Image default

Рисунки на 8 хиляди години красят стените на пещера Магурата

 

 
Пещера Магурата – природната забележителност, която е кандидат за ЮНЕСКО, е с колосални размери!  Тя наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й. Най-старите са на 8 хиляди години.

Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров.

 Пещера Магурата е с обща дължина почти 3 км

Това е една от най-големите български пещери. Благоустроена е със съответните стълби, наблюдателни площадки, парапети и пр., Така че е лесно достъпна за туристите. За да опознаеш поне частица от потайностите й, ще са ти необходими поне час и 40 минути. Толкова продължава обиколката на пещерата.

Специален гид отвежда посетителите до най-съкровените й кътчета. За да стигнеш до тях, обаче ще трябва да преминеш  през тесните процепи и тунели, свързващи отделните галерии. А там те очаква приказна картина, изваяна от природата в продължение на милиони години.
В полусянката на прожекторите, сталактити, сталагмити и сталактони придобиват формата на хора, животни и митични чудовища, които изпълват Магурата с одухотвореното си присъствие. Най-големият сталактон е висок около 20 м., а диаметърът в основата му е 4 м.
Друга забележителност в  пещера Магурата е „Падналият бор” .
Със своите 11 метра дължина и 6 метра дебелина това е най-големият сталагмит в изследваните до момента пещери у нас.
Господарят на Магурата е прилепът, който населява непрогледния й мрак в компанията на различни животинки от рода на многоножките и други подземни безгръбначни. В пещерата са открити и останки от пещерна мечка, див кон и пещерна хиена с внушителни за съвременните ни представи размери.
Тези отдавна заличени от лицето на Земята видове са били съвременници на първобитните хора, които обитавали дълбините на Магурата в продължение на няколко хилядолетия.
 Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8 хиляди години преди Христа, т.е. още от епипалеолита, който предхожда неолита .
Хората са населявали пещерата до ранно-бронзовата епоха. Следи от първобитни жилищата са открити в най-голямата зала, т. нар. Триумфална зала. Там са запазени забити в земята дървени колове на разстояние 25 см. един от друг. Коловете са преплетени с пръти и са измазани с глина, примесена със слама. 
 
Във всяко жилище е имало пещ, която е използвана за изпичане не само на месо, но също така и на керамични съдове. За това свидетелстват откритите фрагменти от
паници,гърнета,чаши с дълги дръжки и пр.
Интересни са и находките на първобитни оръдия на труда, с които са си служели нашите предци. Те са изработени от кремък, камък и рог от елен. Сред тях са и ръчните мелници за смилане на зърното, представляващи два камъка, които се триели един в друг до получаване на брашно.
 
Наред с първичния инстинкт за самосъхранение и за продължаване на рода, древните хора изпитвали присъщия човешки стремеж към творчество и красота.

Потребността им да общуват със заобикалящата ги среда е намерила израз в създадените от тях рисунки по стените на пещерата. В култовите сцени жените са изобразени в по-голям ръст от мъжете, защото това било времето на матриархата.

Абстрактните скални композиции изобразяват ежедневния бит на древния човек, както и примитивните му представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи.

Най-старите рисунки в Магурата са от преди 8 хиляди години.

От стените на „Галерията с рисунките” ни гледат танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали. Вниманието на посетителя е приковано и от чудновати „шахматни пана”, както и от невероятното разнообразие от праисторически животни и растения. 

И над цялото това фантастично шествие от хора, животни и геометрични фигури, греят изображенията на слънца и звезди. Сред тях се откроява и т.нар. „Слънчев календар”. Според някои учени рисунката изобразява годишните времена.
Въпреки изминалите хилядолетия, скалните изображения са толкова живи и добре запазени, че човек има чувството, че са току-що сътворени от ръката на примитивния художник. Причината, според учените е, че те са правени с тор от прилепи, който е богат на фосфор и ги е съхранил и до днес. Не случайно рисунките са релефни, защото варовикът около тях е ерозирал, а торът от прилепи ги е запечатал  во веки веков ! БНР
 
 Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

Free Sofia Tour или как да опознаеш столицата за два часа

Veneta Nikolova

Провиралката край село Лиляч или да се родиш отново

Veneta Nikolova

Дивият Север или топлият Юг за морската почивка?

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!