Последните диви плажове на Северното Черноморие по някакво чудо все още удържат фронта пред безскрупулното настъпление на бизнеса и чалга културата. В тази статия ще стане дума именно за тях. Но имам една молба! Скъпи читатели, моля ви, посещавайте тези райски кътчета на българската природа с уважение и пиетет. Те са наши. Нека ги пазим чисти и браним от бетона и от алчни инвеститори !
„На северното или на южното Черноморие ще почиваш това лято?” е най-често задаваният въпрос, наближат ли топлите месеци. Това разграничаване на Севера от Юга обаче не е обикновено географско деление, а своебразна съпоставка на две различни представи за почивка.
Северът е за любителите на спокойствието, на по-луксозните ресторанти, гурме кухнята и драматичните залези над Добруджа. Югът е за ценителите на бирата с цаца, на оживените капанчета и риболова. Южното ни Черноморие е по-бюджетната алтернатива. Ако сте купонджии, бягайте на Юг! Сергии, бира-скара, фестивали, среднощни партита, ориенталски ритми до зори! Но и много, прекалено много бетон! Той преобрази до неузнаваемост някогашните тихи крайморски селища, а сега пъпли небезпокоен към природни резервати и закътани заливи в полза на бизнеса и в ущърб на хората.
Защо да изберете дивите плажове на Северното Черноморие
Край северното ни крайбрежие се разлива добруджанската равнина с необятните житни полета и ококорените слънчогледи, които не ви изпускат от поглед през целия път. Запазена марка е гората от вятърни генератори, чийто гигантски перки изпълват небето над Добруджа, превръщайки се в сериозна заплаха за миграцията на птиците /но това е друга тема!/. За разлика от презастроения с хотели Юг, най-северните части на крайбрежито ни са все още диви.
Тук може да откриете полупразни неохраняеми пясъчни плажове или скалисти заливчета само за вас. Разбира се, понятието „диви“ или „райски “ е твърде относително, защото дори и тези местенца се пълнят с хора в разгара на сезона, а и част от тях са застрашени от инвеститорски апетити. Препоръчвам ви все пак да не ги посещавате през юли и август, когато летовниците щурмуват и тези оазиси на дивата природа. Юни и септември са идеални за да им се насладите пълноценно.
ТОП 5 на най-дивите плажове на Северното Черноморие
Дуранкулак – магнит за стопаджии, фотографи и хора с поетична душа
В най-североизточното ъгълче на България и на по малко от 3 км. от границата с Румъния можем да се насладим на близо 7 километра фин пясък, плисък на вълни и девствена красота. Спомням си как преди години във водата близо да брега подскачаха делфини и се закачаха с децата.
Вижте краткото видео за Дуранкулак, заснето през пролетта, когато плажът беше напълно пуст.
В долния край на плажа е село Крапец с разрастващата зона за свободно къмпингуване. В горния му край е култовият къмпинг „Космос“, който навява носталгични спомени с рудиментарните си, но пък добре поддържани дървени бунгалца и ретро соц ресторанта „Чайка“ с богато рибно меню.
Плажът на Дуранкулак е неохраняем. Намира се между морето и Дуранкулашкото езеро, на пътя на един от главните миграционни маршрути на птиците, прелитащи между Европа и Африка – Виа Понтика. Малко преди границата с Румъния, ятата се спират, за да отдъхнат при езерото. Така че докато се излежавате на плажа, над вас ще прелитат пеликани, щъркели, жерави, орли. А наесен ще се дивите на червеногуши гъски, които пристигат тук, за да прекарат зимата.
В средата на езерото се намира малък полуостров, на който са разпилени следите от най-старата каменна архитектура в Европа. Смея да твърдя, че Дуранкулак е най-мистичното и изумително кътче на българското Черноморие.
Вижте още: Дуранкулак – плажът, езерото, птиците и хилядолетният каменен град
По пътя на птиците – Дуранкулашкото езеро
Шабла – слънце, птици и лечебна кал
На около 3 км. източно от град Шабла попадаме на един от най-чистите и незасегнати от масовия туризъм плажове на Северното Черноморие, отличаващ се с финия си като звезден прах пясък и на места много широка ивица. И тук, подобно на Дуранкулак, въпреки инвеститорските мераци, все още не са израснали големи хотелски комплекси, тузарски заведения и голф игрища.
Цари тишина, нарушавана от плисъка на вълните или крясъка на някоя друга чайка. А погледът се рее към хоризонта над водната шир. Прекрасно място да се усамотите и да общувате с природата и със себе си.
В непосредствена близост, между пясъчните дюни се простират защитените местности Шабленско езеро и Шабленската тузла – убежища на застрашени птичи видове в световен мащаб. А ние видяхме цяла колония фламинги.
Шабленската тузла е отделена от морето с 80-метрова пясъчна коса. Представлява плитко солено езерце с лечебна кал, която лекува ревматизъм и артрит. Намажете се с калта, останете известно време на слънце, за да изсъхнете и после – цамбур! Изплакнете се в морето!
Понеже ние нямахме болежки за лекуване, просто се разходихме в хладките води на тузлата, като внимавахме да не се подхлъзнем на слузестото дъно. Гледките към дюните, тръстиковите брегове и стъклените езерни води, които се сливат с небето са незабравими! В района има приятни къмпинги, малки семейни хотелчета и тук-там някое капанче, където човек да хапне прясна риба. И не забравяйте да разгледате Шабленския фар – една от местните знаменитости. Разположен е в малко рибарско селище накрая на града.
