Районът около Велико Търново е райско кътче, потънало в зеленина и спокойствие и идеална дестинация за разходки сред природата и за културни маршрути. Една от най-облагородените ни туристически зони притежава чудесни хотели за всеки джоб, добро обслужване, прилична пътна инфраструктура и най-вече изобилие от възможности за приключения сред гънките на планината… Около Велико Търново ще попаднете на манастири, водопади, карстови образувания, екопътеки с различна степен на трудност и на стари села с богата история. Просто си отделете повече време, за да ги опознаете. Всеки път, когато посещавам района, откривам нещо ново и любопитно за себе си, което ме кара да се завръщам отново и отново. Ето моят списък от
7 идеи за разходки около Велико Търново :
1. Преображенският манастир и фантастичното Колело на живота на Захари Зограф
Намира се на по-малко от 5 км. от старата ни столица и е заобиколен от отвесни скални блокове. Манастирът, основан през 13-14 в. , е сред най-ярките шедьоври на църковното ни изкуство и е задължителна спирка на туристите, които се отбиват в района.
По време на Възраждането светата обител е обновена и придобива настоящия си вид. Част от сградите, заедно с т.нар. звънарник с камбаните, са изградени от майстор Кольо Фичето. Но това, с което Преображенският манастир е най-известен, са чудните му стенописи и най-вече „Колелото на живота“ – дело на гениалния Захари Зограф. Прословутата фреска краси външната фасада на манастирската църква и внушава преходността на човешкото съществуване, жалките ни ламтежи за материални блага.
Манастирът е бил неколкократно опожаряван от турците, но всеки път е възкръсвал, като феникс от пепелта. През 1881 г. се случва чудо. Заради огромно свлачище, от скалите надвесени над него, се откъсва огромен каменен блок, който се стоварва върху част от манастирските сгради. Ала незнайно как, докато лети надолу, скалата се разчупва на две и църквата с камбанарията са пощадени. Манастирът преживява още едно свлачище през 80-те години на 20-ти век, както и силно земетресение през 1913 г.
В наши дни тази българска светиня е жертва на поредното бедствие – заради хронично безпаричие и нехайство от страна на отговорните институции безценните й стенописи, в т.ч. и Колелото на живота, се рушат. Но това е друга тема!
2. Болярското село Арбанаси, където минало и настояще си подават ръка
Който казва Велико Търново, казва и Арбанаси. Старинното селце, характерно с каменните къщи и калдъръмени улици, се намира на 10-на мин. път с автомобил от старопрестолния ни град, поради което се радва на същия огромен туристически интерес.
Кацнало на скалисто плато около Велико Търново, Арбанаси е съществувало още от времето на Втората българска държава. Било е любимо място на търновските боляри, които разположили на мястото на днешното село своите пищни летни резиденции. Твърди се, че нашите царе дори са секли монети тук. През 17 в. селото вече просперира като търговско средище, а жителите му започват да трупат богатства и да строят къщи като крепости с идеята да се защитят от вражески нападения най-вече от кърджалиите.
Отвън тези масивни, не особено красиви постройки били неприветливи. Но отвътре обитателите им се радвали на лукс и комфорт. Модерното обзавеждане включвало всички удобства, включително уникална за времето екстра – вътрешна тоалетна. И още една подробност – в селото съжителстват четири етнически групи – българи, гърци, албанци и власи. Предполага се, че всъщност било основано от албанци.
През годините Арбанаси промени своя облик
и в наши дни то ми мяза повече на курортно селище отколкото на архитектурно-музеен резерват, за какъвто е обявено. Последно го посетихме миналото лято, когато преливаше от туристически групи – предимно французи и испанци. Луксозни автомобили на нашенски бизнесмени задръстваха арбанашките улички, окичени целите с рекламни табели на семейни хотели и механи. В същото време не видяхме никъде указания към местните музеи. Наложи се да поразпитаме продавачките на сергиите, за да се ориентираме кое къде е . Отделихме си една сутрин, за да се пошляем из селото и да разгледаме някои от основните му забележителности.
Сред най-знаковите му туристически обекти е Констанцалиевата къща от 17 век, която представя бита на местното население през Възраждането.
Разгледахме и църквата „Рождество Христово” – най-старата в селото. Стенописите й са завършени през 1597 г. Това е една от малкото напълно изписани църкви от времето на османското владичество. Вътре тя е като отворена библия, защото по стените й можете да проследите сюжетите на целия Стар и Нов завет.
Не успяхме да посетим останалите 6 църкви на Арбанаси, както и двата действащи манастира – „Св. Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”, но пък се насладихме на чистия въздух и красивата гледка, към Велико Търново, която се разкрива от приятно възвишения на края на селото.
