Село Жеравна е едно от най-романтичните местенца в България. Но за да усетиш автентичния му дух е добре да го посетиш извън летния туристически сезон, когато гъмжи от народ.
Едва на 20-на минути от главния автомобилен път, свързващ София с южното ни Черноморие, попадаш в друго измерение. След плавен завой в ляво напускаш шосето и пред теб изниква пъстра картина, като нарисувана от неуверена детска ръка.
Сред ширналите се в подножието на планината ливади, се е сгушило симпатично селце със семпли дървени къщурки и червенеещи покриви .
Ако случайно станеш свидетел на тази пасторална гледка, значи си се озовал не другаде, а в
Жеравна – едно от малкото ни напълно съхранени до наши дни етнографски селища!
Архитектурният резерват е с над 200 добре запазени възрожденски къщи. Някои от тях са на повече от 300 години и нашепват спомена за техните обитатели и изпълнените им с превратности съдби.
Изградени са от дъбови дъски и са с широки веранди, а дълбоките им до 2 метра стрехи, заедно с дървените капаци по прозорците и до днес пазят както от жарко слънце, така и от сняг и студ.
Жеравна е известно още със своите чешми, коя от коя по-красиви с причудливи чучури.
Така че тук, на всеки ъгъл, можеш да утолиш жаждата си с бистра, ледена водица от Балкана.
Според някои названието на селото е с гръцки произход. Някога потокът, който пресичал този дивен кът, се казвал “Зервона” и от там – Жеравна. Във всеки случай селото не е кръстено на птицата жерав, която никога не е виждана да прелитала в околностите!
Местна легенда разказва, че тукашните земи били собственост на сестрата на цар Иван Шишман, която била омъжена за турски султан, благодарение на което селото получило привилегиите на свободна територия.
В Жеравна турчин не можел да пренощува. Освен това бил длъжен ,веднъж попаднал в селото, да слезе от коня си и смирено да се движи по улиците.
Някога главният поминък бил овчарството. Мъжете отсъствали почти през цялата година ,за да ходят да пасат стадата си в Добруджанската равнина и се прибирали само за месец-два през зимата.
Освен да раждат, да отглеждат многобройна челяд и да поддържат покъщнината, задълженията на жените били да преработват вълната от овцете. Така от чевръстите им ръце се раждали приказни губери, черги, килими и прочие пъстри тъкани. Да не забравяме, че Жеравна се намира на хвърлей от гр.Котел .
Но през август Жеравна е домакин на Фестивала на народната носия.
В продължение на 3 дни тук се стичат хиляди ценители на традициите и фолклора. Допускат се само хора в народни носии. Забранен е достъпът на коли, както и внасянето на GSM-и, компютри, ръчни часовници, раници, пластмасови изделия, храни и напитки отвън … И нещо непоносимо – снимането е абсолютно забранено !
Идеята е ясна – да се върнем назад в миналото. За жалост, както всичко у нас, родолюбивият замисъл отдавна се е комерсиализирал. За да си позволиш подобна атракция ще се наложи дълбоко да се бръкнеш за входни такси, наем на носии, раздути цени в местните хотелчета и механи и пр. Да не говорим, че селото се превръща в гигантски мравуняк. Така че ако искаш да усетиш чара му, заповядай в друго време!
Когато не е нападнато от туристически орди , Жеравна тъне в романтика. Тук всяко кътче, всяка уличка приковава вниманието със собствения си колорит.
Всичко е малко, но приветливо. Напоследък се появиха нови механи и ресторантчета, а къщите за гости са вече около 20-на !
Туристите ги предпочитат заради старинната атмосфера и предлаганата от домакините автентична жеравненска кухня.
Разходка с магарешка каручка или покоряване на близките върхове с планинско колело ще разнообразят ваканцията ти в Жеравна. А от местната конна база можеш да си наемеш кротък жребец, с който да обиколиш околностите и да отскочиш до гр. Котел.