Все още можем да попаднем на неопетнени от масовия туризъм места в България, макар и рядко. Сред тях са Източните Родопи и по-точно районът на село Кирково на границата с Гърция. Обикновено народът минава оттук без да спира, забързан към ГКПП Маказа и плажовете на Беломорието. Но не и ние. Решихме това лято да прекараме три дни в Кирково, за да изследваме околностите. За целта си наехме чудесно хотелче в централната част на селото, което ни служеше като изходен пункт за обиколки в района. Като гранично и митничарско село, Кирково е доста заможно и с много добър набор от хотели, къщи за гости, ресторантчета, кафенета и добре снабдени магазини. Така че се радвахме на чудесни условия за почивка.
Вижте видео разказа от пътешествието ни из Източните Родопи в района на с. Кирково това лято
1. Скално – култовият комплекс „Костенурките“
Между селата Фотиново и Бенковски, съвсем близо до шосето зад автобусната спирка, попаднахме на необичайни каменни творения, наподобяващи водни костенурки. Мястото в тази част на Източните Родопи е известно като Скално-култов комплекс „Костенурките“ и се простира на около 2 декара. На повърхността на скалата, с малко повече въображение, се различават 7 коруби на костенурки. Виждат се главите, плавниците и опашките, изсечени от нечия майсторска ръка в едно необозримо минало.
Теориите за тяхното предназначение и произход са много. Според някои, това са били жертвеници, в които предшествениците ни възливали я вино, я кръв. Те гадаели бъдещето в зависимост от това как течността се движи по издълбаните контури на костенурките, които служели за улеи. Други пък твърдят, че става дума за първобитни леярни. Нагрявали рудата с дървета върху корубите на нещастните животинки и металът се стичал в улеите и т.н. Предполага се, че костенурките са изваяни през 4 хил. пр. Хр. , като част от огромен скален комплекс, който се разпростира между селата Фотиново и Бенковски. Става дума за уникален за страната ни образец на т.нар. хоризонтално скално изкуство от древността. Съществува хипотеза, според която скалните скулптури са оставени от древна цивилизация, която е много по-ранна от тази на траките.
Мястото притежава силен енергиен заряд
Усетих го, когато се събух боса, за да не нараня нежните творения докато се разхождам по корубите им. Недоумявам как тази археологическа ценност е оставена да се руши на произвола на времето и безхаберието на хората. Видях излят бетон върху участък от скалния комплекс, на друго място пък имаше разпилени стъкла от бирени бутилки…
Ако някой знае нещо повече за тези уникални скулптури, нека сподели информацията долу в коментари. Чудя се как никой до момента не е заснел това творение с дрон, сигурна съм че от птичи поглед изглежда изумително. … Тази част на Източните Родопи и по-точно районът около Кирково изобилства с множество следи от зората на човечеството, но за жалост до момента не е добре проучена от археолозите.
2. Дупченият камък–мегалит и провиралка в едно
Въпросният мегалит от столетия се използва като провиралка от местното мюсюлманско население. Но въпреки че е сравнително близо да шосето, до него се стига трудно. Тръгнахме от Кирково, стигнахме в с. Бенковски, прекосихме го и отминахме последната му махала Горни Веселец.
Шосето продължава след селото нагоре по малко възвишение. На върха на хълмчето трябва да се паркира автомобилът и да се тръгне по пътека, която се пада вдясно от пътя. След по-малко от 15 мин. се намира въпросният Дупчен камък, скрит под едно дърво. Но преди да го открием, ние дълго време се лутахме нагоре-надолу в полето, търсихме в интернет, разпитвахме хора от селото и накрая се наложи една добра жена да ни заведе до мястото.
Някога, преди хиляди години, това е било гробница
Вероятно тя е била използвана от същата цивилизация, която е създала любимите ми костенурки в съседство.
За жалост още в древността, гробницата била ограбена. По-късно хората пробили купола й и така си измайсторили провиралка. От векове те се провират през дупката с надежда за изцеление. Твърди се, че мястото лекува ревматизъм, шарка, страхови неврози и заекване. Поставена е малка стълба, така че всеки да ползва съоръжението. След като се промушат 3 пъти през отвора, хората оставят част от дреха на близкото дърво.
3. Скалната гъба
Между селата Дедец и Добромирци попадаме на още едно творение, но то е изваяно не от човешка ръка, а от слънцето и вятъра. Наричат го каменната гъба. Вижда се вдясно от пътя, но целият район беше ограден, така че не успяхме да се доближим до нея. Гъбата е обявена за природна забележителност, висока е 2 метра, а гуглата й е с диаметър 3 м.
Тя се намира в непосредствена близост до скален култов комплекс, за който се смята, че е бил светилище на древна цивилизация, вероятно предхождаща тракийската. Комплексът е известен като Каменният град и е целият надупчен от пещери, които са служели за гробници, има жертвеници, скални изсичания, както и зооморфни фигури. Но не можахме да го разгледаме отблизо.
4. Дървената джамия на село Подкова
Докато обикаляхме из Източните Родопи попаднахме в село Подова на 10 км. от Кирково. В покрайнините му се извисява минарето на старата джамия. Тя е построена изцяло от дърво и е единствена по рода си в България. Нито един метален пирон не е бил използван в градежа й. Вместо това, гредите са били свързани с улеи и сглобки. Чак след ремонта й преди години се появили няколко железни пирона. Справка в интернет показва, че подобни конструкции откриваме в Иран, Кавказ и в Турция. А най-старата дървена джамия е построена през 12 век и се намира в Анадола.
