Кападокия не спира да удивлява с извънземните си пейзажи, изваяни от природата и от неуморната човешката ръка, способна да приспособи за живот и най-недружелюбната среда. Попаднеш ли тук, ще се питаш на всяка крачка „Къде съм? Това планетата Земя ли е?”. А погледът ти ще шари във всички посоки, неспособен да обхване цялата тази какафония от скални образувания, минарета на джамии, сергии за сувенири и неотменните, реещи се в небето балони.
Вижте тук ако желаете да разгледате само снимките от материала.
Какво знаех за Кападокия, преди импулсивно да си направя резервация за екскурзия в случайна туристическа агенция и да се отправя в сърцето на Анадола ? Ами признавам, че почти нищо. Това бе причината да потърся, макар и за кратко, убежище от софийското си битие именно в този удивителен, пропит с хилядолетна история кът, отстоящ на 1600 км. от апартамена ми в кв. Изток.
Когато автобусът навлезе в малкото градче Гюреме посред нощ, всички ахнахме от почуда. Целият град, барабар със стърчащите навред скални образувания, беше феерично осветен и приличаше на илюстрация от „1001 нощ“.
Снимките са придружени с коментари. Влезте в галерия, за да ги прочетете !
Апропо, Гюреме означава „Никой да не ни види“. В продължение на столетия хората по тези краища са се криели в скалите, подгонени от религиозните си врагове, както и от суровите метеорологични условия. Още от София се бях зарекла да направя супер артистични снимки с традиционните местни балони, затова първата сутрин станах по-рано, за да ги заснема. Оказа се обаче, че съм закъсняла. Полетите, организирани за туристи са на изгрев слънце. Тогава небето над Кападокия се изпълва с десетки многоцветни топки. Успях да уловя случайно мъдрещ се на хоризонта балон.
Цената на полета над долината е над 150 евро. За целта туристите трябва да станат в 5 часа сутринта на минус 8 градуса.
Тази част на Анадола е най-бедната в цяла Турция,
която иначе просперира в качеството си на водеща икономическа сила. Ала част от тукашното население определено мизерства и се чуди как да изкара по някоя лира от стиснатите европейски и американски туристи.
Кападокия е древна земя, населявана някога от от хети, римляни, християни, мюсюлмани и пр. Ранните християни се установяват тук още през 2-3 век . Именно те започват да дълбаят прословутите подземни градове и църкви в местната мека скала /или туфа./ Там те са се крили от гоненията на римляните. По-късно по тези земи се заселват още християни , а след тях пристигат мюсюлманите, които пък се настаняват в туфестите шапки, осигуряващи чудесни условия за живот.
Някои от тези шапки били обитавани до 50-те години на миналия век, други са превърнати в елитни хотели. А трети са обособена като музеи.
Вътре е много уютно. . Лошото е ,че в даден момент скалата започвала да се рони и обитателите на тези приказни жилища са принудени да ги напуснат и да се заселят в някоя далеч по-мизерна скална дупка.
Затова пък въпросната туфа, е чудесен изолатор, тъй като е шуплест и супер лек. Лете, когато живакът скача до 45 градуса, ти осигурява прохлада, а зиме предпазва обитателите си от кучешкия анадолски студ.
Скалните хора нямат никакво намерение да се лишават от удобствата на съвремения технологичен век, като wi fi и спътникова телевизия. А и как иначе ще проследяват с трепет и вълнение речите на любимия им Ердоган??
Подземните градове на Кападокия
Пътешествието ни по стъпките на ранните християни ни отведе до един от многото тукашни подземни градове. Казват, че са над 3 хиляди. Някои от тях са по на 10-12 етажа надолу в земята. Имали си кухненски помещения, винарни, трапезарии, църкви, затвори, водоеми, включително и училища. А всеки отделен град е свързан с останалите, чрез гъста мрежа от тунели.
Около 4 подземни града са открити до момента в Кападокия. Някога те са били населявани от десетки хиляди жители и са приличали на огромни подземни метрополии /или мравуняци/.Днес тези мъртви градове тънат в мрак, забвение и тишина. Понякога се посещават от туристи.
Въпросният подземен град обаче още не е добре разработен за посещения и е без осветление, за разлика от други подобни обекти.Затова не успях да направя читави снимки.
Добре дошли в Лучената долина
Дойде време за обяд. Хапнахме на теферич край една пресъхнала рекичка в долината Соанлъ или в превод „Лучената долина“, защото отглеждали много лук, който слава богу, не присъстваше в менюто ни. На почит в тази част на Турция са зеленчуковите ястия и най-вече граховата супа, която до края на пътуването ми втръсна.
Жените тук произвеждат т.нар. лучени кукли /но не от лук/ които се опитват всячески да пробутат на туристите, за да оцелеят някак си. На човек му става жал за тях. Една лучена леля ме убеди да й купя куклата за 5 лири на развален италиански. Явно е била гастарбайтерка на Запад.
