Почивните дни около националните празници са повод да се обърнем назад в миналото, за да отдадем почит на светлите личности от българската история – просветители, революционери, общественици, отдали живота си за Истината и Свободата. Туроператори предлагат патриотични екскурзии до най-знаковите места, свързани с българското национално освободително движение. Но човек може сам да се организира за празниците, като посети някои от тези български светини.
Ето 7 идеи за патриотични екскурзии до места, свързани със свободата на България
Батак – България помни
Батак е пропит с памет и … тъга. До ден днешен в града отеква споменът за масовите убийства, случили се преди 148 години в тази част на Западните Родопи. Досещате се – става дума за баташкото клане. На зловещия 30 април 1876 г. Батак е нападнат от башибозуци, водени от Ахмед ага Барутанлията. В продължение на три дни турците систематично изтребват до крак българското население, включително децата, старците и жените. Повече от 5 000 невинни души намират смъртта си, а градът е почти изцяло изпепелен.
Днес, Батак е символ на героизъм и мъченичество. За трагичните събития напомнят и множеството паметници, музеи и църкви. И няма как посещението на града да не „ви хване за гърлото“, колкото и клиширан да звучи този израз, защото точно това е усещането, което ви връхлита, когато прекрачите прага на църквата – костница „Света Неделя“.
По време на кланетата в черквата са потърсили убежище около 2 хиляди души, предимно деца, жени и старци. Но всичките са били избити от турците. След Освобождението костите на загиналите се съхраняват в специална костница в църквата. В наши дни дори самото споменаване на Батак навява много силни емоции в повечето ни сънародници. Въпреки това, смятам че всеки българин трябва да посети града, за да отдаде почит на жертвите и да помни историята. Освен това не е задължително да чакате 3 март, за да го включите в списъка си на патриотични екскурзии.
Национален музей-параход „Радецки“- по стъпките на Ботевата чета
На брега на Дунав край Козлодуй е закотвен легендарният параход „Радецки“. През една майска нощ на 1876 г. , преоблечени като градинари, Христо Ботев и неговите четници се качват на борда на австро-унгарския пътнически параход от румънския бряг и буквално го превземат, като заставят екипажа да свали въстаниците на българския бряг. Това е първото в човешката история отвличане на обществено транспортно средство с политически цели и предизвиква възторжените отзиви на тогавашните Западни медии.
Целта на Ботев е да вдигне българите на крак срещу османския поробител. Но поетът-революционер не получава очакваната подкрепа и заедно с четниците си намира своята трагична гибел във врачанския Балкан. Днес „Радецки“ е превърнат в уникален плаващ музей на българското национално освободително движение. Но внимание, това не е автентичният кораб „Радецки“. Оригиналът бил унищожен от собствениците му през 1924г.. Неговото стопроцентово копие, построено с дарения на 1 200 000 деца от цяла България, отваря врати като музей през 1966г. Експозицията е скромна и представя делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета.
Копривщица – огнище на българското Възраждане
Копривщица – един от най-красивите български градове се свързва неминуемо с българското Възраждане и с някои от най-ярките ни просветители и радетели за национална независимост.
Това е един от малкото български градове, които са запазени в автентичния им вид от преди Априлското въстание. Причината – за разлика от повечето населени места, бунтовна Копривщица не е бил опожарена по време на въстанието. Когато турците нападат града и заплашват да го изпепелят и да избият до крак населението, копривщенските големци събират пари и откупуват живота на жителите му.
Днес се гордеем с това българско архитектурно бижу, пропито с история. С един билет можете за няколко часа да посетите седемте къщи-музея на видни копривщенци от 19 век. Градът е неотменна дестинация за любителите на патриотични екскурзии. Можете да разнообразите посещението си на Копривщица с допълни атракции като разходка с магарешка каручка, курсове по пласти и кене в Лютовата къща, конни преходи сред гънките на Средна гора и разбира се, с неустоимата местна кухня.
