Село Долен е етнографско бижу, застинало във времето, което и до днес е съхранило автентичния си дух. За разлика от близките Ковачевица и Лещен, Долен не е комерсиализирано, не е преобразено от бетона и бизнеса. Да, вярно е че голяма част от къщите са изоставени и се рушат, а тесните улички на места са обрасли в храсталаци, осеяни с ями и трудно проходими. Тук няма да откриете нито една асфалтирана улица, няма сергии за сувенири, ресторанти, магазини, кафенета… А и за какво са ви тези съвременните „екстри“! Нали посещаваме подобни места, именно за да се откъснем от битието си на стресирани граждани?!
Вижте краткото филмче с разходката ни в село Долен и срещите ни с местните хора.
Няколко къщи за гости посрещат туристи, но през повечето време са празни. И това е! Останалото е истинско и непокътнато от времето и от човешката суета. Има къщи, които са закупени и възстановени с много вкус и усет за мярка с цел да се ползват като ваканционни имоти, но собствениците им рядко се отбиват в селото и те пустеят. Мястото те омайва с кристалния си въздух, птичата песен и непокорната си красота.
Село Долен е разделено на две части
Долен е част от община Сатовча в Западните Родопи. Докато пътуваме към селото постоянно спираме автомобила, за да снимаме невероятните панорами. И ето че стигаме до село Долен. Но бързам да уточня – то си има нова част, разположена по-ниско в планината, където цивилизацията отдавна се е настанила, заедно с всички нейни удобства. Ние обаче сме се запътили към старото село Долен с накацалите по баирите каменни къщурки и стръмните улички.
Тесният път, който лъкатуши в планината ни отвежда право на селския мегдан с насядалите пред къщите баби и дядовци. Заговаряме се с тях и сме тутакси уведомени за славното миналото на Долен, когато училището се е пукало по шевовете от деца, а родилният дом работел на пълни обороти. Имало е ветеринарна служба и поща. Сега сградите стърчат изоставени, училището и детската градина отдавна пустеят, а 30-ната постоянни жители са предимно пенсионери, които с любопитство проследяват случайните туристи.
Каменните къщи на село Долен
Изгубеното в Западните Родопи село като по чудо е съхранило почти непроменен облика си отпреди повече от 200 години. Изградени изцяло от камък, дърво и кирпич, тези къщи излъчват достолепие и носталгия. Неслучайно в селото са заснети няколко български филма.
Първото нещо, което привлича погледа са тиклените покриви
Тиклите са майсторски подредени като рибени люспи, които обхващат, подобно на пипала, цялата къща. По този начин те я държат, образно казано, в ръцете си, за да не падне. Ако не бяха тези покриви, повечето постройки отдавна щяха да са рухнали. Интересни са комините. Едните са кръгли и скосени отгоре като кардиналски шапки, другите са четвъртити и се разширяват в горната си част, подобно на царска корона.
На долния етаж били разположени оборите за добитъка, който имал задачата да отоплява горните помещения. Дървена стълба отвежда до първия етаж в стаите за спане. Там семейството спяло направо на пода, застлан с дебели меки халища.
Какво знаем за миналото на село Долен
Близо 60 години след падането на България под турско иго, няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата и непроходима част на Родопа. Тук те полагат основите на село Долен. Някога селото наброявало над 2 500 души, а по близките ливади пасяли около 40 хиляди овце и 15 хиляди говеда. През зимата жените тъчали дебели халища. Напролет мъжете обикаляли из турската империя и ги продавали.
В село Долен имало и примитивни фабрики за тъкане на гайтани, които също намирали добър прием на пазарите в тази част на империята.
Как доленци се сдобили с църква
С хитрост, разбира се, както подобава на онези времена. За да издейства разрешение за строеж от кмета, който бил турчин, местният чорбаджия дядо Коста заровил икона на Св. Николай в една ливада насред селото. После отишъл при кмета и му казал, че имал пророчески сънища. В тях някаква “външна сила” настоявала, че в средата на селото е заровен знак от Всевишния. Кметът накрая склонил да се копае там. И не щеш ли – иконата тутакси се появила и Долен получило разрешение да строи храм.
През 1837 г. завършва строежът на църквата “Св. Никола”. Тя е трикорабна, имала е и женско отделение. Най-старата й икона е на 700 години. Камбаните й били ляти 7 пъти докато се постигне идеалният звук, който отеква на 8 км. в планината. Наскоро е започнат ремонт на църквата.
Доленското двугласното пеене
И до днес местните баби се славят със своя автентичен фолклор и най-вече със старинния стил на пеене „на високо”, който се използва и в съседното село Сатовча. В миналото тези песни, известни още като „летни песни”, са се изпълнявали на открито от жени, работещи на полето. По този начин от единия хълм те са общували с посестримите си на отсрещния хълм. Едните се провиквали, а другите им отговаряли с „икане“. Доленското високо пеене е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.
Амфитеатър в планината
Попадаме на нетипична за едно родопско село забележителност … амфитеатър. Да, правилно сте прочели. Дори в селото има упътваща табела, която отвежда до него. Структурата е построена преди 10-на години, за да приюти публиката на един невероятен фестивал за джаз етно и фюжън музика, който получи силен отзвук навремето. През 2015 и 2016 г., в малкото изгубено в планината селце, се стичат музиканти от цял свят, за да свирят, импровизират, експериментират и да слеят музиката, извираща от душата им с природата на Родопа. На сцената се качват световно известни изпълнители, а публиката … остава без дъх.
Организаторите на феста все още живеят в Долен в стара къща на края на селото. Мъжът е музикант, но собственоръчно е възстановил къщата и е построил към нея амфитеатъра. Понякога тук се провеждат арт събития с идеята да има изяви, които да привличат интелигентна публика, да се развива устойчив туризъм и селото да се съживи. В момента собствениците са се захванали с ремонт на амфитеатъра. Както се досещате – без помощ от държавата.
Вместо заключение:
Наричат село Долен скритото съкровище на Родопите, защото все още не е засегнато от масовия туризъм. Местните ни обясниха, че преди години, предприемачът, който в началото на 21 век закупи няколко къщи в близкото Лещен, поставяйки основите на масовия туризъм в района, се насочил първо към Долен. Но тогавашният кмет го изгонил и така селото било подминато от бизнеса и инвеститорските апетити, благодарение на което е запазило родопския си дух непокътнат. Днес Долен е истински оазис на тишината и хармонията насред безумния свят, в който живеем.
Какво да видите наблизо : Исторически парк „Градище“- скални скулптури пазят тайни на 7 000 години
Вижте галерия от село Долен : Изгубени във времето
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете наблизо. За по-изгодни оферти използвайте търсачката на филтъра