Долината Саонлъ е известна със скалните църкви от 9 до 11 век и със подземните си складове, в които се съхраняват тонове картофи. Разгледахме църквата „Св. Георги“. Цялата е покрита с уникални стенописи. Ала очите на светците са избодени с шишове по повеля на Исляма. Съвременните вандали пък не са се посвенили да ги донадраскат и изчегъртат както им хрумне. Впрочем никъде в Кападокия не видях и един реставриран християнски храм. Всички са в това състояние.
Посетихме и т.нар. Куполна църква . Интересното е, че куполът й е издялан по подобие на традиционните църкви, т.е. освен отвътре, човешката ръка бая се е потрудила и отвън – нещо нетипично за тази част на Анадола. Отстрани ми прилича на проядено от червеи швейцарско сирене…
Не мога да приема равнодушно плачевното състояние на тези църкви .
За мен това не са само атрактивни културно-исторически забележителности, това са християнски храмове, макар и изоставени на произвола на природните стихии и на човешката религиозна нетолерантност. Но явно само на мен ми прави впечатление. Никой от групата не изрази възмущение. Може пък да не съм права ???
Навсякъде виждахме издълбани в туфата жилища. Повечето от тях са изоставени и пустеят. Но обитателите им още скитат по пустошта на Кападокия, все така бедни и безпътни и сякаш не искат да се разделят с миналото си. Някои от тези мизерни ниши обаче са превърнати в атрактивни хотели.
Спряхме за малко и в гръцкото село Мустафапаша. Някога то изцяло е било обитавано от гърци. Всъщност целият район е бил с преобладаващо гръцко население. През 20-те години на миналия век обаче Кемал Ататюрк ги прогонва в Гърция. А тези които отказали да напуснат били избити. Става дума за около 15-на хиляди души сред които и жени и деца! Нищо работа!
Танцуващите дервиши на Кападокия
Анадола е родината на танцуващите дервиши, а техен кумир и гуру е небезизвестният Мевляна Джелаледин Руми, който се е подвизавал през 13 – век. Руми е един от най-четените суфийски поети в света. Поезията и философията му надскачат време, пространство, религии и култури. Наричат суфите или дервишите мистиците на Исляма. Те изповядват една от най-либералните форми на отдалечаващото не напоследък се от постулатите на корана вероизповедание.
В малко селище край Гюреме ни заведоха на дервишко шоу изпълнявано не от артисти-шарлатани, както навред из цяла Турция, а от истински набожни суфита. Тези свети хора обаче не се притесняват да изпадат в религиозен транс в присъствието на туристите срещу прилично заплащане. Нали челяд трябва да отглеждат. !
От суфизма и най-вече от поезията на Мевлиана Руми били впечатлени видни западноевропейски интелектуалци, като Шекспир и Андерсен. Суфите казват: „ Истинското себепознание се състои в познаването на следните неща: Какво си ти в себе си и откъде си се появил? Къде отиваш и с каква цел се мотаеш наоколо? В какво се състоят истинското ти щастие и нещастие?” Ама чакай малко, тези въпроси си ги задавам и аз !
За суфизма и още нещо
На практика всеки уважаващ себе си мюсюлманин копнее да се срещне очи в очи с Бога след кончината си. Да, но не! Суфите не са съгласни да чакат смъртта, те искат да се слеят с Всевишния на момента, тук, на Земята. За целта живеят като аскети и изпълняват този свой толкова фееричен танц, наречен сема.
Докато гледах специфичния им танц, за пръв път през живота си изпаднах в странно състояние. Още на 3-та секунда започнаха да ми се затварят клепачите и да се килвам встрани. Впоследствие се оказа, че голяма част от публиката изпитала същото. Разсъждавайки стигнахме до извода че може би сме изпаднали в състояние на масова хипноза. Но не от друго, а от въртящите им се роби, които изписваха във въздуха монотонни вълнисти движения. Имало и жени дервишки, но те си изпълнявали танците само сред себеподобни от женски пол.
Музеят на открито на Гюреме
Музеят на открито Гюреме е уникален комплекс от скални църкви и параклиси. Казват че са 365 на брой колкото са и дните в годината. А малките дупчици, издълбани в скалните ниши из цяла Кападокия, са всъщност гълъбарници. Някога отглеждали гълъбите, както се гледат крави или овце, за домашни нужди. Използвали акото им 1. за бои, с които изографисвали църквите си, 2. за да наторяват с него насажденията си, 3. а самите гълъби кръстосвали надлъж и шир небесата над Кападокия в ролята на пощальони. Затова никой не ги ядял !!
Църквите тук са покрити с великолепни изображения на светци и с интересни раннохристиянски символи, които лично аз за пръв път видях.
Купете си грънци, вино и сушени плодове
В гр. Аванос ни показаха предприятие за производство на керамични изделия, тъй като районът е известен в красивите си грънци, изпъстрени с ярки цветове.
