Община Иваново е тера инкогнита за масовия туризъм – за радост на природолюбители и ценители на автентични преживявания.
В България можете да откриете не едно или две малки, уютни местенца, където природата щедро е изсипвала своите дарове, а хората от памтивека живеят в хармония с околната среда и патриархалните си ценности. Едно от тези вълшебни кътчета е районът на село Иваново.
Селото е административен център на едноименната община, която граничи с река Дунав. Намира се в Североизточна България на около 300 км. от София и едва на 20-на км. от град Русе.
В околностите криволичат меандрите на река Русенски Лом, заедно с нейните притоци – Бели, Черни и Мали Лом. Провирайки си път в подножието на отвесни каньони и скали, водната стихия е моделирала нереално красиви, изпъстрени с ярки цветове пейзажи! Известен още като Поломието, този край е магнит за любителите на дивата природа, на културните маршрути и на чревоугодниците.
Вижте 7 причини да посетите района на село Иваново
1. Дивата красота на природен парк „Русенски Лом“
Приятен птичи хор съпътства всеки посетител на това дивно късче земя, сякаш откъсната от рая! Не се учудвайте, ако над главата ви прелети двойка черни щъркели или египетски лешояди. Във високите скални ниши гнездят над 110 вида пернати, някои от които са застрашени в световен мащаб. Част от поречието на Русенски Лом е обявено за природен парк.
Разхождайки се сред горската прохлада, наситена с аромат на цветя, край вас ще пърхат пъстроцветни колонии от пеперуди. А ако имате късмет, наблизо ще видите пробягващата сянка на дива котка или на стадо елени. Една от местните атракции е спускане с кану по течението на река Черни Лом. Районът е магнит за хора с приключенски дух. Но не само! В селата на Поломието отсядат орнитолози от Великобритания, Германия и Скандинавските страни.
2. Иваново е рай за любителите на селския туризъм
Най-популярните адреси за селски туризъм тук са селата Нисово, Иваново, Кошов, Божичен. Бях силно впечатлена от лукса и екстрите в местните къщи за гости. Някои от тях разполагат с плувни басейни, с битови механи, с просторни и потънали в цветни лехи градини,
Отседнахме в малък хотел в село Кошов, разполагащ с басейн, билярд, напълно оборудвана кухня с трапезария , барбекю. Прекарахме часове в потъналия в цветя двор с изглед към отсрещните скали. Всъщност най-голямата забележителност бяха гнездящите отсреща колонии египетски скални лешояди, мишелови и пр. Имам лични впечатления и от чудесно уредените хотелчета в село Нисово – спокойствие, комфорт и VIP обслужване. Но, подобно на Кошов, и село Нисово си има своите „кукички“ за любознателните пътешественици. А те са:
3.Тамплиерско гробище и скален манастир край село Нисово
В приказната местност край с. Нисово са разпръснати останките от т.нар. „Конско гробище”, превърнало се в една от тукашните туристически забележителности. Върху старите му надгробни паметници са издълбани тайнствени кръстове, заградени в кръг. Според някои изследователи те са сходни със символа на Ордена на тамплиерите. Но по-правдоподобна е версията, че навремето в района пламнала епидемия от чума и въпросните гробове са на жертвите.
В околностите на село Нисово попаднахме на истинско чудо на природата – 700 годишен бял бряст. Това е най-старото дърво в тази част на България.
Но Нисово е най-известно със своя скален манастир „Св. св. Константин и Елена“ от 11 век, разположен на 7 км. от селото. Преходът до него е около час и половина. Движихме се през цялото време покрай реката, но пътеката беше доста обрасла.
Посетихме района напролет и затова през цялото време бяхме нащрек за змии. Изваяната в скалата обител се вижда отдалеч. До самия манастир се стига по изсечени в скалата стълби. Но най-известните обители в района отстоят на 26 км. южно оттук. Става дума за:
4. Ивановски скални манастири – мистика и изумителни гледки
Това е задължителна спирка на всички гости на община Иваново. Скалните манастири се намират само на 5 км. от село Иваново и са едно от най-красивите места в България. Високо в скалите, на 40–50 м над земята, се виждат отворите на пещери и зейнали към небето дупки. По време на Второто българско царство те били обитавани от монаси-аскети или т.нар. исихасти. Монасите усърдно са разширявали естествените пещери, превръщайки ги в удобни жилищни помещения и в параклиси и църкви.
