„Някога, в незапомнени времена, сред девствените гори на Балкана се извивала обрасла с трънаци пътека, свързваща разпилените из планинските дебри селища. По горския път веднъж преминало сватбено шествие, начело с хванатите за ръка младоженци Елена и Самуил. Ненадейно на мястото на днешния град Елена сватбарите били нападнати от банда свирепи разбойници. Женихът бил жестоко посечен, а невестата намерила смъртта си след като отказала да пристане на главатаря. От скръб по загиналите си рожби, неутешимите родители се преселили тук, сред северните склонове на Стара планина и основали село, което нарекли на трагично загиналата Елена“. Това е легендата за възрожденския град Елена, разположен на около 40 км. от Велико Търново. 
За пръв път за град Елена се споменава в документи от XVI век
Град Елена претърпява няколко пожара.
Но до наши дни са съхранени и някои ценни архитектурни паметници. Интересното е, че Елена е имал градски облик още в началото на XIX век, т.е. много преди да бъде официално обявен за град. 
Към средата на XVIII век град Елена се налага като проспериращ занаятчийски център. А местните започват да строят масивни къщи с разчупени форми. Това е времето на българското Възраждане, когато културата, изкуството и образованието тук преживяват истински разцвет. От тази епоха са и част от съхранените до наши дни къщи на града.
Отбийте се в най-старата църква на Елена „Св. Никола” от края на XVІ век
През 1800 година тя е била опожарена от кърджалиите, а 4 години по-късно е била възобновена в сегашния й вид само за 40 дни със средства на заможни еленчани, тайно и без разрешението на турските власти, разбира се.
Църквата „Св. Никола” е изписана с над 1600 образа. В съседство пък се издига още една фантастична църква -„Успение Богородично” от 1837 г. До Освобождението това било най-големият християнски храм в цяла Северна България. И в момента той продължава да е действащ.
От чешмите на Елена клокочи бистра, ледена водица. А зад обраслите с бръшлян дувари се крият цветни градини, потънали под сянката на натежали от гроздове асми. Разходката уличките на Елена ще те отведе до един от туристическите символи на града –
Даскалоливницата, строена в далечната 1843 г.
Става дума за едно от първите т.нар. класни училища у нас, изиграло и ролята на първия български педагогически институт за подготовка на учители. Оттам и името „Даскалоливница” т.е. място за леене на даскали. На всеки кръгъл час в Елена отеква камбаненият звън от старата 26 метрова часовникова кула. Вече близо 200 години часовникът й отмерва неумолимия ход на времето, белязало с безпогрешния си отпечатък всеки кът от обвеяния с носталгия град.
