Седем като : 7 параклиса, 7 престола, 7 боляри, 7 войводи и 7 години в изгнание
„Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир“
Змей Горянин
Когато не се отдават на молитви и грижи за манастира, 4-те монаси в манастира „Седемте престола“ посрещат гости. Наближи ли краят на седмицата тук се изсипват туристи и миряни от цяла България. За радост на най-малките, дворът е претрупан с всевъзможни фигурки – джуджета, щъркели, макети на къщички и прочие градински аксесоари, които не се връзват особено с достолепието на светата обител, но пък й придават спретнат и приветлив вид.
Красивият добре поддържан комплекс с варосаната в бяло църква, притихнал в сърцето на Искърското дефиле, разпалва фантазията на пътешественици, фотографи и любители на старините.
На пръв поглед „Седемте престола“ не се отличава съществено от повечето подобни български планински манастири. Ще видите неотменния висок каменен зид, малката, скромна църквица, смълчаното гробище и разположеното в близост типично лечебно аязмо. И нищо не вещае, че светата обител е едно от чудесата на България, без аналог в тази част на Европа.
Защо манастирът „Седемте престола“ е без аналог ?
Причината? Никъде другаде няма да откриете цели седем олтара под един покрив. В църквата му са обособени 7 параклиса със собствени стенописи и иконостас, където могат едновременно да се извършват богослужения. Всеки от тях е посветен на 7 различни празника от църковния календар. Стенописите са на повече от сто години.
„Седемте престола“ , известен още като Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“ има бурна, изпълнена с превратности история. В миналото тук са отсядали революционери, народни будители и вдъхновени от природата на Стара планина писатели. В наши дни хората отскачат до достолепните му покои, за да поемат глътка духовност, далеч от хаоса на глобализирания ни свят. Мястото е пропито с история и легенди.
За историята на светата обител
Никой не знае кога точно е основана, но се предполага ,че е по време на Второто българско царство.
В „Седемте престола“ е служил литургии Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, под чиято опека е попадал манастирът.
Светата обител е била опожарявана многократно от турците и всеки път е възкръсвала от пепелта.
През 1848 г. към манастира било основано килийно училище.
В настоящия си вид църквата „Рождество Пресветая Богородица“ е от XVIII век.
Манастирът се слави с уникалния си дървен полилей „Хоро“ от 1815г., съставен от петнадесет части с оцветени резбовани сцени.
Подслон и храна в манастира намират Ботевите четници.
„Седемте престола“ е свързан с живота и творчеството на Иван Вазов, който обичал да отсяда тук, за да работи на тишина. Именно в манастира той създава стихотворението „Клепалото бие“.
В светата обител завършва дните си писателят и поет Светозар Акендиев Димитров (1905-1958 г. ), известен под псевдонима Змей Горянин. Тук набеденият от комунистите творец прекарва в изгнание последните 7 години от живота си. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов.
Манастирът „Седемте Престола“ – легенди и хипотези
Според разпространена легенда обителта е основана през X век при цар Петър Делян от седем боляри или седем братя, които се заселили в района и основали 7 села : Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. И понеже всеки от тях искал своя църква да издигне, а теренът бил труднопроходим, решили да обединят усилията си и да направят 7 олтара под един покрив. Предполага се, че самият Петър Делян завършва живота си тук и е погребан в манастирската църква.
Според друго предание по време на Османското иго, манастирът бил опожарен, а 13-те монаси в него били зверски избити от турците. Но Вълчан войвода, който живеел в околностите, организирал своите съратници и заедно съградили отново светата обител. Войводите били 7 /Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър/ и решили да направят 7 параклиса със 7 олтара в църквата. Вълчан, заедно с войводите, често се криели тук от турците, които били по петите му. Тайното подземие на храма отвеждало бунтовниците на отсрещното кале.
Как да стигнете до манастира
Манастирът се намира на около 90 км от София и на 50 км. от Враца . До него ще стигнете ако се движите по главния път София-Мездра. От село Елисейна има асфалтиран път, който следва поречието на р. Габровница и отвежда до манастира. Разстоянието от Елисейна до манастира е около 10 км. Светата обител разполага с хотелска база със стаи без санитарни възли, както и с ресторант.
Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия
Пътешествия без край .Венета Николова