Тук се изработват и традиционните им керамични „стомни“ за вино. Домакинът промушва ръката си в дупката, така че да закрепи съда на рамото си и докато налива на госта местното кисело вино, прави дълбок поклон в знак на почит и уважение (две в едно). В Ориента гостът е поставен на пиедестал.
Заведоха ни да дегустираме прословутото им вино, с което толкова се гордеят. Самите им лозя представляват болнави на вид стръкчета, подаващи се плахо от каменистата почва. Въпросното вино, отглеждано с „кръв и пот“ обаче е тежко и кисело. Но на някои се харесва!!
Затова пък са царе на сушените плодове и зеленчуци! От Кападокия си купих фантастични сушени кайсии, но не такива светлооранжеви и наблъскани с консерванти и пр., а сухи, сбръчкани, неприветливи на вид, но натурални, ароматни и мн. вкусни.
Лунните пейзажи на Кападокия
В превод Кападокия означава „земя на коне“ . Тук можеш да срещнеш туристи, които видимо се кефят, яхнали волните си вихрогони. Наред с летенето с балон, това било най-скъпата туристическа атракция в района. Последният ден потеглихме на 4-часов пешеходен тур в околностите на Гюреме, осеяни с шапки, гъбки, къщички и прочие радости за окото и обектива на ненаситните за екзотика фотографки..
Тук на всяка крачка ви дебнат странни, навяващи неприлични асоциации природни формирования на фона на неотменните изсечени в скалите гълъбарници. Само че къде са гълъбите? Освен това долините на Кападокия не са толкова стерилни, колкото може да се очаква. Тук растат овощни градини, а есенно време, докато се скитат сред скалните фигури, туристите берат круши и ябълки …
В течение на хилядолетия човекът се е борел с природните стихии, ваял е камъка, променял е околната среда, за да може екип от Холвууд да дойде тук , на място и да заснеме 4-та серия на „Междузвездни войни„.
Между скалните образувания има трасирани специални пешеходни маршрути
Те са с различна дължина и степен на натовареност. Българските туристически групи, които посещават района обаче рядко се движат по тях, тъй като отсядат за кратко.
Тук се намира една от знаковите църкви в района – съдържа фантастични фрески, както и масивен издълбан на тавана кръст. Но и тук вандалски пръстчета са драскали и бучили…
Ако попиташ местните защо не реставрират вандализираните стенописи получаваш четири различни отговора: 1. Така било по-автентично, защото в този си вид фреските отразявали реалното наслагване на различни епохи 2. Как да ги реставрират като не знаели как са изглеждали преди да бъдат избодени с шишове 3. Няма пари и 4. ЮНЕСКО да плати.
Дълго се скитахме из долини и паланки. А гледките ,които се редуваха пред ошашавените ни погледи, ще останат завинаги запечатани в спомените и сърцето ми. Ето някои от тях. Оставам ги без коментар!
Денят преваляше, но ние не усещахме умора, вдъхновени от красотата и срещите с историята. Четиричасовият ни преход от долина на долина ни отведе до съседното на Гюреме село, което пък би могло да е идеален декор за филми, като „The day after tomorrow“, „The road“ и други продукции за пост ядрената епоха и апокалипсиса.
Но защо да чакаме края на света! Това долу би могло да е кадър и от … Факултута. Въпросната сграда / виж снимката долу/ била изоставена от нещастните си обитатели чак към края на миналия век, а някои наши сънародници още живеят в подобни съборетини.
Шапки, гъбки, комини и ебру …
Последният ден преди да отпътуваме от Гюреме бе благодатен за снимки. Успях да уловя в кадър няколко закъснели балона на фона на издълбаните шапки, превърнати в уютни домове, но не само.. Някои от тях и до днес се използват като хладилни складове за храни. Въпросът е, че в даден момент започват да се ронят и рушат.
Иначе могат да бъдат благоустроени в интересни хотели. Гостите им обаче се притеснявали, че нямат коридор или някакво преходно помещение и отвън направо влизали в спалнята. Това ли им било проблемът !
Посетихме и ателието на местна художничка, която практикува старо изкуство, разпространено в Персия и донесено по тези земи през 16 век. Нарича се ебру и представлява рисуване върху вода. Художникът никога не знае каква картина ще се получи, затова всяко изображение е уникално.
Изрисуваната водна плоскост се покрива внимателно с лист хартия или пък с копринен плат, върху които рисунката се отпечатва. Така се получават фантастични копринени шалове или картини.
Дойде време да се разделим с Кападокия от специално обособения за целта панорамен кът, надвесен над ширналите се до хоризонта туфести планини.
Със свито сърце се сбогувах със „Страната на красивите коне“ и си обещах, че все някога отново ще се завърна тук, за да се будя сутрин в пет от електрония глас на имама, да гоня реещи се в небето балони и да се гмуркам до насита в дълбините на безбрежното скално море на Анадола.
Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в Кападокия. Използвайте филтъра за по-изгодни оферти.