Боженци е село с над 600 годишна история. Намира се едва на 15 км. от Габрово, сгушено в скута на Стара планина. Селото е съхранило някогашния си чар най-вече заради старите, много добре поддържани къщи с големите бели комини. Повечето са двукатови, с дърворезбовани еркери и ковани дъбови порти. На приземния етаж някога били разположени занаятчийските работилници, дюкяните и навесите за животни.
Днес много от тях са преустроени в магазинчета за сувенири, битови механи или семейни хотели. През лятото туристическият наплив, който се щура безцелно нагоре-вадолу по улиците, може да ви дойде в повече. Няма как, и тук, в дебрите на Балкана, съвременната цивилизация удобно се е настанила.
Въпреки това всяка къща пази спомена за своите обитатели. Външното стълбище води до чардака, през който се влиза в гостната и в кухненското и спалното помещение. А пристъпите ли прага им, ще ви завладее странното усещане, че някогашните им обитатели току-що са излезли за малко.
Стаите са застлани с пъстри черги, стените са почти изцяло с букова облицовка, а таваните – украсени с фантастични дърворезбовани мотиви. Така са обзаведени и голяма част от местните семейни хотелчета. Впечатление правят големите ъглови камини и многото вградени дървени долапи.
Боженци предлага романтична разходка в миналото
По време на турското робство жителите на Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък и мед. Селото било близо до главния път, свързващ Константинопол с дунавския град Никопол, благодарение на което натоварените със стоки кервани на местните търговци кръстосвали цяла Европа и стигали чак до Близкия Изток. Така, за нула време, боженкалии натрупали злато и несметни богатства
В пределите на османската империя обаче, българинът векове наред бил принуден да симулира бедност и да заравя дълбоко в земята спечеленото с къртовски труд. Чак след Освобождението този „мъртъв капитал“ влиза в действие.
Богатите вадят златото си и заедно с него напускат Боженци, за да се установят в големите градове.
Там строят фабрики и започват да търгуват с промишлени стоки. Заможните напускат, но селото със стоте си къщи остава, заедно с по-бедните му жители. И до днес нищо не се е променило тук. Затова през 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. Включено е и в списъка на 100-те Национални туристически обекта.
Сред забележителностите на Боженци е къщата-музей на известния търговец Иван Карадимитров. През 1872 г. той финансира изграждането на първото училище в селото. След Освобождението наследниците на Карадимитров продължават дарителското му дело. Те превръщат къщата му в безплатен пансион за учениците от околните села.
При събаряне на плевнята в двора били открити 217 жълтици. Както подобава, въпросната сума била тутакси използвана за построяването на още едно училище в селото.
В средата на XX век в Боженци се установяват художници, писатели и хора на изкуството, влюбени в романтичното кътче.
Трикорабната църква „Пророк Илия“ от 1835 г. е една от емблемите на Боженци. Тя е известна с красивия си дървен иконостас. Колорит на селото придават и каменните мостове над река Боженка, както и старинните чешми, които клокочат на всеки ъгъл.
Музеи:
- В къщата музей „Баба Райна” е представена етнографската експозиция от ХVІІІ век.
- Битът на местните хора от ХІХ в. може да бъде разгледан в къща музей „Дончо Попа”.
- В Менгемата – работилница за пречистване на восък, е изложена автентична преса за пречистване на восък от началото на ХІХ в.
- Килийното училище – тук може видите типичната подредба на класна стая от ХІХ в.
Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия
/ За да излезете от галерията кликнете върху бутона Esc на вашата клавиатура/
