът им включва още изпълнение на странджански песни, чепкане на вълна, плетене, тъкане, въртене на вретено и други, наследени от майките и бабите им местни практики.
7. Село Бръшлян като изходен пункт към потайностите на Странджа планина
Село Бръшлян се намира в сърцето на Странджа, на около час с автомобил от Бургас и на 10-на минути от граничното градче Малко Търново. В района са разпръснати тракийски светилища, руини на крепости, малки, забравени от времето селца, стари параклиси с аязма и екопътеки, които се промушват под сянката на вековни гори и отвеждат до най-потайните кътчета на планината .
Идеи и информация за маршрути и забележителности в околностите на село Бръшлян ще откриете в публикацията :
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Разгледайте галерията от Бръшлян по-долу.
Преди това вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра !
Booking.com
Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия
Вижте къде се намира село Бръшлян и как да стигнете до него!