Вижте още : 7 причини да посетите Копривщица
Плевенската епопея – битката, която промени хода на историята
Петмесечните боеве при град Плевен в хода на Руско-турската война завършват с капитулацията на Осман паша на 10 декември 1877-ма. И точно тази съдбовна битката променя хода на войната. Свободата започва от Плевен, твърдят жителите на историческия град.
На самото бойно поле, в т.нар. Скобелевия парк-музей, разположен в рамките на днешния град, е построена Панорамата „Плевенска епопея 1877 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението. Внушителният паметник е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Веднъж прекрачили прага му, пред погледа оживяват едни от най ожесточените сражения за свободата на България. Диорамите и огромните панорамни платна са толкова реалистични, че човек има чувството, че е се е телепортирал назад във времето и е попаднал на бойното поле.
Паметникът на Връх Шипка – символ на националната ни независимост
Това, разбира се, е най-посещаваната българска светиня на 3 март ! Величествената му осанка се издига на вр. „Св.Никола“ в сърцето на Стара планина. Тук, през месец август 1877 г. се разиграват най-драматичните сражения на Руско-турската освободителна война.
Рамо до рамо с многохилядната руска армия, за свободата на отечеството ни се сражават 6 хиляди български опълченци, 2 хиляди украинци, а също така поляци и финландци. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата. Построен е с даренията на българския народ и е открит е през август 1934 г. Монументът е висок 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. Израснал сякаш от скалната гръд на Балкана, той олицетворява непреходния човешки стремеж към свобода и независимост.
Вижте още: Шипка, върхът който всеки българин трябва да покори
Панагюрище – ехо от едно героично минало
Средногорският град и до днес пази възрожденския си дух. Тук на 20 април е било обявено преждевременно началото на Априлското въстание, което по принцип било насрочено за 1 май. В продължение на 10 паметни дни, Панагюрище бил столица на България. Но на 30 април, след героична 10-дневна битка , градът пада под ударите на турската войска, която избива доста народ и опожарява над 500 къщи. В наши дни са оцелели някои ценни паметници на културата от онези славни времена. Сред тях са къщата на легендарната Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня, Тутевата къща, където с възгласите „Бунт! На оръжие!“ е поставено началото на въстанието и други.
Част от тези къщи са превърнати в музеи и са отворени за посещение. Струва си да се отбиете в етнографския музей на Панагюрище, който се помещава в Дудековата къща. На 30 април, когато турците нахлуват в града, в нея се укриват десетки жени, старци и деца. За да запази живота им и да не попадне жив в ръцете на турците, революционерът Петър Щърбанов се самоубива. Последните му думи са „Моята е свършена вече… важното е, че България ще живее“.
Можете да комбинирате посещението на тези къщи-светини с разглеждане на перфектното копие на прословутото Панагюрско златно съкровище в местния исторически музей. То е от 6 кг чисто злато в мащаб 1:1 и само специалисти го различават от оригинала, изложен в НИМ-София.
Карлово – домът на Васил Левски
Апостолът на свободата е роден в Карлово, което автоматично превръща подбалканския град в българска светиня. Неговият роден дом и превърнат музеен комплекс. Къщата е едноетажна с две стаи и със зимник, килер и скривалище на приземието. До нея е прилепна и малка работилничка.
Скромната постройка. е ремонтирана и отворена за посещение в средата на 20-ти век. Възстановен е и дворът с калдъръмената пътечка, старата чешма и каменният дувар. Музейната експозиция е скромна – тя съдържа вещи, снимки и документи свързани с живота на Васил Левски, на семейството му и неговите съратниците за национална независимост. Днес всеки може да посети това свято място, да надникне в малките стаички с дървени долапи и трикраки столчета, където Апостолът е прекарал първите си години и да се пренесе в размирната епоха на национално освободителното ни движение.
Вместо заключение :
Не е задължително да чакате Националния празник 3 март, за да посетите българските светини, свързани с отстояването на нашата свобода и независимост. Подобни патриотични екскурзии са начин да поддържаме жива паметта за делото и саможертвата на нашите възрожденци и революционери, благодарение на които днес живеем в демократична и нормална европейска държава !