.JPG)
Имението Ясна поляна на Лев Николаевич Толстой, където гениалният писател написва култовите си романи „Война и мир” и „Анна Каренина” е световноизвестно и се посещава от хиляди туристи. Малцина обаче знаят, че и България си има своята Ясна поляна.
Името на българското село се свързва с последователите на толстоизма у нас и с една музейна сбирка, посветена на основаната от тях комуна.
През 1906 г. в странджанското село Алан Кайряк, преименувано по-късно в Ясна поляна, пристигат няколко мъже, облечени в изискани тъмни костюми. Господата настоятелно търсят кмета. Молбата им е да останат в селото и да заживеят по принципите на толстоизма. А те са свързани с идеите за всеобща любов, равенство, свободен живот, ненасилие и други, считани за еретични по онова време виждания.
Силното желание на въпросните пришълци да загърбят зловредните изкушения на цивилизацията в името на малките радости от живота и прякото общуване с Бога има своето обяснение.
.JPG)
В началото на XX век Толстой бил един от най-обичаните писатели в България, а учението му, заради което писателябил отлъчен от православната църква, бързо се разпространявало сред родната интелигенция.
Дори се твърди, че след Русия, България била с най-много негови последователи.
На толстоистите обаче не се гледало с добро око.
.JPG) |
| Пехливановата къща, в която колонистите се установяват в Алан Кайряк, 1906 г |
Това не попречило на тогавашния кмет на невзрачното странджанско селце да загърби общественото мнение и да приюти шестимата млади интелигенти. Предоставил им къща и дори земя, която да обработват.
Така било поставено началото на толстоистката комуна в село Ясна поляна, просъществувала не повече от две години, но оставила незаличими следи след себе си.
Членовете на това мъжко общество били високо образовани и произхождали от цяла България. Техният предводител Христо Досев, родом от Стара Загора, бил завършил медицина в Лозана, Швейцария. Подобно на съратниците си, той бил изцяло отдаден на творчеството и философията на Толстой.
Тези изискани господа живеели тихо и скромно, обработвали сами предоставената им нивичка и от време на време организирали литературни четения с чисто просветителски цели сред местното, далеч по-необразовано население.
Но основното им занимание било свързано с разпространението на творчеството на Лев Николаевич. Така в първия ден на 1907 г. на бял свят излиза списанието „Възраждане”.
.JPG) |
| Писалка с перо, изработена от дървесината на ябълковите дървета от градината на Лев Николаевич |
В рамките на тези две години те създават самобитна печатница.
В нея толстоистите издават първия брой на списание „Възраждане”, който изпращат на Толстой. Писателят е силно впечатлен, че тук, в България, неговите идеи за ненасилие и за мир се приемат с добро. А не както в родината му, където са подложени на унищожителна критика, а издателите отказват да печатат статиите му.
Писателят тутакси изпраща 11 свои непубликувани статии, които за пръв път излизат от печатницата на днешното село Ясна поляна.
Една от тях е и емблематичната му статия срещу смъртното наказание „Не мога повече да мълча”.
.JPG) |
| Музеят на толстоистите в с. Ясна поляна |
Руската и българската Ясна поляна били в постоянна връзка помежду си. Всеки брой на списание „Възраждане” се изпращал на Толстой. Писателят ласкаво се изказва за него с думите: „Това е едничкото списание в света, проповядващо смело идеите ни!”.
Самият Христо Досев няколко пъти посещава имението на руския писател, с когото лично се сприятелява.
Междувременно обаче обществеността в България все по-върло се надигала срещу последователите на Толстой.
Били им преписвани какви ли не грехове, включително били обвинявани в нова проповед на богомилството, която щяла неизбежно да доведе до „падане на българското царство”.
.JPG) |
| Възстановка на толстоистки дом |
Така, през октомври 1908 година, членовете на комуната били принудени да напуснат селото. Те обаче продължили да проповядват учението на духовния си водач в чужбина.
Така например Христо Досев заминал за Русия, където се оженил за дъщерята на близък приятел на Толстой и основал нова толстоистка комуна в руско село.
.JPG) |
| Миналата година Музеят на толстоистите отбеляза своята 15-годишнина |
Името на българските толстоисти се свързва и със загадката около смъртта на гениалния руски писател.
През 1910 г. възрастният вече Лев Николаевич планира окончателно да се освободи от оковите на семейните и обществени условности. Решава да избяга от жена си София /която седем пъти преписва романа му „Война и мир“ на ръка/ и многобройната му, поотраснала вече челяд / съставена от 13 законни и неизвестен брой извънбрачни деца/.
В една студена октомврийска нощ писателят тайно напуска имението си и се отправя на далечен път. Биографите му твърдят, че възнамерявал да се качи на кораб в Одеса, а оттам – в България. А тук с трепет и вълнение го очаквали неговите български последователи. Междувременно обаче се разболява и на сутринта на 7 ноември 1910 г. издъхва.
В една студена октомврийска нощ писателят тайно напуска имението си и се отправя на далечен път. Биографите му твърдят, че възнамерявал да се качи на кораб в Одеса, а оттам – в България. А тук с трепет и вълнение го очаквали неговите български последователи. Междувременно обаче се разболява и на сутринта на 7 ноември 1910 г. издъхва.
.JPG)
На толстоистите и на колонията им в Ясна поляна е посветена симпатична музейна сбирка в местното читалище,
съдържаща най-богатата у нас колекция от толстоистка литература, както и снимки и триизмерни сцени, пресъздаващи събития от живота на писателя и семейството му. Сред експонатите е и писалката с перо, изработена от дървесината на ябълковите дървета от градината на Лев Николаевич. В Ясна поляна и до днес говорят с почит и възхищение за младите толстоисти, установили се тук преди близо 100 години и преобразили живота в селото завинаги.
Венета Николова . Пътешествия без край