Image default

Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Разбоишкият манастир се е сгушил близо до клокочещите води на р. Нишава, а отсреща на 50 -на метра височина, сякаш увиснала във въздуха, се белее църквица за чудо и приказ – вкопчена в скалата, мъничка, самотна, белязана от времето…

Казва се „Въведение Богордично“  и е една от двете действащи скални църкви у нас, заедно с тази на Бесарбовския манастир…   Може би именно фактът , че мястото е отдалечено от известните туристически забележителности, го спасява от свистенето на гуми по асфалт, цвърченето на кюфтета на скара и потоците шумни туристи по джапанки.

Вижте 5-минутния ми видео разказ от последното ни посещение на Разбоишкия манастир в разгара на локдауна в  края на ноември 2020 г. 

Как да стигнете до манастира

Намира се в околностите на гр. Годеч близо до границата ни със Сърбия в Долината на река Нишава, която извира от вр. Ком. Спираме автомобила в края на село  Разбоище на малка поляна и поемаме надолу по дерето. Няма как да се изгубите. Маршрутът е много добре обозначен с продължителност около  20 мин. И ето че стигаме до леко стръмен наклон, а след него –  кратък преход с повишено внимание по призрачни ж.п. релси. Някога тук е имало пътническа спирка. В наши дни трасето обслужва товарни влакчета. Два пъти на ден те огласят околността с веселите си подсвирквания.

Съвсем близо до релсите, се мъдри Разбоишкият манастир с варосаните му в бяло стени.  От 2019 г. за него се грижи от сестра Агнеса, която любезно посреща гостите, кани ги да разгледат магерницата с одаята, след което ги напътства как да минат по мостчето над реката, за да стигнат до скалната църква отсреща.

Разбоишкият манастир често приютявал Левски и неговите съратници

На тяхно разположение била малката килия с тайник, откъдето, подгонят ли ги заптиета, бунтовниците се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите.  Това обяснява защо дървените вътрешни врати на килията, по-ниски от човешки бой, имат по три резета.

Разказват как в скалните ниши край църквата, Дяконът и Матей Преображенски приготвяли барута за опълчението от 1876 г. Не щеш ли веднъж се случила авария – гръмнал барутът,  пострадали няколко монаси.  А пещерата и до днес се  чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира – Разбоишки. А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”.

Но по време на турското робство Разбоишкият манастир бил  поне три пъти плячкосван и опожаряван, заедно със скалната му църквица.

Твърди се също, че при последното нападение 40 монаси били изклани от турците, а манастирът- сринат до основи.

Какво знаем за скалната църква „Въведение Богордично“

Точни сведения за възникването на църквата не са запазени. Но се знае ,че още от ранното средновековие пещерите в околността стават убежище на отшелници.

Сред тях бил и Свети Сава. Та тръгнал той веднъж на път за Божи гроб. Ала не щеш ли, именно тук, в околностите на днешното с. Разбоище, го заварили Великите пости.

Решил Свети Сава да се установи в малка пещера, разположена на 50-на метра в скалите над р. Нишава и тук прекарва 40 дни в постене и молитви. Оттогава лековита вода бликнала от скалата. По-късно, върху площадката пред нишата изникнал скален скит. Монасите просто зазидали входа с грубо обработени камъни, споени с хоросан и така обособили малък параклис в скалата. В подножието му пък спретнали манастир.

За стенописите на църквата

В наши дни са запазени следи от много красиви стенописи върху външната фасада  със сцени от страшния съд. Затова пък вътрешните стенописи са напълно унищожени. Едната версия е, че те са така от турското робство. Знаем, че последователите на исляма открай време имали навика да дращят по икони и човешки изображения. Ала по-вероятна е другата версия – по време на ремонт нашенски „сръчни майстори – умници“ се престарали, като добре изчегъртали уникалните културно-исторически ценности, та да „фане мазилката“.

Вместо заключение :

Разбоишкият манастир е идеалната дестинация за еднодневна разходка през почивните дни. Още едно кътче в България, духовно, уютно, което ще те приласкае в обятията си и ще те дари с хармония и покой.

Наблизо се намира и още един обвеян в мистика храм  Вижте : „Храмът на село Беренде пази 7-вековна тайна“

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия и да прочетете репортажа !

галерията е от месец април 2016 г.

