Град Хасково и околните населени места, разпръснати в преддверието на Родопите, са пълни с изненади. Като се започне с хилядолетната история. Именно тя е в основата на поредица маршрути. Те ни отвеждат по следите на древните траки, пренасят ни в Средновековието, когато тези хълмисти земи били част от първата българска държава и ни очароват със самобитната атмосфера на красивите местни селища. Препоръчвам ви да започнете разходката си от град Хасково и да разгледате следните забележителности:
Хасково е известен като града на Богородица
Гигантската статуя на Божията майка се е изправила закрилнически над града, подобно на Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро. Близо 33-метровата фигура на Дева Мария, държаща Младенеца в ръце, е издигната през 2003 г. на хълма Ямача, който е едно от първите възвишения на Източните Родопи.
Местните се гордеят не само с красиво изваяната статуя, която може да се види от всяка точка на Хасково, но и от факта, че това е най-високият монумент на Богородица в света. Изящната скулптура е вписана в книгата на Световните рекорди на Гинес. В основата й е изграден параклис, посветен на Дева Мария. Вярва се, че молбите, отправени тук, биват чути, за което свидетелстват благодарностите, вписани в книгата на храма.
През 2013 -та хасковлии събират дарения от половин милиона лева с една благородна цел – да издигнат близо до грандиозния монумент на Божията майка и камбанария, но не каква да е! Внушителната структура е висока 30 метра и е съоръжена с осем камбани, тежащи общо един тон. Всеки ден по обяд, кристалният им звън отеква из целия град, озвучавайки и най-отдалечените му квартали. Камбанарията е провъзгласена за една от най-високите на Балканите, а от върха й се открива спираща дъха гледка към околностите.
Още една забележителност изпълва с гордост жителите на южния град.
Това е единственият в света паметник на завистта
Той заклеймява широко разпространена черта по нашите географски ширини и е издигнат изцяло с дарения. Красивата скулптура е сътворена от Господин Тенев-Гуспата – автор и на други арт инсталации в Хасково. Авторът е изобразил човешка фигура, разперила криле от пера в устрем да полети. В нея обаче са се вкопчили две костеливи ръце в опит да пречупят полета й към небесата. Монументът е известен и като „Българския Икар „, а под изтерзаната му фигура четем следната латинска сентенция : „Завистта е постоянен спътник на славата“. Така си е !
Градът на Богородица се гордее със своя обновен център – потънали в зеленина паркове, фонтани, красиви сгради. Не случайно през 2011 бе обявен за най-зеления град на България. Сред местните архитектурни шедьоври е Драматично-кукленият театър – артистичната сърцевина на града. Построен е през 20-те години на 20-ти век, като умалено копие на софийския Народен театър.
Наблизо се кипри и 23-метровата часовникова кула, издигната през 2013 г. изцяло с дарения на местните. Сградата е копие на оригинала от началото на 19 век. През 1913 г. обаче било взето решение старата кула да бъде разрушена. И век по-късно, в центъра на града, израства нейният съвременен аналог. Единствената разлика с оригинала е часовниковият механизъм, който се сверява със сателит. Освен това камбаната му е произведена в същата леярна, произвела камбаната на прословутия „Биг Бен“ в Лондон.
Защо Узунджовската църква е уникална ?
Село Узунджово отстои на 12 км. от Хасково и се слави със своя голям и красив храм с над 500-годишна история.
Много са църквите по нашите земи, които били превърнати в джамии. Но тук сме свидетели на обратното. Джамия е превърната в църква. Е, вярно, че въпросната джамия, преди това била църква… Всичко започва през 1500 година, когато на това място българите изграждат църквата „Св. Богородица“. Почти век храмът е духовен център на околията. Но през 1593 г. турците унищожават селото, а на мястото на църквичката изграждат джамия, баня и крайпътен хан .
Целият комплекс бил ограден с висока стена и отдалеч приличал на крепост. След Освобождението турците се оттеглят и комплексът е изоставен. В началото на 20-ти век обаче започва преустройството на джамията в църква. За целта е поканен виден тревненски резбар.Той сътворява нов иконостас, който се нарежда сред 3-те най-внушителни в страната. Узунджовската църква е уникална и с украсата си. В нея хармонично съжителстват християнски и мюсюлмански символи.
Александровската гробница – една от най-значимите находки от времето на траките
Най-популярната забележителност в района се намира се на около 40 км. от Хасково в красива, потънала в зеленина местност край село Александрово. Тук попадаме на т.нар. Музей на тракийското изкуство, създаден през 2009 г. изцяло с дарение на японското правителство. В музея са представени някои от знаковите находки в Източните Родопи от времето на траките.
А най-голямата атракция е копието на гробница от средата на 4 век. Самият оригинал е консервиран в мрак и постоянна температура, далеч от туристически тълпи и нездравословно любопитство. Така че истинската гробница се е притаила под малка обрасла в храсталаци могила на 30-на метра от модерната сграда на музея. Ние обаче можем на спокойствие да разгледаме копието. Най-ценното във гробницата са стенописите. Те са сравнително добре запазени и изобразяват ловни сцени и различни сюжети, свързани с бита и културата на предците ни. Александровската гробница е едно от най-големите подобни съоръжения от тази епоха по нашите земи.
