Image default

Меандрите на Арда – кои са най-красивите и как да ги откриете?

Меандрите на Арда разпалват фантазията на поети, художници, фотографи и пътешественици.  Нищо чудно, че от пръв поглед се влюбих в реката и в нейните извивки. Затова реших да проследя и да заснема най-красивите й участъци. Но докато се готвех да разкажа за тях в този материал, попаднах на следното красиво стихотворение на поета Георги Константинов :


На юг от горда Стара планина
реките носят женски имена.

 Снага извиват в утринта полека
Марица, Тунджа, Арда и Велека.

 Прозвънва Струма в своя бяг припрян.
И Места дипли кадифен колан…

 Шумят реките. Светят дяволито
край тъмни борове и младо жито.

 А там на север – в мойта равнина
вървят реки със мъжки имена.

 Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.
И Осъм бял сред люляците слиза.

 Люлее Искър край нивята гръб.
П
роблясва тихо Горни Лом отвъд…

Текат реките. Тъй през времената
народът им е давал имената:

 запътени на север и на юг,
да мислят винаги един за друг.

 Георги Константинов

Ако се замислим, почти всички реки на юг от Балкана носят красиви женски имена. Така е и с Арда. Предполага се, че името й е с тракийски произход и означава нещо като „бяла река“. Макар, че според мен водите й са наситено сини, почти лазурни, като морска синева, в която се отразява небето  …

Село Сухово и АрдаЕдна от най-живописните и най-пълноводни български реки лъкатуши в югоизточната част на мистичните Родопи и пресича границата ни с Гърция, за да се влее в р. Марица близо до гр. Одрин /Турция/.


Забързаните й води блещукат игриво на фона на родопските хребети и те подканват да спреш и да им се възхитиш

Докато се движех по тесния асфалтов път сребристата лента на Арда си играеше на криеница с мен. Ту надничаше зад дървета и буреняци, ту изчезваше зад каменисти урви, за да изскочи ненадейно пред мен, буйна и бълбукаща или притихнала и ленива, в зависимост от настроението й. Реката е разпиляла косите си в най-дивите и неподвластни на времето планински кътчета – става дума за десетките й притоци, просветващи дяволито на фона на родопския пейзаж.

в околностите на село Любино Те криволичат край стари махали с каменни къщи. Промушват се в подножието на тайнствени скални ниши и тракийски светилища. Пресичат закътани поляни с прелитащи над тях пеперуди…

Но най-красиво е средното течение на Арда. Тук реката оформя фантастични меандри, които не се наемам да описвам с думи. А и снимките ми не могат да пресъздадат емоцията, която тези природни картини навяват.

 

Меандрите на Арда – приказни и трудно достъпни

Отдавна си бях наумила да проуча течението на реката и да открия най-зрелищните й меандри. Миналото лято заснех два от тях, а тази пролет отскочихме до Родопите специално, за да потърсим другите нейни тайнствени завои. Според мен най-живописните речни извивки на Арда са разположени в района на язовир Кърджали и край гр. Маджарово.

 

1. Меандърът край гр. Маджарово
Завоя на река Арда при Маджарово
Завоят на Арда при Маджарово
Меандрите на Арда - град Маджарово
На фона на Арда се белеят блоковете на Маджарово – бивше миньорско градче

От меандрите на Арда това е най-известният и най-лесно достъпният. Ще го откриете на пътя между Маджарово и Бориславци. Вижда се от самото шосе, което се вие между пясъчния му бряг и надвесените над коритото скални образувания.  Тук реката прави почти 180 – градусов завой под формата на подкова. Пътят е леко разширен и спряхме колата, за да се насладим на гледката, а и да снимаме. Малко по-нагоре е обособена масичка за пикник с пейки в стил Флинстоун. Във водите на Арда щъкат костенурки и водни кончета. А скалите над речната извивка са обитавани от Черни щъркели и единствената в България колония от  белоглави лешояди. Така че ако имате късмет може да ги видите как кръжат над главите ви. Аз видях един лешояд ! В някогашното миньорско градче Маджарово пък се намира природозащитният център „Източни Родопи“. Оттам могат да ви организират наблюдение на редки пернати видове от специални обособени за целта площадки.

2. Меандърът „Завоя“ край Стар читак и Рибарци

Меандър "Завоя"

Виждали сте го много пъти в интернет. Това е най-красивият и най-сниманият меандър на Арда. Но как да стигнете до него ? Ако се движите от Кърджали по посока Ардино, стигате до разклонението на с. Кобиляне. Оттам продължавате  към с. Боровица. Край селото пътят отново се разклонява, а вие завивате надясно към с. Стар Читак. След няколко минути пред вас ще затрептят първите сини отблясъци на Арда и ще пожелаете да спрете за миг, за да им се порадвате. Но споко, това е само началото на поредицата изненади, които реката ви е подготвила!

Меандър на АрдаПрословутият „Завой“ ще изскочи пред погледа ви след  като отминете последните разпилени по баира къщички на Стар читак . Да, това е той, неповторимият меандър на Арда, същият от многобройните снимки в мрежата и от туристическите диплянки. Само че много, много по-красив и истински. И само ваш ! Защото дотук масовият турист рядко стига. Така че наслаждавайте му се на воля, щракайте с апарата и попийте със сетивата си цялата тази дива родопска красота ! А ако сте се снабдили с по-широкоъгълен фото обектив – още по-добре. Виждала съм страхотни снимки на меандъра, но явно са заснети с дрон !! Както и повечето супер впечатляващи кадри на всякакви речни извивки и водни басейни….

