Избягайте далеч от бетона и тълпата до малко известни кътчета около Варна
За повечето българи Варна е синоним на лято, морски бриз, свобода и безгрижие. Ние всички обичаме този град и в това няма нищо чудно ! Не веднъж сме се разхождали в морската градина и по вълнолома, хапвали сме пържена цаца в заведенията, сърбали сме коктейли на плажа, обикаляли сме градските музеи, художествените галерии, симпатичните бутикови магазинчета. И разбира се, сме опознали подробно близките курорти „Златни пясъци“, „Св. Константин и Елена“ и прочие. Разгледали сме и Балчик , и Калиакра и т.н. и т.н. Да речем, че вече сме опознали и природното чудо Побитите камъни – единствената по рода си пустиня в Европа, както и удивителния Аладжа манастир – най-добре запазеният скален манастир по нашите земи. Посетили сме повечето известни забележителности в околностите, но искаме още и още нови впечатления, срещи с природата и с времето.
Защото около Варна все още се намират малко изследвани от масовия турист кътчета, които ще напълнят очите ни с красота, а душата ни с покой и желание да потърсим нови хоризонти вътре и извън нас. Ето
7 идеи за бягство от бетона и тълпата до малко известни кътчета около Варна
1. Музеят на руските старообрядци в село Казашко – на 9 км. от Варна
Всъщност Казашко си е почти квартал на Варна. До него се стига за около 15-на минути от центъра на града. Намира се на брега на Варненското езеро, далеч от данданията и хаоса на морската ни столица. В сърцето на селото, точно срещу кметството, попадаме на малка спретната сграда, а пред нея се кипри красиво изписана рибарска лодка.
Това е Центърът за Казашка култура, в който се помещава уникална музейна сбирка, съставена от дарения на местното население. Тук човек може да се запознае с бита и историята на Казашко и заселилите се на Варненското езеро, преди повече от век казаци старообрядци.
Какво е кокошник, гърмошка и липованочка и как жителите на Казашко пазят духа, обичаите и културата на казаците староверци? Вижте авторското ми видео и разказа на кметицата Гергана Петкова:
В наскоро ремонтираната сграда се помещава и неделното училище на село Казашко с клуб „Казачета“, където децата изучават руски език, както и характерните казашки песни, танци и всичко, свързано с културата на техните предци. Центърът е основан по инициатива на сърцатата кметица Гергана Петкова. Тя е единствената жена атаман в България, което ще рече предводител на Казаците.
Какво знаем за казаците от Казашко?
Някогашното рибарско селище е основано от казаци старообрядци, които през 17 век бягат от насилствено наложените църковни реформи и опитите на Петър Първи да модернизира Русия по европейски модел. Дългобрадите казаци и техните семейства се разпръсват из целия свят. Една немалка група се установява по делтата на Дунав в Румъния. Оттам няколко старообрядски фамилии пристигат на брега на Варненското езеро, където, през 1905 г. основават село Казашко. На този безметежен езерен бряг, дългобрадите казаци намират своето щастие и съдба. Както и гаранция от властите, че могат спокойно да проповядват своето старо православие.
Наричат ги ще липованци и староверци. Днес техните потомци представляват най-малката етническа общност в България и гордо наричат себе си казаци. Те не са загубили връзка със своите казашки корени от далечна Русия.
Ако искате да разгледате Музея на Казашко, се обърнете към кметството, за да ви отключат. И не пропускайте да се разходите но селския езерен бряг, разкриващ красиви гледки към синевата. Това е любимо място на фотографи и художници, особено на залез. Виждала съм уникални кадри от това място.
2. Текето в село Оброчище – на 30 км. от Варна
Малцина се сещат да се спрат в село Оброчище докато обикалят около Варна на път за Балчик или курорта „Албена“. Мястото е силно подценено от масовия летовник, който не подозира, че тук се намира истинско културно-историческо съкровище, което прескача времеви и религиозни граници, дарявайки посетителите с покой , а някои и с надежда за изцеление.