Шарапаните в местността Аврамов камък – мистика и тайнство
Едно от любимите ми кътчета в района на Хасково са т.нар. шарапани или тракийски винарни, в които предците ни са приготвяли любимата си напитка. В околностите на село Горно Брястово, което е на 20 км. от Хасково, попадам на издълбани в камъка корита. Предполага се, че в тях траките са мачкали гроздето. Сокът се процеждал през специални улеи в по-малък каменен басейн.
Според изследователи тези съоръжения били изваяни от човешка ръка преди повече от 2600 години. Ритуалите били свързани с култа към тракийския бог Дионис. Въобще в района се наблюдава най-голямата концентрация на шарпани на Балканите. Мястото е обвеяно с тайнство, а гледката която се открива от скалите е предизвикателство за всеки фотолюбител.
Връх „Аида“ , но не като операта на Верди
Най-известният връх в района се намира на 20-на км. от Хасково в близост до с. Горно Брястово и гореспоменатите шарапани. Интересното е, че върхът носи името „Аида“, като операта на Верди. Местните се шегуват, че тъщата на прословутия италиански композитор била родом от Хасковско. Та Верди като й гостувал, се влюбил във върха и после кръстил операта си на него и т.н. ! Факт е, че названието „Аида“ е доста разпространено в района. Така се нарича не само върхът, но и близката хижа, както и местният пещерен клуб. Всъщност името идва от турската дума Айдаа и означава „мечата планина“. Затова върхът е известен още и като „Мечковец“. Най-високата му част се издига на 859 м. надморска височина и е увенчан с телекомуникационна кула. В района има чудесни пешеходни маршрути.
Релакс и романтика в курортно селище Минерални бани край Хасково
Признавам – не си падам по спа и балнео процедури, елитни хотели, гурме ресторанти и пр. Предпочитам да обикалям нагоре – надолу по гори и паланки, като дете на слънцето и вятъра, вместо с дни да се кисна в минерални басейни и джакузи или да ме мачкат масажисти. Но на феновете на релакса и удобствата горещо препоръчвам това малко, китно, тихо и подредено местенце. През последните години общината на Минерални бани е реализирала европроекти на стойност 40 млн. лв. за благоустрояването на курортното селище.
И резултатите са налице. Добре поддържани паркове, реновирани обществени сгради, чисти и ремонтирани улици и нови атракции за гостите. А кокетни хотели с басейни – колко щеш! Мястото обаче е най-посещавано от турски туристи, които прескачат по съседски, привлечени от ниските цени и чудесните условия за отдих и лечение. Не случайно навсякъде откриваме надписи и на турски език. Местната минерална вода помага за лечението на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, стомашни и гинекологични проблеми.
В центъра на селището попадам на съоръжението „Чифте-баня“
или къпалня на открито. От двата минерални душа постоянно струи топла минерална вода. Ако не желае да се подлага на цялостно обливане, човек може спокойно да се настани на обособените край басейна пейки и да си топне краката в лековитата вода. Вечерно време „Чифте-баня“ е сцена на светлинно шоу. А отсреща, в красив и добре поддържания парк „Топлика“ се намира още една атракция :
Най-големият терариум в региона на Хасково
Стопаните му дори твърдят, че е най-големият на Балканите. Сградата е единствената у нас проектирана специално за терариум. Инициативата е на местното херпетологично дружество, което се грижи за животинките. Тук посетителите могат да се изправят очи в очи с около 25 влечуги от 18 вида. Зелена игуана, скален питон, жълта анаконда плюс още цяла плеяда отровни и не толкова опасни змии и змийчета, които се срещат в нашата природа, предизвикват любопитство и страхопочитание.
Зад стъклената клетка достолепно се излежава и змията – беглец. Става дума за йероглифния питон. Малко преди официалното откриване на терариума животинката успяла да се измъкне през отвора на вентилационната тръба. Стопаните й панически я издирвали из целия курортен град. Накрая я открили заклещена зад гипсокартона над клетката. Въпреки опасенията им, питонът не проявил никакви признаци на пост-травматичен стрес и продължил да се храни и да си живее кротко и спокойно в съседство със себеподобните си.
Чудодейната стъпка на Богородица
На малко възвишение в селището Минерални бани се намира една от най-известните местни забележителности.
Представлява издълбано от човешка ръка в скалата корито с формата на великанска стъпка. Учените смятат, че това е било тракийска гробница или някакъв древен саркофаг. Според местна легендата обаче въпросната стъпка била оставена от Божията майка при гоненията й с младенеца на ръце. Затова до ден днешен, се смята, че мястото притежава чудодейна лечебна енергия. За целта всеки който го посети, трябва да завърже конец от дрехата си на близкото до светилището дърво, в следствие на което се е получил не особено естетичен ансамбъл.
Крепостта „Свети Дух“ – ехо от миналото
Разходката ни из Минерални бани ни отведе до малко възвишение на края на града, увенчано от останките на някогашни зидове.
Крепостта „Свети Дух“ възниква през II век, но се предполага че е била изградена на мястото на съоръжение от римско време. Твърдината е била стопанисвана и обитавана в продължение на близо 1000 години. През XI век. е разрушена и изоставена. В наши дни в центъра на някогашната крепост е издигнат съвременен параклис. Оттук се открива красива гледка към курортното селище и близките планински ридове, които плавно преминават в масива на Родопа планина.
Материалът е изготвен със съдействието на общините Хасково и Минерални бани.
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района на град Хасково. Използвайте филтъра за по-изгодни оферти!