Община Средец се намира в Северозападна Странджа и е втора по големина в България с нейната територия от 1 000 кв. м. Това е общината с най-голяма пътна мрежа у нас– над 200 км. тесни разбити платна, свързващи нейните 32 села, където времето е спряло преди половин век. И дали заради безобразното състояние на пътищата или заради липсата на информация и реклама, този благословен от природата кът остава скрит от погледа на любознателния пътешественик. Ето 7 начина да прекарате незабравим уикенд в тази част на Странджа, пропита с история и легенди.
Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия
-
Изкачете се на върха на Марков камък и зарейте поглед в надиплената до хоризонта снага на Странджа
Намира се в околностите на село Долно Ябълково в община Средец. До него можете да стигнете с по-висока кола, тъй като пътят е разбит. Паркирате пред църквата Рождество Богородично /за която ще стане дума по-долу/ и продължавате около 2 -3 км. пеш нагоре по стръмния път, обозначен с жълта маркировка. Мегалитната структура представлява гигантски 8-метров камък, обвеян с притчи и легенди.
Според една от тях, когато минавал през Странджа на път за Истанбул, Крали Марко взел камъче и го метнал зад гърба си. И то взело, че паднало назад и там си останало завинаги. Хората го нарекли „Марков камък“. Според учените това е тракийско светилище от ранно желязната епоха, свързано с култа към слънцето и Богинята майка. Ако се изкачите на върха му по монтираната желязна стълба ще видите две продълговати вдлъбнатини, които местните оприличават със стъпките на Крали Марко. Всъщност това са жертвени ямки от тракийско време. Нашите предци ги пълнели с течности за свещените си ритуали.
Въпросната течност /може би вино?/ се стичала надолу по специални улейчета и оттам се вливала в земята. Вярвало се, че така се оплождала Богинята майка. Хората до ден днешен са убедени, че въпросните ямки се пълнят с лековита вода, която предотвратява безплодие и проблеми с очите. Изкачете се на върха на камъка и се насладете на приказната панорама към вълнистите била на Странджа.
2. Надникнете в черната паст на Змейовата дупка, за да усетите смразяващия полъх на вечността – Долменът в местността Корубата
Територията на днешната община Средец е център на мегалитна култура и изобилства с древни структури. Долмените са най-ранните тракийски гробници. В структурата разположена в района на село Долно Ябълково са открити следи от 7 погребения. Това е един от най-добре съхранените долмени по нашите земи. Той е с предверие, дромус и камера, в която са погребенията.
Предполага се, че долменът Корубата е от 8-7 век пр. Хр. Отпред е имало оградено дворно пространство, по подобие на къща на мъртвите. Някога народът наричал долмените змейови дупки или къщи. И до днес в този край се носят легенди за змея, който обладава най-хубавата девойка. В светлите части на деня тя губи своите сили, а вечер се разкрасява и става прелъстителна. Така момичетата залиняват от любов по змея. А имало и змейовици, които прелъстявали овчари и други нищо неподозиращи жертви от мъжки пол.
3. Запалете свещ и потърсете уединение в църквичката „Рождество на Пресвета Богородица“ на село Долно Ябълково
Селото отстои на 7 км. от турската граница, а жителите му са потомци на изселници от село Алмали в турската част на Странджа. Алмали означава ябълка, оттам и Долно Ябълково. Селото се гордее със своята църква от 1892 г. , която е с типична за този край възрожденска архитектура. За нея са характерни изобразеното нощно небе в корабно-централната част и пухкавите облачетата по стените. Повечето църкви в района са били рисувани от зограф Никола. Негова е и великолепната икона на Рождество Христово. Църквата е действаща.