Нашата е от 1425 г. и се казва Джамията на 7-те девойки ( на турски – Йеди къзлар джамиси ), научавам от надпис на дървената порта, която се отваря към добре поддържания двор. След датата следва описание на легендата на 7-те девойки. Според нея именно те построили джамията с крехките си ръце и то за една нощ без никаква помощ, защото годениците им не се завърнали от война. От тъга, момичетата разпродали цялото си имане и го вложили в строителството. На сутринта те изчезнали и повече никой не ги видял. В знак на признателност, в двора са подредени 7 кенотафа (празни гробове). Оказва се, че тази легенда се възприема от местното население като исторически факт и никой не се пита каква е истинската история на културния паметник.
В двора има няколко лечебни камъка, считани за мегалити, и една провиралка. Още подробности за дървената джамия и камъните ще откриете след 1:50 мин. на горепосоченото видео или в публикацията : Чудесата на село Подкова – лечебни камъни, провирало и дървена джамия
5. Село Шуматница
То е едно от най-старите в района и последното населено място преди граничната бразда с Гърция. До 1934 г. се наричало Фъндаджик. Тук ромонът на реката приглася на птичите трели. Може би затова се казва Шумнатица. Селцето е съхранило старите си каменни къщи с типичните родопски тиклени покриви и комини.
И въпреки, че голяма част от къщите са изоставени и се рушат, селото все още не е обезлюдено, за разлика от други места в Източните Родопи. Заговарям се с кмета, а той държи да ми покаже местната гордост –
Ремонтираната 200 – годишна воденица – единствената действаща в България
Туристи от страната и чужбина идвали тук специално, за да видят как преди два века дедите ни мелили брашно.
Другата знаменитост е красивият каменен мост, огънат като слънчева дъга над реката в центъра. За него твърдят че е от римско време, ала по-скоро е от турско. Затова пък е окичен целят с цветя и е много красив. В Шумнатица има още два стари моста, а в края на селото, високо в небето е протегнал клони и над 100-годишния чинар.
6. Призрачното село Жерка
В ранния летен следобед потегляме на разходка по билата на Източните Родопи близо до село Кирково. Решили сме да разгледаме Жерка. Селото отдавна е обезлюдено и се руши. Затова не е обозначено на картите. Бях чела в интернет за призрачното родопско село, забравено от хората, което не се предава на времето и нямах търпение да го посетя и аз.
Спряхме автомобила край реката и потеглихме нагоре по баира – на гладно, без вода, под неумолимото августовско слънце, както често правим противно на всякаква логика. Час по-късно, пред нас изплува приятна гледка – стара чешма, тихо бълбукаща под дебелата сянката на голямо дърво, а на фона – първите къщи на Жерка – каменни, с килнати тиклени покриви и изтърбушени прозорци, като безмълвни свидетели на времето. Освежихме се с ледената планинска водица от чешмата и бодро продължихме по сенчестата пътека.
Но се оказа, че селото … го няма
Защото цялото е обраснало и е почти недостъпно. Жерка е потънало във вечен сън, под юрган от бръшлян, трънаци и бурени, а наоколо бродят духовете на бившите му обитатели. На места някогашните калдъръмени улички се стесняваха като кози пътеки в шубраците, на други – те напълно изчезваха в растителността и се чудехме накъде да продължим.
От време на време, сред избуялата зеленина, се открояваха назъбени дувари, продънени покриви и разхвърлени мебели. Видяхме телевизор до изоставена Лада Нива, но и две нови вили с подредени дворове – самотни и тъжни в очакване стопаните да ги навестят.
Изведнъж зад гърба си чухме дрезгав глас „Кой е там! Стой!“. Пред нас изскочи единственият жител на Жерка. След първото объркване, разговорът потръгна. Разбрахме, че селото се обезлюдило още при соца, когато властите обявили че ще развиват миннодобивна индустрия в тази част на Източните Родопи. Впоследствие се отказали, ала народът не се върнал обратно. На изпроводяк събеседникът ни връчи по една гега, та да се пазим от змиите, че било змиярник. Пообиколихме още малко с гегите, и поехме обратно надолу към колата. Селото притежава своето очарование, но може би е добре човек да го посети наесен или в ранна пролет, когато няма такава растителност. А този кадър долу е гледката от Жерка към отсрещните била на Източните Родопи :
За село Жерка, пропито с дъх на забрава, за пръв път научих от блога Огледалото на Мира
7. Каменните мостовете в района на Кирково
За някои от тях вече стана дума, докато ви разказвах за китното село Шумнатица. Още по римско време в този крайграничен ъгъл на Източните Родопи е минавал път, който пресичал днешния проход Маказа и стигал чак до Беломорието. Понеже теренът е пресечен и набразден с реки, хората изградили поредица от мостове, за да осигурят безпрепятственото преминаване на пътниците. До нас са оцелели няколко стари моста, за които населението твърди, че са от римско време.
Освен в Шумнатица, такива има и в селата Драганово, Долно Къпиново, Лозенградци и Кирково. Повечето са полуразрушени, скрити зад дървета и храсталаци. Да не говорим, че са жертва на иманярски набези, заради легенди за скрити съкровища и т.н..
Старият мост край Кирково е трисводест и свързва двата бряга на малката река Солуцка. Ще го откриете от лявата страна на пътя, на по-малко от километър след Кирково ако пътувате в посока Лозенградци. Мостът се намира на около 200 -300 м. от шосето. Той е притаен зад избуялата растителност, така че да не може да бъде заснет нормално. Другият вариант да стигнете до него е като тръгнете срещу течението по брега на реката. Струва си човек да посети района само заради мостовете. Търсенето им е истинско приключение, храна за въображението и душата!
Вижте още : Източни Родопи – terra incognita за масовия туризъм
И още : Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да остеднете в района на село Кирково. Използвайте филтъра на търсачката за по-изгодни оферти.
Вижте къде се намират някои обектите, за които споменавам в публикацията.