Някои от тях са разпръснати сред планинските дебри, а призрачните им къщи упорито не се предават на времето и нашепват избледнели спомени за някогашните им обитатели.
Други пък са като наивна детска рисунка: притиснати покрай буренясали пътеки къщурки с по две прозорчета, врата, червен покрив, комин, а най-отгоре – синьо небе със сияйно слънце и пухкав облак. Трети са китни, спретнати, оживени и излъскани като за туристите.
Някои старинни селища на България не спират да ни удивляват
с тази тяхна първична, непреходна красота, която понякога ни кара чистосърдечно да възкликнем „ Е няма по-хубава страна от нашата!”
Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия !
/ За да излезете от галерията кликнете върху бутона Esc на вашата клавиатура/
Снимки : Венета Николова . Пътешествия без край