Image default

Завойското езеро и плешивият Исус – познавате ли района на Пирот ?

В една прохладна юнска утрин потеглихме към ГКПП Калотина с идеята да прекараме приятен пролетен ден в град Пирот и околностите. За наша радост нямаше и помен от автомобилни опашки на границата, характерни за летните месеци. Обменихме малко денари и бързо се насочихме към целта. Пред новата магистрала към Ниш обаче предпочетохме стария път, който лъкатуши край живописни, макар и бедни, крайгранични селца. Не за пръв път посещавахме град Пирот, затова този ден решихме да се разходим в околностите му. Вниманието ни привлече Завойското езеро.

Пирот - Планинарски дом
Курортното селище Планинарски дом

Повечето българи смятаме, че добре познаваме съседите си, а за Западните покрайнини – да не говорим. Та кой от нас не е отскачал поне веднъж на пазар до Пирот, за си накупи вкусно домашно сирене, урнабес, димляно мясо и да „удари“ по някоя плескавица ? Погановският и Суковският манастир са неотменна част от традиционните еднодневни отбивки до Сърбия. Както и повод народът да се снабди с люта дюлева ракия /или дуня/. Но залисани по магазини и механи, малцина се сещат да отправят  поглед малко по-надалеч, към

Високите сини възвишения на Стара планина.

Пирот - пътека към Завойско езеро
Из дебрите на природен парк “Стара планина”

Става дума за най-западната й крайгранична част, която остава встрани от любопитството не само на масовия български турист, но и на самите сърби. За разлика от българския дял на масива, оживен от нестихващо туристическо присъствие, сръбският е по-див и необлагороден. Като цяло туризмът не е толкова добре развит в тази част на западната ни съседка – за най-голяма радост на природолюбители и приключенци. А сръбският дял на Стара планина крие истински природни бисери, за които малко хора подозират. Сред тях са Завойското езеро и местността „Козият камък“, от който се разгръща удивителна гледка към меандрите на река Височица.

 

Какво знаем за Завойското езеро в района на Пирот ?

Пирот - пътека към Козият камък
Маршрутът към “Козият камък” е много добре обозначен

Миджор е най-високият връх в сръбския природен парк „Стара планина“ . Издига се на 2169 м. надморска височина, почти на граничната бразда с България. В тази си част планината е недокосната от човешка ръка. Ако погледнете картата на западната ни съседка, ще видите тънка синя ивица, удебелена в средата , която пресича природния парк. Това е река Височица , която захранва прекрасното Завойско езеро.

Самата река извира  в Стара планина в района на нашата Берковица.  Тук, на километри от границата, реката образува каньон с безброй меандри, които оформят едно от най-странните езера, които съм виждала. Езерото е дълго около 16 км. и е едно от най-дълбоките на Балканите / със своите 60 м. дълбочина/. Възниква вследствие на природен катаклизъм. В един февруарски ден през далечната 1963 г. огромни земни маси се свличат в каньона на река Височица. Те препречват пътя на водните маси, които заливат село Завой.

Пирот Завойско езеро
Дъждът и мъглата не успяха да ме откажат да снимам

С помощта на изкуствена дига, властите укрепват сваличещо и създават язовир на 612 м. надморска височина.  Така че не е много ясно дали Завойско е язовир или езеро, но си струва човек да се разходи край него. Да не говорим, че в миналото това са били наши, български територии. На човек му става свидно и мило, когато обгърне с поглед цялата тази красота, потънала в тучна зеленина, неопетнена от глобализацията и бизнеса…

Как да стигнете до Завойското езеро и местността „Козият камък“ ?

Пирот Завойско езеро - меандри
Меандрите на Завойското езеро

Езерото-язовир се е ширнало на около 20-на км. от Пирот. Северната му част е значително по-населена и облагородена. Там има вилна зона, туристи, рибари, както и населено място, наречено … Копривщица. Но докато скролвах  в Google, вечерта преди пътуването, попаднах на фантастични снимки на каньона, заснети от високо и по-точно от местността „Козият камък“. Но как да стигнем дотам ? Наложи се да се ровя в сръбски блогове и само на две места открих приблизително инфо за маршрута.

Пирот Козият камък на височина 1119 м.
Местността “Козият камък” е на 1119 м. надморска височина

Избрахме по-дългия, но по-добре обозначения маршрут, който минава през Пирот. Оттам продължихме в посока село Ръсовци /Rcovci/. На около половин километър след курортното селище Планинарски дом / или около 7-8 км. преди Rcovci/  попаднахме на крайпътна табела на местността „Козият камък“. Спряхме автомобила на малкото уширение на шосето и потеглихме нагоре по горската пътека. Пешеходният преход до „Козият камък“ е около 4 км. , т.е. разстоянието в едната посока се преодолява за около час.

Пътеката е сравнително лека и приятна. Е, през повечето време ни валя дъжд, или по-точно ръмеше,  но това не ни попречи да се насладим на величествените скални образувания, на нашарените с горски цветя поляни, пъстроцветните ята пеперуди  и сочната зеленина. Понякога пътеката почти изчезваше в треволяците, но пък маркировката е безупречна и няма как човек да се изгуби. Планината беше притихнала и самотна, обвеяна в ефирна мъгла от изпарения.

Гледката от „Козят камък“

Панорама към Завойското езеро
Река Височица, която извира в Берковския Балкан, образува един от най-дълбоките язовири на Балканския полуостров.

