В късния следобед най-северният плаж на българското Черноморие изпращаше с носталгия още един безметежен летен ден. Последните слънчеви лъчи бавно се оттеглиха от губещата се в далечината пясъчна ивица, която отделя морската синева от тръстиковите брегове на Дуранкулашкото езеро.
Но малко преди слънцето да се потопи във водите му, настъпи истинска суматоха. Неочаквано небето се изпълни с рояк от птици. Пернатите започнаха да се стрелкат в лудешки танц, да се гонят около огненото кълбо, а после плавно се снишиха над езерото, преди да се скрият в тайнствените си леговища.
Виа Понтика
Така се нарича един от главните миграционни маршрути на птиците, прелитащи между Европа и Африка. В България птичата магистрала минава над вълнистите била на Странджа планина и влажните зони по черноморското ни крайбрежие.
На 6 км. от границата ни с Румъния ятата се спират, за да отдъхнат при Дуранкулашкото езеро – една от най-добре запазените влажни зони у нас. Край обраслите с водолюбива растителност езерни брегове гнездят над 150 редки и застрашени вида.
Районът е „златна мина” за орнитолози, фотографи и „колекционери” на красиви природни картини.
 |
| Снимка : btourism.com Червеногушата гъска |
Сред пъстрото птиче множество, което от сутрин до вечер огласява небесата над Дуранкулашкото езеро, се откроява един уникален, застрашен в световен мащаб вид. Това е червеногушата гъска, превърнала се в нещо като туристическо лого на района.
„Най-красивата гъска на Земята изминава 7 хиляди километра от далечен Сибир, за да достигне водите на Дуранкулак. Тук зимува цялата 30 хилядна популация на този вид!” – разказва Павел Симеонов от фондация Льо Балкан.
.JPG)
Загадъчният свят на птиците се е превърнал в страст, обсебваща мислите и свободното време на някои от тях. Въоръжени с бинокли и скъпа фотографска техника, маниаците са готови да чакат. Те се крият с часове във високите тръстики на езерото, само и само, за да се срещнат „очи в очи” с белоока потапница, индийско шиварче или червена чапла.
Как любителите орнитолози отдъхват край бреговете на Дуранкулашкото езеро?
„Извън наблюдението на птиците е трудно да се каже какво правят, защото те само това правят –категоричен е Павел Симеонов. – От сутрин до вечер ние само гледаме птици. Вечер се прибираме късно, даже след вечеря ходим да слушаме бухали и сови“
Преди да си легнат, те попълват своя т.нар. „чек лист”. Това е списъкът на всички видове птици, които един любител орнитолог би трябвало да срещне по време на тура си. Някои от тях идват в Дуранкулак , за да видят своя „лайфър”.
Това ще рече нов вид птица, която никога преди това не е срещал в живота си. Тези хора са . „колекционери на видове”. Някои си плащат целия тур, за да видят един единствен нов вид.
.JPG)
Тук, в най-североизточния ъгъл на България, господари са не хората, а птиците.
Все още! Въпреки трескавите планове на инвеститори за изграждане на голф игрища и вилни селища край езерото, този оазис на дивата природа е непокътнат.
Наесен, когато прелетните птици се готвят да отлетят към топлите земи, Дуранкулак се превръща в „сцена” на удивителен спектакъл. Тогава небето над езерото и близкия плаж потъмнява от птици.
Подредени в стройни редици, те рязко променят посоката на полета си, подобно на изтребители-бомбардировачи, направлявани от вещи пилоти.
Ще видите как 70 хиляди щъркела се издигат нагоре в съвършен синхрон, образувайки жив облак с 15 км. дължина
Той грациозно се рее във висините. Или как ято от 1500-2000 пеликани свободно планира в небето, носено от топлите въздушни течения. Най-подходящият сезон за наблюдение на птици обаче е пролетта и по-точно месец май, когато пернатите се завръщат от зимните си леговища.
.JPG)
Тогава птиците пеят, те са активни, те са красиви и хората могат да ги наблюдават . Прелетът е също интересен, защото тогава имаме внушителни количества от мигриращи птици, или т.нар. реещи се птици.
Това са пеликани, щъркели, жерави. Любителите орнитолози наблюдават и хищни птици – орли, соколи, ястреби и т.н.
Всеки период има своя чар и тук целогодишно могат да се наблюдават пернати. Вярно е, че лятото, когато близките крайморски туристически бази са пълни с туристи, за птиците е вял сезон. Не защото няма птици, а защото по това време на годината те не са толкова активни. Горещо е, те се крият на сянка, повечето от тях започват да линеят и оперенията им не са толкова красиви. Но с повече търпение човек винаги може да попадне на някой интересен екземпляр!”
Пътешествия без край . Венета Николова