През зимата, когато съседните населени места тънат в студ и киша, в Згориград е слънчево и меко.
Това е оазис на спокойствието. Вярно е, че не притежава старинния чар на етнографските ни селища и възрожденски градове. Затова пък разположението му е фантастично, а стопаните на местните къщи за гости ще те посрещнат като близък роднина, засипвайки те с предложения за разходки и забавления насред Врачанския Балкан.
Най-голямата забележителност на селото е храмът „Св. Троица”
Той е изграден с дарения на стотици вярващи, който се е превърнал в емблема на Згориград.
Проследи стадата диви коне, препускащи по закътани от ветровете пасища и се наслади на усещането за свобода и хармония!
Едно от най-забележителните природни творения в този край е проходът „Вратцата”. Зъберите му се врязват в небето, превръщайки се в непреодолима преграда за студените ветрове и зимните мъгли, които по цели седмици обвиват като в пашкул град Враца от другата страна на прохода. Но не и Згориград!
Така жителите на малкото планинско село се радват на мека и слънчева зима. Подобно на техните предшественици – траките, населявали подножието на „Вратцата” преди повече от две хилядолетия.
Не случайно името на село Згориград е с тракийски корени и означава „градът зад планината”!
В наши дни закрилнически надвесените над селцето скали привличат алпинисти, любители на природата и фотографи. В околностите има маршрути за катерене и туристически пътеки, а някои от тях са достъпни и през зимата.
Организираният туризъм в Згориград датира от 2000 година, когато тук отварят врати първите фамилни хотелчета. По това време в невзрачното на пръв поглед селце пристига първата туристическа група от чужбина – френски планинари, водени от известен столичен туроператор. Гостите остават доволни и на следващата година пристигат нови групи, желаещи да се докоснат до магията на Балкана.
В околностите са изградени 14 екопътеки.
Наблизо се намира и благоустроената за посетители пещера „Леденика” – една от най-известните туристически забележителности в района.
Пътешествия без край . Венета Николова