Завойския язовир в Стара планина По пътя има беседки за отдих. Но ние не им обърнахме внимание, устремени към крайната цел – спиращата дъха гледка към меандрите на язовира. И ето, най-сетне пътеката ни изведе на малка наблюдателна площадка с обособена беседка и парапет над бездната. А долу, в краката ни, между хребетите на Стара планина, се огъваше синята лента на река Височица. Да погледнеш към това природно чудо от половин километър височина е като да полетиш с делтапланер в небето.  Струваше си разходката под дъжда, въпреки, че при слънчево време и по-пълноводен язовир, снимките ми щяха да са по-добри. Времето напредваше, а ние бяхме бая огладнели, но решихме да съчетаем пешеходния преход в планината с посещение на още една забележителност наблизо .

Старинното село Ръсовци /Rcovci/

 село Ръсовци с Западните покрайнини
Някои от къщите в Ръсовци са изоставени, а жителите се жалват, че няма млади хора в селото
Пирот Височица
Река Височица минава и през село Ръсовци
Пирот Ръсовци
Местните разчитат на туризма, за да живне районът.

Селото се намира на 20 километра от Пирот и на 5-6 км. от началото на пътеката за  „Козият камък“ . Най-старите писмени сведения за Ръсовци датират от 15 век. По време на османското владичество селото и околните земи били български. Това е типично за Западните покрайнини планинско селце, със старите кирпичени къщи, накацали край бълбукащата река Височица, с пустеещите улички и приветливи възрастни жители, които говорят на български.

В центъра на Ръсовци ни посрещна избледняла двуезична  табела, която известява, че Ръсовци развива „Сеоски туризам“ или „Rural tourism”. Видяхме една-две къщи за гости с табели „Соби“, но и те пустееха. Потърсихме някакво заведение, където да хапнем, но не открихме такова, местният хоремаг беше затворен. Типична нашенска картинка! Но пък разходката покрай реката се оказа много приятна. Спретнат мост над водния поток отвежда до отсрещния бряг на Височица. След кратък преход стигнахме до заветната ни цел, а именно :

Скалната църква „Св. св. Петър и Павел“

Пирот скален манастир в Ръсовци
Скалният манастир “Св. св. Петър и Павел” е през повечето време заключен
Пирот скален манастир на Ръсовци 2
Много малко се знае за манастира и за някогашните му обитатели.
 скален манастир Ръсовци Сърбия
Районът около скалния манастир е надупчен с ниши и пещери. Според тякои изследователи в тях са погребвали монасите.
Пирот сален манастир плешивия Исус
Фреската на плешивия Исус се намира на северната стена на църквата

Ръсовци нашумя покрай неговата скална църква, която датира от 13 век. Интересното е, че скалите в района са целите надупчени с ниши и пещери, което предполага, че някога тук са живеели монаси-отшелници / но не можах да открия конкретна информация по въпроса/. Самият храм „Св. св. Петър и Павел“ е разположен високо в скалите в живописна местност край поречието на река Височица. Допреди десетина години обителта тънела в занемара, но местните, с помощта на общината, събрали средства за възстановяването й.

В наши дни  храмът е превърнат в атракция, а жителите на Ръсовци посрещат гости по линия на „сеоския туризам“. Приятна крайречна пътека отвежда любопитния пътешественик до подножието на каменна стълба. А тя се изкачва нагоре по скалите до самата църква. Но това, което привлича туристите не е толкова старинния скален храм и красивите гледки, а

Уникалната фреска на плешивия Исус

Пирот плешивият исус в Ръсовци
Фреската на плешивия Исус няма друг аналог в света, твърдят експерти

Твърди се, че тя е единствената в света. На нея Христос е изобразен като млад отшелник с гола глава и със съвсем малка туфа коса, стърчаща над челото му. Облечен е в бяла тога със син колан и е доста… разгърден . С една дума по нищо не личи, че това е Христос, по-скоро ми прилича на Буда.  Не се знае как е създадена тази чудновата фреска. Според  сръбския журналист и изследовател  Dragan Bosnić , който пръв я фотографира и проучва,  тя е дело на аскети дошли от Синай при управлението на княз Лазар през 15 век.

Пирот Ръсовци скален манастир Свети св. Пеетър и Павел"
Гледка от скалния манастир към р. Височица

По това време храмовите светилища все още не са били обект на епископски канони, благодарение на което въпросното  изображение се появило в скалната църква „Св. св. Петър и Павел“. На нестандартната фреска  Христос е представен като много млад мъж с пълни бузи, сини очи и ореол, показващ божествеността му. Божият син е нарисуван с голи гърди и ръце. Той не носи кръст, но прави православния кръстен знак с три пръста . Явно неизвестен монах – зограф, воден от безграничната си любов към Спасителя и развинтеното си въображение  го е изобразил по този странен начил.  Според някои учени обаче, фреската е значително по-стара и датира от 9 век. Тя представя Христос на младини, в момент от живота му, за който не се споменава никъде в Евангелието.

Вместо заключение:

Еднодневната разходка до „Завойското езеро“ и до скалната църква „Св.св. Петър и Павел“ ни зареди с куп впечатления и позитивна енергия. На връщане минахме през Пирот, за да хапнем по една плескавица, да се разходим из пъстрите улици на града и да понапазаруваме това-онова. И още докато пътувахме обратно към София, си набелязахме поне три обекта за  следващата ни разходка из дебрите на Западните покрайнини. Но за това – някой друг път!  🏡🌳🌞

Вижте още : Обиколка на Охридското езеро – вашето македонско-албанско приключение

Моля, имайте предвид, че долупосоченият линк е партньорска връзка. Ако направите резервация след кликване ще ми помогнете в поддръжката на този блог, в който споделям само личните си впечатления. Това по никакъв начин няма да доведе до допълнителни разходи от ваша страна.


Booking.com

Други статии

Българската следа в Асизи

Veneta Nikolova

Магнетичният Мардин – по следите на древните християни в Турция

Veneta Nikolova

Изгубени във времето – село Долен

Veneta Nikolova