Архитектурният паметник е до самия път, обозначен е с голяма рекламна табела, така че няма как да го подминете. Намира се в сравнително добре поддържан парк с информационни табла, съдържащи подробни факти и данни. Става дума за култов религиозен обект, почитан през вековете както от мюсюлманите, така и от християните. Някога това е било молитвен дом на мюсюлманския духовен водач Ак Язълъ баба, както и на неговия християнски аналог св. Атанасий. Така че, в зависимост от религиозната си принадлежност, хората го наричали „текето“ или „манастира“.
Предполага се, че е бил основан през 16 век, като дервишка обител. Всеки който попадне тук, усеща силен прилив на позитивна енергия. Съставен е от две сгради – тюрбе /мавзолей/ и имарет /магерница/. Интересното е, че сградите са във формата на идеален седмоъгълник. Тук се намира гробът на въпросния светия Ак Язлъ баба, където вярващите мюсюлмани оставят своите дарове и отправят молитвите си.
Според християните, пък на това място някога е имало стар манастир
който, на един по-късен етап, е бил преустроен от мюсюлманите в дервишка обител. Около Текето на село Оброчище се носят легенди за Свети Атанасий, който бил убит от турците заради непреклонната си вяра. Друга притча разказва за невъзможната любов на младия овчар Атанас и красива турска мома и завършва с трагичното самоубийство на смесената двойка.
Ала в ранния пролетен следобед мястото пустееше и нямаше кой да ни отключи сградите. Жалко, защото разбрахме, че обикновено има човек, който развежда гостите и им изнася интересна беседа. Входът за Текето е 5 лв., ако искате да го снимате или да си направите селфи, ще трябва да броите още 10 лв.
3. Параклисът над село Падина със сюрреалистичното езеро – на 35 км. от Варна
Това е един от най-известните и най-снимани параклиси не само около Варна, но и в цяла България. Виждали сте го на снимки в мрежата. Всеки идва тук, за да улови в кадър самотната му, обрулена от ветровете осанка, кацнала на върха на хълма. Вижда се от цялата равнина, ширнала се в подножието му. Името на село Падина идва именно от факта, че къщурките му са разпилени ниско, в падината.
За жалост не успях да открия информация за параклиса. Личи си, че е построен наскоро, но беше заключен. Надникнахме през прозорците и видяхме че стените му са покрити с имена на хора. Случихме на ураганен вятър, който горе, на хълма за малко да ни отнесе.
На фона на ефирния параклис, се е ширнало удивително красиво езеро с изумрудено – тюркоазени оттенъци. Цветът му е толкова неестествен, че сякаш е обработен на фотошоп от несръчен любител фотограф. Всъщност , оказва се, че това е изкуствен басейн, в който се вливат токсичните води от девненските заводи, в т.ч. и от Солвей Девня.
Ако се загледате внимателно ще видите, че над езерото се носи дим …. Белият пушек е в резултат на отровна, най-вероятно смъртоносна, химическа реакция. Добре, че вятърът духаше в обратна посока, иначе изпаренията можеха да ни застигнат. 🙂 Всичко това обаче не опетнява по никакъв начин извънземната красота на това място. Напротив, придава й допълнителен сюреалистичен щрих !!!
4. Джамия до приказен замък в село Дръндар на път за язовир Николаевка – на 35 км. от Варна
Ако се скитате безцелно около Варна, ще попаднете на още една сюрреалистична картинка, достойна за анимационен филм на Дисни. Става дума за село Дръндар в община Суворово и красивата му джамия, чийто минарета са се стрелнали високо в небето, близо до конусовидните сини покриви на фантастичен замък. Тези две необичайни постройки изпъкват на фона на бедните селски къщички със схлупени покриви и блуждаещи по прашния път кокошки.
Дръндар е селото на Ахмед Доган. Именно тук, през 1989 година, турският вожд основава партията ДПС. И после построява красив замък, който до ден днешен пустее. По всичко личи ,че тук от години не е стъпвал човешки крак. Замъкът е сякаш потънал в своя вечен сън, подобно на неговия аналог от приказката за Спящата красавица. Открай време постройката, изградена сякаш от стереопор, си стои непокътната сред обраслия двор. На никой и през ум не му минава да прескочи оградата, за да я разгледа или … да я вандализира и граби. По съвсем разбираеми причини.