3. Меандърът на село Сухово

Джамията на село Сухово

Джамията на Сухово
Плашило с чалма охранява джамията
Сухово и въжения мост
В далечината се откроява бялата нишка на въжения мост

След като отминахме „Завоя“ продължихме напред по тесния разбит път. Искахме да видим къде ще ни отведе, а той взе че свърши в кацналото високо над Арда село Сухово. Слязохме от колата и се изкачихме нагоре към селската джамия. А там ни чакаше още една зашеметяваща панорама! Поредният речен завой се разгърна в далечината на фона на минарето и нелепото плашило, забито наблизо, сякаш да отблъсква неверниците. Долу, в краката ми, там където се промушваше синята нишка на Арда, се открояваше тънкият силует на малък въжен мост, свързващ двата бряга.

Изведнъж  от джамията се понесе гъгнещият призив за молитва на мюезина. Монотонното пеене отекна в цялата долина. Мистика и меланхолия се спуснаха ръка за ръка над околните чукари и се настаниха за кратко в душата ми. Времето спря. Но парещото следобедно слънце и гладът скоро ни подгониха от това неземно място. Както обикновено залисани в пътешествия и снимки, бяхме забравили да обядваме. А ни чакаше дълъг път до София. Обещах си отново да се върна в района, за да видя и другите меандрите на Арда.

4. Меандърът край село Русалско

Тази пролет отново се завърнахме в сърцето на Родопите, за да  проследим извивките на Арда. Този път се насочихме към меандъра при с. Русалско. До него стигнахме, след като, пътувайки от Кърджали, на разклона при с. Боровица завихме наляво. Шосето лъкатуши край речния бряг. След всеки завой слизахме от колата, за да се дивим на ширналата се долина и извивките на Арда. Движехме се с не повече от 30-40 км. в час заради острите завои без видимост по тясното шосе, обрасло отстрани с храсталаци.

След като отминахме последните тиклени покриви на село Сполука, пред нас изникна поредната подкова на Арда. Тук реката прави близо 300-градусов завой и продължава на юг към яз. Кърджали. Мястото е изумително. Нарича се „Бул кая“ , като кая на турски означава скала. Но не посмях да стъпя на ръба на скалата, за да заснема по-добре целия речен завой, който се гънеше като змиорка в подножието на дерето.

Меандрите на Арда - село Сполука
Село Сполука
Меандрите на Арда село Русалско Венета Николова
Село Русалско с изоставената църква и джамията

Продължихме още и още нагоре по стръмното шосе и стигнахме до първите къщи на Русалско – малко село, забравено от Бога. Или поне от нашия, съдейки по изоставената му от десетилетия каменна църквичка със залостена врата и рушащи се зидове. Малкият храм се намира точно до наскоро ремонтираната селска джамия. Някога селото с приказно име  било най-голямото в околията, дори се водело община.  Имало е училище, поща, болница. Но в наши дни Русалско пустее. Единственото оживление идваше от отсрещния хоремаг. В пролетната утрин на биричка се бяха събрали половината жители на селото – около 10-на мъже. Предстоеше ни още един меандър, затова решихме някой друг път да си направим преход от Русалско до близкия вр. Безвиден /1140 м./ – първенецът на този край. В околностите имало тракийски ниши, пещера и следи от крепости.

5. Меандърът при село Любино

 меандър Любино

Меандрите на Арда -Гледка към село Русалско
Гледка към село Русалско от меандъра край село Любино

Поехме в обратна посока надолу по пътя към разклонението за Любино. Селото се намира на 7 км. от разклона. Движехме се бавно и се наслаждавахме на отблясъците на Арда зад зелената стена от крайпътни храсти и дървета. И на един завой той се появи пред нас в цялото му великолепие – меандърът на Любино. Тук реката заобикаля горист хълм с формата на купол, който някога бил увенчан от крепостта Кривус. Твърди се, че част от руините й са запазени до днес. Гледката се разкрива от самия път, който има леко разширение, колкото да спре една кола. А отсреща, в далечината, високо в планината, се открояват къщите на село Русалско, заедно с извивката на меандър Номер 4 в нозете му. Същият, който заснехме преди това.

Възможност за отмора и похапване край меандрите на Арда

Меандрите на Арда - туристически кътРазглеждането на речните извивки в района ще ви отнеме един ден. Но  бъдете спокойни – гладни няма да останете!  В гореспоменатите старинни обезлюдени села няма да откриете заведения и къщи за гости. Но ще попаднете на приятен туристически кът край шосето, малко преди разклона за с. Любино. Тук има малък семеен хотел с ресторант, както и къща за гости с чудесна домашна храна и то на прилични цени. Обособена е и беседка за пикник почти на самия речен бряг. И не допускайте нашата грешка – не забравяйте да заредите колата си с гориво ! От много ентусиазъм и приготовления, пропуснахме този малък  детайл, заради който замалко да останем без капка гориво насред планината. Най-близката бензиностанция в района се намира в с. Кобиляне.

Вместо заключение :

Меандрите на Арда са едно от богатствата на Родопите. Те са тайнствени, неуловими и трудно достъпни. Но си струва човек да ги потърси, да ги открие, да им се наслади и да отнесе със себе си брънка от неопетнената им красота.

Меандрите на АрдаМожете да съчетаете разглеждането на меандрите на Арда в района на Кърджали с посещение на местността „Орлови скали“, както и на Дяволския мост край гр. Ардино. Очаквайте скоро статия за тези два обекта.

Още за забележителностите в района на Източните Родопи :

Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи

Те са самотни и зловещо красиви – вижте 6 църкви в района на Ивайловград

Мандрица – албанското село на края на България

 

Други статии

Планинските села на Тасос – от другата страна на Родопа

Veneta Nikolova

Средните Родопи са за хора с приключенски дух

Veneta Nikolova

8 красиви и мистични кътчета в полите на Балкана и Средна гора

Veneta Nikolova