Петропавловският манастир е кацнал на върха на Арбанашкото плато. Камбанарията му приковава вниманието отдалеч с островърхата си осанка. Звънът й оттеква чак в близкия град Лясковец, известен с винарската си изба и традициите в градинарството, някога печеливш поминък. Само на 6 километра оттук пък се намира Велико Търново. Именно с историята на старопрестолния град е свързана превратната му съдба.
Петропавловският манастир e преживял вражески нападения, пожари, земетресение, бил е използван за непривични цели по време на соца, но въпреки това е оцелял до наши дни и продължава да привлича вярващи от цялата страна.
В средновековието районът бил във владение на търновсите братя Асен и Петър
Те издигнали на платото солидна крепост върху развалините от римски кастел от II век. Предполага се, че съдбините на българската държава се решавали именно тук, на мястото на днешния манастир „Св. Св. Петър и Павел“, известен още и като Лясковския манастир:
Петропавловският манастир е основан, според повечето източници, през 12 век на мястото на съществуваща преди това крепост. В тази нея са се събирали сподвижниците на болярите от Търново – братята Асен и Петър. Те са организирали възстанието срещу византийското робство. Възстанието успява и в крайна сметка решават да основат този манастир.
С падането на България под османското иго, близо два века по-късно, Петропавловският манастир е бил многократно плячкосвана и опожарявана. Но след всеки вражески набег е възкръсвал от пепелта, благодарение на усилията на местното население.
Дълго време манастирът бил управляван от гръцки владика, тъй като търновската епархия била подвластна на гръцката цариградска патриаршия.
Гръците изгонили нашите монаси и на тяхно място назначили техни си духовници.
Чак през 1870 година, с провъзгласяването на самостоятелната българска църква, монасите ни отново влизат във владене на манастира.
Петропавловският манастир бил „сборен пункт“ на хора, свързани с борбите за национално освобождение от османско иго в региона на Велико Търново през 17-18 век – разказва София Божкова. По онова време манастирите ни били закътани, отдалечени, скрити от окото на поробителя.
В тези места се е извършвала просветна дейност, тук се е съхранявал българският дух. Затова през Възраждането Петропавловският манастир е бил средище на национално освободителните борби Тук обсъждали дейността на революционните комитети и пр.
През 70-те години на 19 век в манастира отваря врати първата българска семинария, но малко след Освободжедието тя е закрита и превърната в … лудница. През 1913 г.манастирът е застигнат от нова беда – опостушително земетресение унищожава всичко с изключение на няколко постройки. По-късно е възстановен и превърнат в девически манастир. Петропавловският манастир също така е приютявал глухонеми девойки и църковно – певческо училище. А по време на соца между стените му били интернирани т.нар. „жени с леко поведение“ от София.
Всъщност сегашният му облик е от 60-те години на 20-ти век, когато е изцяло възстановен. В момента тук живеят 3 монахини и една млада послушница.
Църквата е реставрирана, но от старите стенописи няма и помен.
Над 30 –метровата камбанария, която била срината от земетресението, е възстановена през 1980, а часовникът под нея е подарък от родолюбива лясковчанка, която живее в чужбина.
Прекрачвам прага на малкия параклис „Св. Троица“ и усещам полъх на безвремие. В задушния полумрак трепкащите пламъчета на свещите рисуват по стените мимолетни сенки от други светове и епохи. Предполага се, че параклисът е издигнат на мястото на езически олтар, който по-късно е превърнат в малък храм. Именно тук търновските братя Асен и Петър дават клетва, че ще освободят народа си от византийския нашественик, а след това ще въздигнат в близост манастир в прослава на свободата.
Така и става. Затова, според поверието, ако напишеш желание на хартийка и успееш да го напъхаш в някоя от цепнатините между грубо дялъните камъни, то ще се сбъдне. Подобно на мен, стотици посетители са покрили стените на параклиса с най- съкровените си надежди. А на излизане светата обител ме изпраща с надписа:
“Мен не ме докосна меч и робство,
ни огън и земетръс.
Била съм и ще продължавам да съм
дух и опора на християните.“
Пътешествия без край . Венета Николова