България е осеяна с природни чудеса, които те карат да ахнеш от възхита. Да вземем Врачанския Балкан с неговите водопади, всевъзможни скални образувания, пещери, гори и т.н. и т.н. Повечето са достъпни и добре известни. Ала има местенца, които все още не са изследвани от масовия турист и притежават особен чар. Такъв е случаят с т.нар. Пещерата с дървото, която излезе от анонимност едва преди три-четири години. Тогава за пръв път в една пътешественическа фейсбук група се появиха впечатляващи снимки, които тутакси възпламениха въображението ми. И ето че тази пролет най-сетне стигнах до въпросното усамотено в пещерата дърво.
Вижте краткото видеото от еднодневната ни разходка по следите на скалните чудеса във Врачанския Балкан !
Как стигнахме до Пещерата с дървото
Природното творение се намира на 2 часа път с автомобил от София, на около 24 км. западно от Враца и на 20 км. северно от Вършец (вижте картата в края на публикацията). От интернет бяхме проучили подробно как да открием пещерата. Мястото е обозначено и в Google Maps. След като отминахме село Ботуня, продължихме по черен път. След по-малко от половин километър, стигнахме до селските гробища и паркирахме автомобила.
Зареяхме поглед нагоре към скалните венци, издигащи се високо над пътя и бълбукащата край него река Ботуня. Оказа се, че пътеката, която пъпли по сипея към пещерата е доста стръмна, да не казвам почти вертикална. Поне на мен така ми се стори, тъй като бях с неудобни хлъзгави обувки без грайфери и постоянно бях на ръба да се изтърколя надолу. Но се справих прилично, още повече че изкачването беше сравнително кратко, около 15-на минути, а това което ни очакваше горе си си струваше усилията.
Какво знаем за Пещерата с дървото
Наричат я още „Водната пещера“ . Тя е част от още няколко скални ниши и дълбоки цепнатини, приютени във въпросния скален венец. Предполага се, че са били обитавани от дълбока древност. Самата Пещера с дървото има няколко отвора, а най големият от тях представлява почти съвършен кръг. Именно през него наднича короната на въпросното дръвче, устремено към оскъдните слънчевите лъчи.
В началото на април младата черница още не се беше разлистила, а голите й клонки се протягаха, като детски ръчички, извън скалния отвор. На върха на хълма, са разпилени следи от много стара крепост. Вероятно някогашните й обитатели са издълбали въпросния отвор, за да използват пещерата. В наши дни мястото е магнит за приключенци и фотографи. А и гледката към сгушеното в подножието на околните планински хребети село Ботуня е много приятна.
Къде се намира каньонът на река Ботуня
Съвсем близо до пещерата с дървото се намира още един красив феномен. По въздух, разстоянието помежду им е около 2,5 км.. Но няма добре обособена пътека, която да ги свързва, затова се качихме на автомобила.
След около 10-на километра западно от село Ботуня, стигнахме до железен мост над реката. В миналото съоръжението било известно, като Чудото на българския Северозапада, защото е построено от италианска компания по нареждане на цар Фердинанд на мястото на стар дървен мост, който пък редовно бил отнасян от реката. Пресякохме моста и завихме надясно. След около 100-на метра паркирахме автомобила почти на пътя (вижте картата в края на публикацията) и тръгнахме по една пътека, която се движи успоредно на каньона.
Абразивните кладенци на река Ботуня
Реката е издълбала тесен и не много дълъг каньон с причудливи овални скали и халки, през които водата си провира път, подскачайки и бълбукайки игриво. На места са се образували своеобразни скални кладенци с голяма дълбочина, затова не е никак препоръчително да се разхождате по хлъзгавите камънаци. Ние попаднахме там в ранната пролет, когато водата струеше с пълна сила, покривайки до голяма степен кладенците и красивите овални камънаци.
Така че каньонът не успя да ни се представи в най-добрата си светлина. По принцип е добре местността да се посети преди храсталаците да се разлистят и да закрият видимостта от пътеката към каньона. Но явно сезонът на пролетното пълноводие също не е удачен за тази цел. Може би през някой безснежен зимен ден да е най-удачно да се посети… Въпреки това, гледката към причудливите скални образувания беше изключително необичайна, направо извънземна!
Местността „Сопово“ си има и легенда
Според нея тези дълбоки дупки били леговища на самодиви, които имали студена кръв, като змиите. Именно във въпросните кладенци бил отгледан от самодивите самият Крали Марко, който здравата заякнал от тяхното мляко и т.н.
Божия мост или пътеката на Боговете
Това е едно от най-изумителните скални творения във Врачанския Балкан. Изваяно е в продължение на хилядолетия от майка Природа и по-точно от река Лиляшка, която е дълбала неуморно скалната маса. Някога това е било карстова пещера, ала силно земетресение разрушило част от стените й. Таванът се срутил, оформяйки фантастична арка с дължина 125 м. ,висока над 20 метра, която се оглежда в малко прозрачно езерце. И цялата тази каменна феерия крие лабиринт от пещери и кухини, обитавани от прилепи и други същества, любители на тъмното и тишината.
Рудиментарна дървена стълба, изкована набързо и полуизгнила, е облегната на една от стените и води до пастта на малка пещера. Мястото е оживено от туристи по всяко време. Препоръчително е да го посетите или рано сутрин или на залез ако искате да направите хубави снимки. Аз не извадих този късмет.
Легендата за Божия мост е кратка и изчерпателна – Боговете не искали да си мокрят краката в река Лилячка, затова минавали по каменната арка. Другото название на природния феномен е Жабокрек заради жабешкия хор, който се носи от езерцето, понякога.
Божия мост е лесно достъпен
Намира се близо до село Лиляче, на два часа път от София и на около 15 км. източно от Враца. Съчетахме го с посещението на Абразивните кладенци на река Ботуня и Пещерата с дървото, отстоящи на около 24 км. (вижте картата долу). Мястото е лесно достъпно и става все по-популярно. Дотам, че от две години община Враца организира грандиозни концерти под каменния свод с многобройна публика, за ужас на прилепите и дивите твари, криещи се по пещерите.
А съвсем близо са възстановени стените на стара римска крепост. Целият район е карстов с интересни образувания и пешеходни пътеки, които отвеждат до тайни природни кътчета. Едно от тях е Пешкето, което се надявам да посетя съвсем скоро.
Можете да съчетаете гореспоменатите забележителности с едно природно чудо на Врачанския Балкан. Вижте : Рилите – където природа и археология си подават ръка
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра :
Booking.com
Вижте къде се намират гореспоменатите обекти и как да стигнете до тях!