В наши дни може да разгледате част от запазените стенописи на църквата „Света Богородица“, датиращи от ХІV век. Определят тези фрески като върхово постижение на българското средновековно изобразително изкуство. А гледките ,които се откриват от църквата към околните скални гиганти и към реката, провираща си път в нозете им, е предизвикателство за всеки фотограф, поет или художник.
5. Импозантната крепост Червен – платото и сгушеното в нозете му село
Близо до село Червен, на около 13 км. от село Иваново, река Черни Лом образува красиви меандри. Те криволичат край високо издигнато над долината плато, увенчано от руините на стара крепост, а в подножието се намира село Червен. Някога то е било средновековен град. Горе на високото плато, в охолство и благополучие, живеели богатите боляри, а долу в низините се бутали бедните селяни
Червен е наследник на ранновизантийска твърдина от 6-ти век. Но има предположения, че това мястото е било обитавано още от траките. Можете да разгледате останките от някогашната крепост, от болярския дворец и митрополитската църква.
Последният път ,когато посетих крепостта беше в края на един топъл октомврийски ден , а гледките от платото към ширналата се в подножието долина и разпръснатите, като кибритени кутийки къщи на село Червен, беше страхотна. Както подобава, крепостта е увенчана с масивна кула висока 12 метра. Твърди се, че това е най-добре запазената средновековна кула по нашите земи . Значението на крепостта Червен нараства след 1235 г., когато става седалище на Българската червенска митрополия. През 14-ти век твърдината се налага и като голям занаятчийски център.
6. Пъстрият фолклор на Поломието и що е то е Татунчо
Местните хора са запазили живи традициите и своя фолклор. Ако попаднете на някой от тукашните събори, ще се насладите на красивите северняшки носии и типичните за този край песни, съпроводени с гъдулка, кавал или гайда. Хорàта в Поломието са темпераментни и с много сложни стъпки.
Невероятно колоритни са и маскарадните игри. В село Кошов, например, те се наричат „Джамал“ и в тях участват само мъже, облечени в овчи кожи и въоръжени с дървени саби. Главният герой се казва Татунчо – някакво странно същество, приличащо на камила, което обикаля населените места и прогонва злите сили.
Обредът е включен в националната класация „Живи човешки традиции“, защото е единствен по рода си в България.
Татунчо си има сътрудници – мъже, с маски от кратуни, с налепени кълчища вместо кичури коса. Те подскачат екзалтирано в ритъм и пеят, размахвайки дървените си саби. Освен това, незнайно защо, се удрят един друг по гърбовете, които пък са покрити с възглавници, за да омекотяват ударите. Доста езическо шествие, напомнящо на първобитни ритуали. Обикновено „Джамал“ се прави по Ивановден, но хората с удоволствие организират възстановката по време на съборих и празници.
Затова Татунчо се е превърнал и в туристическо лого на Поломието, с идеята да възпламенява въображението и да привлича повече гости в района. Лошо няма!
7. Добре дошли в царството на гъбите
Варовиковите скали край село Красен са убежища на редки видове птици. В миналото те били ценен източник за добив на широко използвания в строителството красенски камък. Към средата на 60-те години на 20-ти век обаче пещерите и скалните ниши, от които се добивала суровината, били преоборудвани в гъбарници ! Това са общо 12 пещери – някои от тях са по 4 хиляди квадратни метра. По-късно в село Красен бил построен консервен завод за тяхната преработка. Така преди повече от 40 години местните започват да култивират печурки. Днес предприятието е сред най-големите на Балканите, а продукцията му намира много добри пазари в страната и чужбина.
Така че съвсем логично е гъбата да се превърне в част от местния фолклор и кухня! А въображението на хората от този край няма граници, когато става дума за гъбени специалитети. Гъбени салати, яхнии, баници, погачи, сосове, соленки, сладки и дори солена торта с гъбки изненадват окото и радват небцето на многобройните посетители на ежегодния фестивал на гъбата в село Красен.
Рай за чревоугодници и гурмета
И въобще пригответе се да качите килограм – два, заради вкусните тукашни баници, сърмички и гъбени яхниики, с които домакините изкушават гостите си. Хората тук имат дългогодишни традиции в екологичното производство на плодове, зеленчуци, мед и гъби, така че освен вкусни, ивановските госби за и здравословни.