4. Отбийте се в изпъстрения, като детска илюстрация Голямобуковски манастир и се отърсете от тривиалните си мисли и грижи
Странджа има една единствена света обител, разположена в може би в най-трудно достъпния за туристи, но затова пък изумително живописен район на планината – Голямобуковския манастир. Светата обител отстои на 4 км. от село Голямо Буково, славещо се с лъскавите си митничарски къщи
За единствения действащ манастир в Странджа прочетете тук
5. Замръкнете в село Голямо Буково, за да се насладите на кадифено-синьото небе, озарено от Млечния път
Голямо Буково е малко крайгранично село в община Средец, характерно с няколкото си богати митничарски къщи на фона на типичните неизмазани тухлени къщурки, повечето от които изоставени от стопаните им. И насред нищото ненадейно изниква чудно имение – голям туристически комплекс от 10-на вилички край зарибените води на изкуствено езерце.
Добре дошли във вилно селище „Вили Буково“. Фонтани с формата на мегалити, римски легионери, шарени каручки, изрисуван с цветчета трабант, шофиран от препарирана лисица, мини зоологическа градина, басейн и подскачащи по моравата зайчета и сърнички посрещат изненадания турист. В ресторанта се предлага вкусна храна, а цената на нощувката е 20 лв. И най-важното- околностите изобилстват с мегалитни структури, с останки от антични пътища, калета и могилни некрополи. Тук въздухът е кристален, нощем небето е прозрачно, а звездите са на една ръка разстояние.
6.Пренесете се в епохата на древен Рим, като разгледате археологическия резерват „Деултум – Девелт”
Разкопките разкриват останките от античния град, който бил част от обширна колония в пределите на Римската империя. По онова време територията на днешен Бургас била на дъното на Черно море. Морските води се разстилали навътре в сушата и стигали близо до крепостните стени на някогашен Деултум – пристанищен град и важен търговски център. Разгледайте останките от крепостните стени, от някогашните римски бани, от жилищни и обществени сгради. Обърнете внимание на модерната водопроводна мрежа, на която могат да завидят някои съвременни наши селища.
А после се отбийте в музея към резервата, където са изложени част от находките, открити на територията на археологическия резерват. Там ще научите подробности от хилядолетното му минало. Най-старото запазено име на селището е Довелт от преди 2 4000 г.. По тези места процъфтявал един от най-богатите градове на провинция Тракия. По-късно идват римляните, а след тях районът е възкресен от хан Крум. През 812 г. той превзема крепостта и градът става граничен пункт между България и Византия с митница и със своите 160 км гранично съоръжение или Еркесия /гигантският защитен вал, използван като граница на българската държава от VII до XIV век/. Според местните, въпреки, че някогашните защитни стени са разрушени, съоръжението е видимо дори от Космоса.
И друг повод за гордост имат хората от община Средец Именно тук през 865 г. княз Борис-Михаил посреща делегацията от Константинопол, дошла в земите ни, за да покръсти българите. Предполага се, че още тогава, на място българският владетел приема християнството.
Обърнете внимание на изложената в музея бронзова глава на Септимий Север /римски император от 193 до 211 г./, който бил знатен гост на античния град Деултум. В чест на височайшата му визита, била изваяна негова скулптура, от която до нас е достигнала великолепната глава, както и ръката му. Открити са още и три бронзови леви крака, незнайно на кого…
7. Усетете духа на малкия провинциален град Средец с повяхваща военна слава
В годините на соца градът се е наричал Грудово и попадал в строго охраняемата гранична зона между България и Турция . В Грудово и околностите властта разположила мотострелкови, танков и артилерийски полк, както и ракетен дивизион, които трябвало да поемат евентуален удар от страна на тогавашния ни натовски враг- Турция. Тези поделения, всъщност определили културата и икономическото развитие на града. През 80-те години на 20-ти век гарнизонът на града наброявал над 30 000 войници и офицери. Днес за възхода на Грудово, като гарнизонен град, свидетелстват единствено руините на бившето поделение № 22 210, превърнато в сметище. Отбийте се в Геймановата къща, за да разгледате постоянната изложба „Военните сандъци говорят“ и да усетите някогашния военен дух на Средец.
Материалът е изготвен със съдействието на Община Средец и Министерството на туризма
Разгледайте галерия „Непознатата Странджа“
Пътешествия без край . Венета Николова