В тази публикация няма да разказвам за интересни кътчета и как да стигнете до тях, защото те отдавна са заличени от картата на България.
Запалня, Дарец, Кочаш, Пчелинци, Подградец… – това са имена на потопени села. Те не съществуват, но спомените за тях бродят на дъното на язовирите, като подводни призраци, които не искат да се разделят с миналото. На места над водата още стърчат печалните руини на църкви или гробища, навявайки усещане за тъга и безвъзвратна загуба.

В средата на 20-ти век десетки български села потъват под водата завинаги
Техните жители са принудително изселени от родните земи. Комунистическата власт започва ударно строителство на язовири. Но каква е била съдбата на тези потопени села, какво се е случило с техните обитатели? За да разбера, се срещам с гл. ас. Д-р Лина Гергова, ръководител на екип от Института за етнология и фолклористика към БАН, който работи по проекта „Потопеното наследство“. До момента екипът й е идентифицирал 23 язовира, при които са били изселени над 60 потопени села, включително и махали с по няколко къщи. Повечето се намирали в изостанали планински местности, не са имали ток, пътища, магазини, лекар… Затова за мнозина преместването в по-благоустроените региони означавало модернизация и шанс за по-добър живот, твърди гл. ас. Лина Георгиева.

Много хора не са могли да приемат раздялата с дома и земите на дедите им
При строителството на язовир Искър, например наследници на изселниците разказват как хората отказвали да си тръгнат, как не са вярвали че язовирът наистина ще дойде до тяхната къща. Те са стояли до последно, докато водата обгради домовете им. При строителството на яз. Йовковци, пък едно семейство отказало да напусне селото. И понеже всички къщи били вече разрушени, то се заселило в … огромна бъчва за вино, докато насила не било изгонено оттам, разказва д-р Лина Гергова.

Не трябва да си представяме, че на дъното на язовирите има още къщи, със стени, стълби, предмети…
Сега там лежат само основите им. Хората сами демонтирали къщите си, за да запазят строителния материал за строежа на новите им домове. После пускали багерите, за да изравнят дъното на язовира. Чак тогава плъзвали мътните води, които поглъщали неумолимо спомена за селото и за неговите обитатели. Но конструкциите на църквите оставали, като стражи на изгубената памет. „Има случаи и на взривени църкви, с цел да се изравни дъното на язовира, като църквата в село Йовковци на едноименния язовир, или храма на село Дарец в яз. Студен Кладенец.„ – казва д-р Лина Гергова.
А гробищата ?
В повечето случаи те са останали под водата. Но не винаги. Понякога хората пренасяли останките на близките си. Например жителите на Жребчево изкопават костите, събират ги в костница и ги погребват близо до един мотел.

Там те издигат мемориален паметник на селото. Но около мотела стартира строителство, паметната плоча изчезва, а с костницата не се знае какво се е случило. Интересно било мюсюлманското гробище на потопеното село Подградец в яз. Кърджали. „Когато нивото на язовира падне, надгробните плочи изплуват на повърхността – разкривени, с интересни старинни знаци по тях“ – казва д-р Лина Гергова.
Чуйте целия разговор с д-р Лина Герова от БАН или продължете надолу
Къде справедливо, къде – не, тези хора били все пак компенсирани от държавата.
На някои са построени жилища, други получили финансови обезщетения или пък възможност да закупят на по-ниски цени дефицитните при соца строителни материали. Ала част от собствениците на обработваема земя, били обезщетени на много ниска стойност. Освен това те изгубили членството си в ТКЗС, което сериозно се отразило на финансовия и обществения им статут по време на социализма.
Разгледайте галерията от ФБ групата на Потопеното наследство. Снимките са предоставени с любезното съдействие на Института за етнология и фолклористика към БАН. За да прочетете интересните текстове за тези потопени села, кликнете върху всяка снимка. Още интересни истории за потопени села в България, ще откриете във въпросната ФБ група.
Властите убеждавали хората че трябвало да се жертват за общото благо. Дори имало пропагандни песни, които станали популярни. Екипът на БАН попаднал на песни на турски език, записани през 1954 -та за ползите на яз. Студен Кладенец и колко хубаво щяло стане, когато хората си имат язовир и вода за всички. И така и станало!

Обществен воден транспорт в Родопите
До 60-те години на миналия век в по-отдалечените краища на Родопите не е имало водопровод, ж.п. линии или нормални пътища. Токът пристига там чак през 70-те години и то не навсякъде. Селата били свързани помежду си чрез мрежа от т.нар. катърски пътеки. Но когато водите на новопостроените язовири Студен кладенец, Кърджали и Ивайловград заливат въпросните пътеки, много от населените места остават изолирани от света.
Така се родила идеята за корабна пътническа линия. През 70-те в язовирите Студен кладенец и Кърджали се подвизавала малка флотилия. Корабчетата весело порели язовирните води, докато превозвали на борда пасажерите заедно с добитъка и стоката за хоремага. До средата на 80-те хората разчитали на водния транспорт, за да отидат на работа, до болницата или на училище. Така в яз. Студен кладенец се появил „Галата“ (първият железен кораб в България ), а гордостта на яз. Кърджали бил „Емона“.

Ала корабите не можели да акостират навсякъде, тъй като били морски, с дълбоки дъна и някои крайбрежни села останали извън маршрута им. Проблем бил и малкият брой на плавателните съдове, както и честите им закъснения, да не говорим за постоянните ремонти. Накрая хората се отказали от водния транспорт. В наши дни корабът „Емона“ все още се полюшва по водите на яз. Кърджали, ала вече като атрактивен ресторант, докато легендарният „Галата“ се е килнал ръждясал в яз. „Студен кладенец“.
Вижте още :
Потопената църква на яз. Копринка или последното късче от един изгубен свят
За параклиса и потопеното село на язовир Пчелина
Запалня – да потопят миналото и вярата ти
Потопената църква на яз. Жребчево
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova