Любопитни подробности за Охридското езеро
Охридското езеро е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров / 288 м./. Това е един от най-големите биорезервати в Европа. Предполага се , че около 46 на сто от водите му идват от разположеното на по-голяма надморска височина Преспанско езеро, чийто води се оттичат по подземен път в него. Две трети от площта на Охридското езеро е в Македония, а останалата част – в Албания.
Охридското езерото, заедно с град Охрид, са включени в списъка за световно природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Крайбрежието му е дълго 88 км.
Един ден е достатъчен, за да го обиколите и да се запознаете с по-интересните му забележителности. Македонската част на езерото е по-населена и благоустроена. А Албанската е дива, живописна, непозната! Но и замърсена с найлони и прочие неестетични отпадъци. Удобен автомобилен път следва крайбрежната ивица на езерото.
1. Разходете се в Охрид, обогатете познанията си за българската история
Охрид е една от любимите дестинации на българите. Всеки уикенд или празник, с повод и без повод, сънародниците ни отскочат до красивия крайезерен град, за да се разхождат по романтичните му улички и да похапват вкусно и евтино. Градът е любима гурме дестинация за ценители на автентичните вкусове и обилните трапези. Цените са по джоба на всеки, а обслужването – на ниво.
И още: Десетки храмове, възрожденски къщи и паметници на културата приканват да ги посетите и да обогатите познанията си за българската история. През 8 век Охрид влиза в пределите на България, а между 10 и 11 век е столица на Българското царство и престолен град на Българската патриаршия.
Така че Охрид и околностите са белязани дълбоко от българско присъствие. При това не само в миналото, но и в наши дни, когато българите са най-многобройните и ухажвани туристи в това дивно местенце, кацнало на смълчаните езерни брегове.
Тук-там се чува и сръбска реч. Понякога ще срещнете двойка русоляви западняци или бекпекъри, щракащи трескаво с камерите си, очаровани от фантастичните гледки към синевата с открояващите се на фона й църкви и каменни къщи.
А ние решихме да посетим Охрид извън туристическия сезон. Отседнахме в града за 4 дни, като си резервирахме приятна хотелска стая в центъра чрез booking.com,
Разходихме се по крайбрежната алея, опознахме стария град, изкачихме се на Самуиловата крепост и се наситихме на местната кухня. След което решихме да обиколим цялото Охридско езеро, за да се запознаем със забележителностите му , като отскочим и до съседна Албания.
2. Насладете се на залеза над Охрид и езерото от манастира на село Велгощи
Село Велгощи се намира на около 2, 5 км. от центъра на Охрид. То е кацнало на първите възвишения на т.нар. Петрина планина. До 19 век е било обитавано изцяло от български християнски семейства и шепа българомохамедани. През 1903 г. обаче е опожарено от турците, а през 1911 г. отново е опустошено – този път от силно земетресение. В наши дни Велгощи вече се води квартал на град Охрид. А над него, с лице към града и езерото, е кацнал малкият манастир „Св. Петка“.
Еднокорабната му църква е от края на 19 век. Ако искате да изпратите наситения с впечатления ден както подобава, направете го от терасата на манастира. Залезите тук са красиви и всеки път различни. Гледката е приятна дори в усойните зимни вечери, когато градът притихва под ефирната си пелена от … смог…
3. Върнете се в зората на човечеството в Залива на костите
Ако продължите по автомобилния път, който се вие край бреговата ивица на Юг от град Охрид, пред вас ще изникнат сламените покриви на малко наколно селище, построено в закътан залив на Охридското езеро. Това е Заливът на костите. Звучи зловещо, но не е! Просто в района археолози попаднали на кости от древни животни, както и на следи от първобитно селище. Чудесен повод за туризъм и популяризиране на македонската история! Малко след разкопките тук изниква възстановка на наколно селище с прилежащ към него Музей на водата, който представя бита и културата на първобитните езерни обитатели.
Според историци преди повече от 3 хилядолетия точно на това място имало около 60 наколни къщи, свързани помежду си чрез подвижни мостове и дървени платформи. В наши дни са възстановени 24 примитивни жилища от кал и преплетени клони. Извадихме късмет – бяхме единствените посетители. Дъждът и студът не ни попречиха да се насладим пълноценно на това магнетично място. Хареса ми наситеният цвят на водата и спусналото се ниско над нея оловно небе с наколните сламени къщички. Като рекламен кадър на екзотично еко селище в тихоокеански остров …
4. Запознайте се с македонското Сан Тропе и по-точно със село Трапезица !
Продължавате все на Юг. На 20-на км. от гр. Охрид се намира курортното селище Trpejca или Трапезица. Местните го наричат /незнайно защо/ Македонското Сан Тропе. Селото е основано още през 16 век, а в наши дни е вилна зона на местния хай лайф. Разположено е терасовидно над езерото, а част от къщите му са превърнати в семейни хотели или ресторанти, в които се набляга най-вече на рибните специалитети.
Наред с добрата кухня, македонското Сан Тропе предлага малък чакълест плаж и възможности за водни спортове през лятото. Ние обаче го посетихме в дъждовна зимна утрин. Разходихме се по смълчаните улички, слязохме на брега на езерото, насладихме се на меланхоличната гледка към водната шир, надникнахме в затворените крайбрежни капанчета и се отправихме към следващия обект от обиколката ни.
5. Запалете свещичка на гроба на Св. Наум
Манастирът „Свети Наум“ е задължителна спирка за всеки български турист. Разположен е на брега на езерото на около 30-на км. от град Охрид близо до границата с Албания. В по-топлите месеци туристически корабчета сноват нагоре-надолу, за да превозват пълчища туристи от Охрид до манастира и обратно. Но през студения сезон комплексът пустее.
Светата обител е била построена между 893 и 900 г. от Наум Охридски /един от първите ученици на Светите Кирил и Методий /, който прекарва тук последните години от живота си. Мощите на светеца са погребани именно в манастирската църква. Затова за нас, българите, мястото е свято !
Манастирът се намира в приятен парк с чудесна гледка към езерото. В близост извират водите на река Черни Дрин, които се вливат в т.нар. Македонско море. През лятото тук гъмжи от народ, който плъзва по сергии и капанчета за бира скара. Благодарение на това, че посетихме „Свети Наум„ извън туристическия сезон, успяхме да оценим тишината и достолепието на това мистично място.
6. Обиколете албанския бряг, почувствайте се пришълци от друго измерение
За всеки който иска да пътува в Албания, но не знае какво да очаква имам добра новина – Албания е гостоприемна, живописна държава, която е пълна с изненади. Освен това тук е много евтино ! И най-важното – не са ви необходими виза или задграничен паспорт, за да прекосите границата. Достатъчно е да представите личната си карта и сте добре дошли! Малко след като влязохме на територията на Албания, се озовахме в
курортното градче Поградец
Първото нещо, което прави впечатление е просторният пясъчен плаж на брега на езерото. Тук през лятото ври и кипи от туристи. Сега обаче духаше леден вятър и народът се беше изпокрил по ресторанти и кафенета. Разходихме се на завет по централните градски улички, където бъкаше от живот. Поградец не е лишен от чар и предполагам, че през лятото е приятно място за почивка.
Хората ни гледаха с голямо любопитство и сърдечно ни се усмихваха.Искаха много да комуникират с нас и да ни упътват, но не можеха по никакъв начин. Въпреки че Поградец се води международен курорт, тук никой не знае друг език освен родния си албански. Това доста ще ви затрудни ако се наложи да обмените пари, да пазарувате или да си поръчате храна в ресторант, която всъщност се оказа доста вкусна.
Докато пътувахме с автомобила по крайбрежното шосе, видяхме няколко бункера, оцелели от времето на великия Енвер Ходжа. Един от тях беше изрисуван като… калинка – шеговито намигване към тоталитарното минало на този изстрадал от диктатури и експерименти народ.
Решихме да посетим село Лин
със старинната му църква. Бях чела че в околностите е открита и ранно-християнска базилика с много добре запазени мозайки. НО ! В Албания , или поне в тази нейна част, не съществуват указателни табели. Човек прелита през населените места без да знае къде се намира – сякаш се рее безцелно в пространството. Колкото и да се взирах в GPS навигацията, това не ни помогна особено. Разбрахме, че сме изпуснали завоя за селото чак след като се отдалечихме твърде много и го видяхме сгушено долу на брега на езерото. Всъщност Лин бе последното албанско населено място преди пътят да ни отведе до границата с братска Македония. А когато за втори път преминахме ГКПП през този ден, имах чувството, че се завръщам обратно в… Европа след далечно пътешествие ! ? .
7. Потопете се в мистиката на скалните църкви в селата Радожда и Калища,
Краткият зимен ден бързо се изнизваше, светлината все по-слабо се процеждаше между натежалите ниско над земята облаци. Задуха силен вятър, дъждът се засили. А ние бързахме да „покорим“ още 2 обекта от програмата. Край Охридското езеро, близо до град Струга, има няколко скални черкви и манастира. Най-близката до границата с Албания / на 2 км. от нея/ е
скалната църква на село Радожда
Намира се високо в скалите над езерото. До нея се стига по стръмни стълби, които отвеждат нагоре по трудно достъпните чукари . Но си струва усилието, дори в дъжда и полумрака. Защото гледката е … зашеметяваща. Скалната църквата е заключена през повечето време. За да влезете и да разгледате великолепните й стенописи, поискайте ключа от заведението, разположено на малък паркинг в началото на село Радожда. Храмът е изографисан на два пъти. Първият слой е от 13 век, а вторият – от 14-15 век. В близкото крайбрежно село Калища се намира още едно от чудесата на Охридското езеро –
женският скален манастир „Успение Богородично“
Стенописите на църквата му са от 15 век. Предполага се, че манастирът е издълбан в скалата през 14 век. Дървена стълба отвежда до двата етажа, където са разположени монашеските килии. В пещерната църква е открита иконата на Пресветата майка Богородица известна още като Черната Богородица, на която се приписват чудотворни и целебни свойства. Жалко, че снимките на това свято място са забранени.
Прибрахме се по тъмно в Охрид. Не успяхме да се разходим в град Струга, но си обещахме отново да се върнем тук, за да разгледаме градчето, заедно с останалите скални манастири, както и да отделим повече внимание на албанския бряг на Охридското езеро
И още еднопредложение и за крайезерни пътешествия :
Дворци, потънали кораби, ягоди и вино – вижте 3 езера близо до Рим 3 езера
Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Препоръчвам ви да отседнете в района на град Охрид, където ще откриете чудесни места за настаняване. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра!