Който казва вино, казва и култура, история, кулинария и… туризъм.
 |
От Мария Йорданова – председател на Българската асоциация на сомелиерите (БАС), научаваме, че в зависимост от почвата и климатичните особености, страната ни е разделена на пет лозаро-винарски района. И почти навсякъде откриваме малки изби и дори шата със собствени лозя, по подобие на френските. А попаднеш ли в тези кътчета, няма как да не пожелаеш да опиташ от местния сорт вино в дегустационната зала.
Кои са най-благоустроените от туристическа гледна точка винарски региони в България?
„В последните години като че ли фокусът се изтегли към Централна и Южна България – твърди Мария Йорданова. Там са изградени много изби, при това не само с производствени мощности, но и със специални дегустационни зали за туристи и посетители.
Около градовете Пловдив, Стара Загора и Сливен ще откриете най-много винарски изби.
Може би защото там се наляха и много чужди инвестиции поради интерес към този район. Характерното за него е, че е по-плодороден и благодатен от гледна точка на климатичните и почвените условия. Напоследък хотелите по Черноморието и някои планински курорти предлагат еднодневни посещения до близките изби. Става дума обаче само за еднодневни турове в рамките на един регион.
Най-големите ни винарни вече разполагат с хотелска част.
.JPG)
„В България виното и историята вървят ръка за ръка” – казва Мария Йорданова.
Освен това любителите на винарските турове са и любознателни.
Те използват случая, за да научат нещо повече за местната история, култура и традиции. Така е в района на Старосел, например. Там заедно с винарския комплекс, ценителите на виното посещават и тракийския култов храм „Четиньова могила” от V-IV век пр. Хр.
Чудесна изба има и в Родопите недалеч от Перперикон – скален археологически комплекс от преди осем хиляди години.
 |
|
В дегустационните зали често се провеждат възстановки на тракийски
обреди, свързани с виното и почитта към бог Дионис |
Из цяла България има разпръснати винарни. Близо до тях ще откриете етнографски комплекси, старинни манастири, тракийски могили, забравени от цивилизацията кътчета на дивата природа…
Да не говорим за различните фестивали и селски събори, където наред с традиционните носии, кръшните хора и доброто настроение, задължителна част от програмата е леещото се в изобилие от бъчви и дамаджани плътно пивко българско винце. Е ха наздраве!