3. Хотнишкият водопад – късче от рая
Намира се на около 20 км. от Велико Търново. Това е един от най-красивите български водопади с височина около 30 м.. Но това което ме удиви е изумруденият цвят на неговите води, дължащ се най-вероятно на варовиковите отлагания в скалите.
Той се захранва от река Бохот, която се спуска отвисоко , оформяйки райски вир в подножието им. Мястото е толкова красиво, че имаш чувството, че си попаднал на някой откъснат от цивилизацията остров от приказките, въпреки, че се намира на метри от автомобилния път. До водопада е изграден и малък паркинг. Така че е лесно достъпен, заради което мястото е винаги оживено с туристи.
Хотнишкият водопад е известен още и с името Кая бунар, което означавало извор в скалата. Освен това той си има и екопътека за чудо и приказ. Началото й е вляво от вира. Тя е сравнително стръмна и следва скалистия релеф. Маршрутът отвежда до вържа на водопада, откъдето се разкриват красиви гледки към околностите.
Дължината му е около километър и половина., но тъй като се стъмваше и бързахме да се приберем във Велико Търново, стигнахме до средата и бързо се върнахме обратно. Имало обходен маршрут, който се преминава за по-малко от час.
4. Геокомплекс Зарапово или да попаднеш сред дивата природа на крачка встрани от пътя
На по-малко от 30 км. от Велико Търново попаднахме в друго измерение. Близо до шосето, което свързва селата Емен и Вишовград, има малко разклонение. Там, под сянката на едно дърво паркирахме колата и продължихме по приятна пътека към Зараповския водопад, който се пада в малък дол в подножието на пътя. Всъщност дължината на маршрута в едната посока е не повече от половин километър и отнема около 10-на минути.
Преходът е приятен, минава се по дървени мостчета и стълби, които изглеждат полу-изгнили, но се оказаха стабилни и безопасни. След като пресякохме малък дървен мост над бълбукащ ручей, се озовахме на полянка, от която стартира почти отвесна разкривена дървена стълба. Тя отвежда до подножието на красивия Зараповски водопад, висок около 12 м.. Водата му минава през поредица от скални прагове, за да се влее в малък вир с доста мътна вода заради изобилните валежи.
В разгара на лятото Зараповският водопад не беше особено буен, но въпреки това имаше достатъчно вода, за да се насладим на пръските му и на приятната прохлада. Наблизо е изграден заслон, където човек може да си направи пикник. Ние обаче се отправихме към друга забележителност наблизо, а именно:
5. Село Мусина е истинска съкровищница за приключенци
Малкото невзрачно павликенско село Мусина се намира на 23 км. от Велико Търново. Тук туристи рядко се отбиват, защото не подозират, че селцето притежава уникални богатства. Като например т.нар. геокомплекс „Пропастите“, където ще откриете две главозамайващи пропасти, дълбоки над 25 метра или колкото 9 -етажен блок.
Тези природни образувания са обвеяни с легенди. Една от дупките е съоръжена с метална стълба с перила. В другия край на селото пък има пещера, която в миналото била облагородена за туристи, но в наши дни е изоставена. През нея минава подземна река . Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. А точно до входа й открихме следи от римски каптаж. Още информация за селото и как да стигнете до неговите скрити забележителности вижте тук: Село Мусина или пътешествие в долната земя.
6. Еменският каньон – в зелената прегръдка на планината
В района на село Емен си провират път водите на река Негованка. Тя образува живописен пролом, известен с името Еменският каньон. Великолепни природни картини изкушават пътешественици и любители на фотографията в северните склонове на Стара планина.
В тази си част Балканът изобилства с карстови образувания и чудесни възможности за досег с дивата природа. И всичко това само на 20 км. от суматохата на старопрестолния град. Красотите на каньона са достъпни благодарение на изградена преди години екопътека.
Вижте подробности за този приказен оазис на дивата природа около Велико Търново .
7. Поемете глътка духовност в Петропавловския манастир
Кацнал на върха на Арбанашкото плато, едва на 6 км. от старата ни столица, се намира Петропавловският манастир. Камбанарията му приковава вниманието отдалеч с островърхата си осанка. Звънът й отеква чак в близкия град Лясковец, известен с винарската си изба и традициите в градинарството – някога печеливш поминък.
Именно с историята на старопрестолния град е свързана превратната му съдба. Именно тук търновските братя Асен и Петър дават клетва, че ще освободят народа си от византийския нашественик, а след това ще въздигнат в близост манастир в прослава на свободата. Защо си струва да посетите тази светиня вижте : Петропавловският манастир – „Мен не ме докосна меч и робство, ни огън и земетръс“
Вижте още : 7 причини да се влюбите във Велико Търново