Неповторимият мирис на печени чушки, носещ се по улиците на малки и големи градове с наближаването на есента, тръпчивият аромат на домашна сливова или гроздова ракия, които вървят ръка за ръка с шопска салата, божественият дъх на ликьор или сладко от рози, апетитното ухание на току-що изпечена баница и, разбира се, неотменната миризма на мешана скара… От традиционната българска кухня няма по-добра!
За традиционната родопска кухня, която е вкусна, здравословна и питателна вижте Тук :
Всички тези аромати са типични за България и разпалват фантазията на поогладнелия от разходки и впечатления пътешественик, желаещ да изненада небцето си с нещо приятно.
Маркетингово проучване, сочи, че наред със спокойствието и красивата природа, чужденците ценят най-много традиционната ни кухня. И има защо! Разположена на кръстопът между Ориента и Запада в течение на вековете страната ни се е превърнала в средище на различни култури и етноси. А това се е отразило и на кухнята й, обогатявайки я с изобилие от екзотични вкусове, примесени с типично нашенски подправки.
Кюфтета и кебапчетата, шопската салата и пържените картофи, предлагани масово по курорти и заведения, далеч не изчерпват цялото разнообразие на българската кухня
Ако искаш да похапнеш вкусно, обилно и здравословно, отиди в някоя къща за гости на село. Там ще опиташ домашни ястия, приготвени по стари рецепти и с екологично чисти продукти. У нас т.нар. гурме туризъм е на почит най-вече сред туристите от Франция, Испания и Италия.
И както може да се предположи, маршрутите им не минават през пренаселените курорти, изобилстващи с фаст фууд заведения, капанчета за цаца и ресторанти с богато меню от азиатската и европейската кухня.
Адресът на типичния любител гастроном у нас е българското село
„Селският туризъм у нас е свързан с набиращия популярност гурме туризъм, затова препоръчвам на привържениците му да отседнат в някоя селска къща за гости” – обяснява Пеньо Иванов от А.Р.И.З – 7 /Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите/ и добавя:
„Там яденето започва още от сутринта, когато се прави специална закуска. Може да има баници, мекици, може да има бухтички или тиганици с различни домашно приготвени сладка. А след това на обяд ще ви нагостят с различни видове супи от домашно отгледано пиле например. Приготвят се и превъзходни зеленчукови супи“.
И естествено, къде без нашенския свеж таратор през лятото!
Въз основа на това, че България е традиционен производител на зеленчуци, могат да се приготвят безкрайно много ястия от зеленчуци. И не на последно място, на трапезата могат да се появят различни пълнени птици, печени и задушени меса…
На село нещата са по домашному. Домакините имат време и фантазия да разнообразяват нещата. Могат да приготвят заквасени кисели млека и домашно приготвени сирена… Там менюто е наистина специално.
На места ще завъртят топящо се в устата чеверме което върви с пресни салати и люта домашна ракия. Или пък ще изпекат пълнено с ориз и дъхави треви крехко младо прасенце. Бъдете сигурни, че е отглеждано с любов и грижи !
Само така човек може да бъде сигурен, че месото, което консумира, е от щастливо животно. Т.е. то е чисто, без антибиотици, хормони и други вредни съставки, характерни за предлаганите в търговската мрежа продукти.
А месото, в частност свинското, е на почит в националната ни кухня.
Пеньо Иванов обаче препоръчва да наблегнем повечко на зеленчуковите ястия.
Тиквички, червени чушки, зеле, праз, лук, патладжан, домати, фасул и още цяла плеяда масово отглеждани у нас зеленчуци влизат в състава на ефирни суфлета, мусаки, миш-маши, гювечета, баници и други специалитети, изпълващи сетивата с незабравими усещания.
Да не говорим за богатството от мерудии и подправки, които придават типичен нашенски дъх на ястията. Сред тях челно място заема чубрицата – царицата на българските подправки. Широко разпространени са магданозът, копърът и джоджанът, наложили се като задължителна добавка към супи и всевъзможни месни и зеленчукови манджи.
Венета Николова . Пътешествия без край