Разбоишкият манастир се е сгушил близо до клокочещите води на р. Нишава, а над него, на 50-на метра в скалата, сякаш увиснала във въздуха, се белее църквица за чудо и приказ. Виждала я бях и преди, но на снимки - вкопчена в каменната гръд на планината, мъничка, недостъпна, самотна, белязана от времето. Казва се "Въведение Богордично"  и е една от двете действащи скални църкви у нас. / заедно с тази на Бесарбовския манастир/. Намира се в околностите на гр. Годеч близо до границата ни със Сърбия. Спираме автомобила в с. Разбоище и поемаме надолу по дерето, следвайки тясна пътека и обозначителни табели. Преходът е не повече от половин час и ето че стигаме до стръмен наклон, а долу, смълчани в закътана долина, ни очакват белосаните сгради на манастира. Мястото е радост за сетивата. Окото се рее свободно над заоблените била на Стара планина, в чийто нозе си провира път реката, забързана към съседна Сърбия. Предстои ни кратък преход с повишено внимание по призрачни ж.п. релси. Някога тук е имало пътническа спирка, Но в наши дни трасето обслужва товарни влакчета, които два пъти на ден огласят околността с веселите си подсвирквания.  Съвсем близо се мъдрят варосаните стени на Разбоишкия манастир, който, както подобава на много  православни храмове  у нас, тъне в мизерия и разруха. В миналото районът е бил център на духовна околия. Затова изобилства със старинни църкви и манастири – около 50 на брой.Немалка част от тях датират от 14-15 век. За Разбоишката църквица обаче се говори, че е по-стара, най-вероятно от 12 в.. Разбоишкият манастир често приютявал Левски и неговите съратници. На тяхно разположение била малката килия с тайник, откъдето, подгонят ли ги заптиета, се спускали към бойниците на стобора и оттам - към пещерите. Дървените вътрешни врати, по-ниски от човешки бой, имат по три резета. Твърди се, че в скалните ниши край църквата, дяконът и съратникът му Матей Преображенски приготвяли  барута за народното опълчение от 1876 г. Не щеш ли веднъж се случила авария – гръмнал барутът,  пострадали няколко монаси, а пещерата и до днес се  чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира - Разбоишки.А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”.  Точни сведения за възникването на църквата не са запазени. Но се знае ,че монашеството в този край има дълга история. Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на отшелници.Сред тях бил и Свети Сава - според някои народни поверия той бил жена, покровителка на чумата, а според други мъж, покровител на вълците. Та веднъж, тръгнал на път за Божи гроб, но нещеш ли, именно тук, в околностите на днешното с. Разбоище, го заварили Великите пости.  Решил Свети Сава да се установи в малка пещера, разположена на 50-на метра в скалите над р. Нишава и тук да прекара 40 дни в постене и молитви. Оттогава лековита вода бликнала от скалата. А по-късно, върху площадката пред входа на скалната ниша изникнал скален скит. Просто монасите зазидали входа с грубо обработени камъни, споени с хоросан и така обособили малък параклис в скалата. В подножието му пък спретнали манастир . Но по време на турското робство светата обител била поне три пъти плячкосвана и опожарявана, заедно със скалната й църквица. Твърди се че при последното нападение 40 монаси били изклани от турците, а манастирът-сринат до основи. „Още намираме техни кости в околностите. Личи си,че са били избити, защото черепите са с фрактури, а крайниците - посечени“ – обясни ми местен доброволец, който собственоръчно се опитва да възстанови старите манастирски сгради.  Когато хората се захванали за пореден път да възстановят манастира и църквата се случило чудо. Решили да преместят църквата ниско долу на полянката, там дето се намира днешният манастир. Но след като денем майсторите градили стените, нощем всичко се разрушавало и на сутринта откривали строителните материали горе, при пещерната ниша. Накрая Света Богородица се явила сърдита в съня на игумена и му наредила „Там където от векове ми се молите, там ще си построите църквата". Речено –сторено. Монасите издигнали на старото място нова, спретната църквичка с притвор, камбанария, купол с кръст и удобни каменни стълби, които да отвеждат до нея.В наши дни са запазени следи от много красиви стенописи върху една от фасадите. Затова пък вътрешните стенописи са напълно унищожени. Едната версия е, че те са така от турското робство. Последователите на исляма открай време имат навика да дращят по икони и човешки изображения. Но по-вероятна е другата версия - по време на ремонт нашенски „сръчни майстори – умници“ се престарали, като добре изчегъртали уникалните културно-исторически ценности, та да „фане мазилката“. Превратна е историята на Разбоишкия манастира. Дълго време обителта пустеела. Но в средата на 19 век тук се заселили три сърцати и предприемчиви монахини. Те заварили стопанските постройки  разрушени, а безценните стенописи - унищожени и ги възстановилиИзвестно време манастирът преживява разцвет, но отново потъва в разруха. През 2007г. умира и последната игуменка, Жителите от околните села обаче не го изостават. Сега тук живее една тиха монахиня, но тя често отсъства и тогава е затворен за случайните посетители

 



Booking.com

Други статии

Радомирското село Чуковец е пълно с изненади

Veneta Nikolova

Улпия Ескус – забравеният град край Дунав

Veneta Nikolova

Провиралката край село Лиляч или да се родиш отново

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!