Иначе Дръндар има не повече от 150 постоянни жители, всичките етнически турци. Името на селото в превод означава „чепкало за вълна“. Голямата джамия е построена през 1870 г., но е била разрушена от свлачище и е седяла затворена цели 50 години. Ремонтирана е едва през през 2002 г. На няколко километра от Дръндар се намира още една туристическа находка –
язовир Николаевка
Това е един от най-големите язовири в област Варна. Кръстен е на съседното село, което пък е родното място на учителя Петър Дънов. Старото име на селото е Хадърча.
Мястото е радост за всеки фотограф ! Както и любимо място на въдичарите, тъй като водите му са зарибени с шаран, толстолоб, сом, бял амур, червеноперка, та дори и раци. Николаевка е много добре стопанисван, бреговете му не са замърсени с типичните за водните ни басейни найлони, автомобилни гуми и прочие гадни боклуци, а са чисти и безлюдни. Създадени са също така и добри условия за пикник и слънчеви бани. Това , разбира се, са мои лични впечатления от месец май т.г.. Останахме доволни.
5. Карстовите извори край Девня – най-големите в България – на 31 км. от Варна
Отдавна исках да го разгледам ! Вълшебният извор – единственият оцелял до наши дни. Той е част от удивителен ансамбъл от общо 30 карстови извори , бликащи с около 3 200 литра дебит в секунда. Те са истинско природно чудо, но са каптирани за нуждите на близките промишлени предприятия и за водоснабдяването на градовете Девня и Варна.
Единствено Вълшебният извор блика на воля в красива местност. Ала и той е впрегнат за целите на бизнеса, тъй като по незнайни от мен причини, се е озовал на територията на частен туристически комплекс. Собственикът обаче прояви любезност, като ни допусна да го разгледаме без да ползваме ресторанта и дори ни посочи къде точно блика водата. За целта е обособен красив воден басейн. Според легендата, край извора обичала да се разхожда красивата Марциана – сестрата на римския император Траян. През I в.пр.н.е. той завладява близкото тракийско село и го кръщава на нея – Марцианопол. В наши дни на мястото на римския град се шири град Девня.
6. Музеят на Мозайките и съкровището на Марцианопол – на 33 км. от Варна
Девня е водещ промишлено-индустриален център, затова на малцина им хрумва, че градът може да бъде атрактивен за туризъм. А всъщност има какво да предложи на любителите на старините. Някогашният Марцианопол бил един от най-големите градове, основани през римско време в тази част на Балканите.
Тук се издигали красиви обществени сгради, базилика, библиотека, баня и триумфална арка, а подовете на къщите били пищно украсени с изящни мозайки. Част от тях са представени в единствения у нас Музей на мозайките, построен на мястото на голяма антична сграда с прекрасни подови мозайки. Според познавачи това са едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство. Били са в шестнайсет цвята, изработени от керамика, печена глина, стъклена паста (т.нар. смалта), мрамор и варовик.
В залите е изложено откритото в края на 2019г. при разкопки близо до сградата на музея златно съкровище от 19 римски монети, изсечени преди 1600 години. Музеят е в списъка на 100-те национални туристически обекта и предлага незабравима разходка в античността.
7. Солницата край Провадия – на 48 км. от Варна
Хилядолетия преди построяването на първата пирамида в Древен Египет около Варна се издигала внушителна каменна крепост. Благодарение на добива на сол, тук възниква най-древният открит до момента град на Стария континент. Това се случва преди близо 7 000 години, а мястото е днешният град Провадия. В наши дни тук се провеждат археологически разкопки, а техният ръководител, проф. Васил Николов, понякога развежда туристите и им разказва интересни подробности от живота на далечните ни предци.
Археологическият обект се намира на територията на частната компани „Солвей соди Девня“ край Провадия, но туристите се допускат да влязат вътре, за да го разгледат. За целта трябва да се обърнете към охраната на главния вход. Обмисля се отделен маршрут за посетители, при който да се влиза директно на обекта.
Още за Солницата около Варна и загадъчната древна култура, която е свързана и с Варненското халколитно съкровище, вижте в материала :Солниците край Провадия били монетният двор на Европа.
Още 3 идеи за нестандартни еднодневни пътешествия в района на Варна ще откриете в най-новото ми видео от това лято:
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете във и около Варна. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра на търсачката.