Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич са откъснати от времето и цивилизацията
Магнетична и тайнствена е Сакар планина. В района на Свиленград, съвсем близо до Турция, човек се чувства на края на света. През соца това е била забранена крайгранична зона. Затова се е съхранила непокътната от времето.
Пътят в тази част на Сакар е надупчен като след бомбардировки. Това е една от причините районът да се отбягва от масовия туризъм, но не и от приключенци и хора с „широко отворени очи“.
Вижте видеото от нашето пътешествие до крепостта Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич :
Движехме се бавно по разбитото шосе край безлюдни махали и изоставени вишки близо до граничната бразда с Турция. Необходим ни беше повече от час, за да преодолеем 38-те км. от Свиленград до село Маточина. По пътя няма жива душа. Не щеш ли, точно на входа на селото изскочи автомобил на гранична полиция. Като разбраха, че сме безобидни туристи, граничарите тутакси ни предложиха да ни заведат до
Скалната църква на село Маточина
Наричат я още “Свети дух“. Намира се на по-малко от километър от селото. От главното шосе вдясно има отбивка. Нашият автомобил е сравнително висок, въпреки това едва успяхме да последваме джипа на граничарите по неравния коларския път. Те паркираха пред входа на скалната църква, а ние – около 200 метра по-надолу.
През 10 век монаси отшелници издълбали църквата в скалата. Оформили я като правоъгълно помещение със свод. Стената над олтара е облепена цялата с парички. От край време хората допирали монети до камъка с молитва за изцеление и благоденствие. И до днес тези парички блещукат в полумрака , все така залепени за стената – най-вероятно от влагата и восъка по нея.
Храмът бил използван чак до 20-ти век
До 1935 г. скалната църква край Маточина обслужвал вярващите от 3 околни села. Хората се молели тук в продължение на столетия. И чак когато построили нова църква в центъра на Маточина изоставили храма.
Граничарите ни разказаха, че на около 3 км. оттук, на турска територия имало подобен скален храм от същия период. Тесен тунел, свързвал и двата. Но го зазидали, защото деца влизали в него. Подът на скалната църква край Маточина е надупчен целият от иманяри. Според мълвата тук било скрито имането на Вълчан войвода, който се подвизавал по тези краища. Вляво от входа са изсечени стъпала. Те отвеждат до обширно плато. И … невероятно! Оттук в далечината видяхме град Одрин. И тънките като иглички минаретата на Селимие джамия! Но заради маранята, обективът ми така и не можа да ги улови! Благодарихме на нашите гидове от гранична полиция и продължихме към следващия обект, набелязан в програмата
Крепостта Букелон, която не се предава на времето
В далечина изплува призрачният силует на Букелон – самотната кула. Обвеяна от ветрове и митове, кацнала на върха на платото. А в нозете й – селото със старата църква „Свети Константин и Елена“, безмълвна, забравена от хората.
В миналото в селото е имало туристически център. Но днес сградата пустее. Изоставена е подобно на съседната църква и притихналия в околностите скален храм. А кулата на Букелон ? Тя се вижда от цялата долина.
Калоян разгромява Балдуин Фландърски тук
Някога крепостта е била част от команден пункт на българското царство срещу Византия – свидетел на обсади, съдбоносни сражения, победи и разруха. Край Букелон, през 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, се сражават с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Кръстоносците са сразени, а техният предводител, император Балдуин IX Фландърски, е пленен и отведен в крепостта. Там той прекарва първата си нощ като затворник. След което е отведен в Търновград.
Днес от някогашното величие на Букелон е оцеляла единствено 3-етажната му кула, същата която доминира долината. Руините й се извисяват на цели 18 м. височина. А крепостната стена ? Тя отдавна е съборена. Но пък ако обърнете внимание на къщите в Маточина ще видите, че в тях са вградени камъни от близката крепост. В течение на столетия хората ги използвали като строителен материал за жилищата си.
Предполага се, че основите на крепостта са поставени още през римско време. Някога тя е охранявала периметъра на Адрианопол или днешен Одрин.
Чудодейната скална църква край село Михалич
Селото се намира на около 10-на км. от Маточина в посока Свиленград. Разклонението към храма се пада вдясно от главния път. До него стигнахме за около 10 мин. пеш, след като паркирахме автомобила близо до указателната табела.
Предупредиха ни, че църквата си имала две змии пазителки. Дойде ли някой с недобри помисли, усойниците тутакси го нападали. Затова внимавахме да не нарушим покоя им.
„Свети Панталеймон“ – така се казва скалната църква, издълбана преди повече от хиляда години в подножието на малко плато в Сакар планина. Всъщност тя е съвременник на съседния храм в село Маточина и също е дело на монаси отшелници. 14 стъпала отвеждат надолу във вътрешността й . „Свети Пантелеймон“ е трикорабна, отвътре по нищо не личи, че е изваяна в камъка.
Защото майсторите са се постарали да изглежда така сякаш са използвали строителен материал. Истинска подземна катедрала!! Църквата претърпява земетресение, в следствие на което са се получили цепнатини в стените, но те са били запълнени с ломен камък.
Наричат я още Айпандо
на името на варовиковия масив, в който е издълбана. Местните са убедени, че Айпандо има магически сили и че ги пази от беди. А влагата, която се стича по стените й е чудотворна.
В полумрака откривам издълбан в стената кръст, който много ми прилича на малтийски кръст. Нищо чудно оттук да са минавали и тамплиерите от Малтийския орден.
В по-ново време скалната църква край село Михалич, както и нейната посестрима в съседното Маточина, били използвани като складове за боеприпаси. Причината е, че се намират в размирна гранична зона, осеяна с бункери, траншеи, окопи и т.н..
В непосредствена близост до Айпандо видяхме изоставена траншея, издълбана в терена и скрита във високите треволяци. Но не посмяхме да отскочим до нея, заради сновящите наоколо защитнички с раздвоен език.
Вместо заключение:
Крепостта Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич са най-добре пазената тайна на българския Югоизток . Защото Сакар е загадъчна планина, пропита с поезия, белязана от историята. Опитах се да запечатам в спомените си този съвършен миг на хармония. И си обещах, че отново ще се завърна тук, на края на света, за да усетя полъха на вечността.
Вижте и още скални църкви в Източна България
Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра на търсачката!
Вижте къде как да стигндо ете скалните църкви и крепостта от Свиленград