Кара Дере – хит сред феновете на дивото къмпингуване
На около 4-5 км. от град Бяла, поемаме по черен път, който се оказа изпитние за нашия нисък автомобил и се озоваваме сред обширни лозя. Разбира се, поемаме още в началото по грешното разклонение, което ни отвежда до върха на гористо възвишение. Оттам се открива гледка към един от най-дивите плажове на Северното Черноморие – Кара дере. Мястото се води „военна зона“ (каквото и да означава това) и няма как да бъде застроено – за най-голямо разочарование на инвеститорите.
Обграден от гористи хълмчета, Кара дере е култово място за ентусиасти – не само българи но и чужденци. Всяко лято те опъват палатки или изграждат биваци върху пясъка или в близката горичка и заживяват като „първите хора“ без никакви удобства далеч от суетата на 21 век.
Някои просто разгъват спалните чували върху пясъка и заспиват сладък сън под звездите. На плажа дори телефоните нямат обхват, а най-близкият магазин е чак в Бяла. Но нека на тръгване да почистваме боклуците след нас, така че да съхраним това място във вида, в който го е сътворила майка природа, за да пълни очите ни с красота, а душата – с хармония.
Плажът „Камчийски пясъци“ – почивка сред дюни и тропическа растителност
Фин като брашно пясък, плисък на вълни, безбрежна синева пред погледа, сенчеста тропическа растителност зад гърба и почти никакви хора! Най-дългата плажна ивица на родното Черноморие се простира на цели 12 км. южно от Варна, там където мързеливите води на река Камчия се вливат в Черно море. Вълшебно място, усещане за непреходност! И чисто, тихо, недокоснато от човешка ръка. Не е за вярване, но е факт!
Тук се намира защитената местност „Камчийски пясъци“. Всъщност целият район е част от европейската екологична мрежа Натура 2000, благодарение на което е оцелял от настъплението на бетона. Наоколо не видяхме хотели, а по-скоро остаряла, изоставена база от времето на соца.
Можете да се разхождате по пясъчните дюни и да се почувствате като в пустинята Сахара! :)) Или да се скриете на сянка в лонгозната горичка, през която си провира път река Камчия. Близо до прлажа има скромна туристическа зона с малко пристанище, откъдето се предлагат разходки с лодки. Така, ще насладите на тропическата растителност в защитената зона, а иможе да мернете някоя водна костенурка или водно конче в реката.
Подобно на всички диви плажове на Северното Черноморие, и този плаж е неохраняем. Затова трябва да внимавате, особено ако решите да плувате край устието на Камчия, където реката образува подводни течения и ями.
Иракли – за хора със свободен дух
Един от най-култовите плажове на Северното Черноморие се намира до село Емона на около 70 км. южно от Варна. Е, това не е точно на Север, но пък не е и Юг. За Иракли от години се водят битки. Стигна се дори до граждански протести пред парламента срещу опити райското кътче, което попада в Натура 2000, да бъде застроено. В крайна сметка бизнесът все пак е успял да се докопа до плажа, макар и до малка част от него.
Иракли е дълъг общо 3,3 км.. Охраняемата част е около 500 м.. Тук пясъчната ивица е много добре поддържана. Този участък се нарича „Вая“, на името на рекичката, която се спуска от близката гора към плажа, за да се влее в Черно море. Към охраняемата зона има удобен паркинг, който за наша най-голяма изненада, беше безплатен. Няколко чисто нови луксозни едноетажни хотела тихомълком са се подредили край плажната ивица.
Всъщност река Вая дели цивилизованата от дивата част на Иракли, която пък е дълга почти 3 км. Неохраняемият участък си има върли фенове. Всяка година те прекарват цяло лято тук – денем излегнати на пясъка с биричка в ръка, а нощем с китара и приятна компания край огъня. Мястото е чисто и изключително красиво. 
Районът е отдалечен от цивилизацията и човек има чувството че е попаднал накрая на света. Иракли е за хора със свободен дух, които искат и да се отърват от всякакви условности и да се слеят с природата.
Защо плажът Болата няма място в тази класация
Преди време това удивително местенце близо до нос Калиакра и село Българево дори попадна в международна класация на най-красивите европейски заливи. За жалост напоследък и тук масовият туризъм е пуснал отровните си пипалца, а местната власт нехае.
Болата се намира близо до нос Калиакра и някога беше сред най-дивите плажове на Северното Черноморие. Но от няколко години мястото стана толкова пренаселено от туристи, че в разгара на сезона няма къде да опънеш хавлията си. А най-възмутителното е, че се допускат автомобили да паркират върху самата пясъчна ивица. Така че през лятото живописното заливче с почти кръгло очертание, заприличва на … столичен паркинг. Не мерси и чао !
Вместо заключение :
Вероятно има и други райски плажове на Северното Черноморие, които не съм споменала в тази статия, така че вашите коментари са добре дошли. Някои от въпросните недокоснати от бетона кътчета са оцелели благодарение на това, че попадат в пределите на защитени зони. Други са трудно достъпни с автомобил или са отдалечени от големите туристически центрове. Нашето море няма равно на себе си, стане ли дума за природни богатства и красоти. Пясък, вода и най-вече – зеленина. Тези оазиси на дивата природа са все още там за нас, за да им се наслаждаваме и обгрижваме.
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти използвайте филтъра.