Стане ли дума за Берковица, в представите ни тутакси изниква гордата осанка на вр. Ком /2016 м./, в чието подножие се е сгушило градчето. Именно първенецът на Берковския Балкан е сред основните причини хората да се отбиват тук. Удобен асфалтиран път свързва центъра на Берковица с отстоящата на 16 км. от него нова хижа „Ком“. А оттам, след 2 – часов преход, включващ и стръмен участък, се озовавате на върха на планината – заветния Ком. Това е началната точка на трансевропейската пешеходна магистрала Е-3. Над 600-километровото трасе се движи по билото на Стара планина и отвежда чак до нос Емине на Черно море.
Но ако сте „кашкавал туристи“, т.е. с „кашкавалени крака“, леко неподвижни, леко мързеливи или сте просто уморени или пък сте съзерцателни натури, спокойно можете да си останете за дълъг уикенд в Берковица – определено няма да скучаете. Въпреки че е несправедливо подценявано от туризма, градчето определено ще ви очарова.
„Каква красота в това непознато райче !“
– възкликнал нявга Иван Вазов зареял поглед към диплите на Берковския Балкан. Патриархът на българската литература пребивава в Берковица между 1879 г. и 1880 г. Тук той заема висша длъжност – председател на Берковския окръжен съд. Настанява се да живее в т.нар. Ипеклийска къща, където създава някои от най-добрите си творби и се влюбва в своята черноока 19-годишна икономка, туркинята Зихра – девойка с добри обноски, на която по-късно посвещава цяло стихотворение. Днес къщата на Вазов в Берковица е превърната в музей.
Сладкодумната уредничка Калинка Петрова ще ви разкаже любопитни подробности от 17-месечния престой на младия Вазов в града, ще ви изрецитира с плам някое негово стихотворене и дори ще ви изпее с чудесен глас „Малини“ – творбата му, вдъхновена от красивите берковски малинарки, превърнала се в нещо като химн на града.
Чакай, момне, стой да зърна/тия очи сини,/твойта кошница е пълна/ с алени малини./От зори си ги забрала/ със розови пръсти,/брала си ги,/ па си пяла/ сред горите гъсти.
И наистина, ако се качите горе на хижа Ком, ще попаднете в море от малинови храсти и няма да може да се наситите на малките сочни червени плодчета.
Къде да отседнете в Берковица
Няколко хотела и къщи за гости предлагат подслон в малкия провинциален градец с различна степен на лукс, като някои от тях са с басейн. И понеже Берковица не е от най-популярните дестинации, цените на нощувките са все още приемливи. Ние пък избрахме да отседнем в симпатичен къмпинг сред природата на хвърлей от града. До там се стига по доста разбит черен път, но това не ни впечатли особено.
Затова пък ни настаниха в малка самотна къщичка със собствен санитарен възел, както и с печка, хладилник и кухненска посуда на терасата с изглед към Балкана. Беше прекрасно! Нощем Млечният път блещукаше на една ръка разстояние и заспивахме под съпровода на щурците. Сутрин се будехме от птича песен и от далечно мучене на крави. Истинско райче, както би казал Вазов !
Къде и какво да хапнете в Берковица
В центъра на Берковица има няколко заведения, където човек може прилично да хапне. Ние посетихме ресторанта с градина към един от местните хотели и останахме много доволни. На няколко места в Берковица се предлага вкусна прясна пъстърва на жар – та нали районът е обилно „оросен“ от реки и вирове!
Набляга се и на типичните северняшки мезета, като берковската топеница, например, която се приготвя с накълцани печени червени чушки, домат, сирене и варено яйце, поръсени с копър. Но също толкова приятно е да си приготвиш сам скромна вечеря и да хапнеш на полянката пред къщичката-бунгало, в която си отседнал, на кристален въздух и тишина.
Какво да видите в града на Вазов и Малинарките
Хубавото е, че музеите в Берковица работят без почивен ден. След като посетите къщата – музей на Вазов, за която споменах по-горе в статията, горещо препоръчвам да се отбиете в съседство, където се намира :
Етнографският музей
Сърбинската къща, в която се помещава музеят, е от края на 19 век. Самата сбирка не е голяма, но съдържа интересни експонати, които нямаше да ни направят чак такова впечатление ако не беше увлекателният и изпълнен с любопитни подробности разказ на уредничката Диляна Генкова. Тя ни показа
вътрешната баня на къщата
Това е невиждан лукс за онези сурови времена. Била е оборудвана със сложна система за подгряване на водата от огнището на съседното помещение, където се намирала кухнята. Топлият въздух се подавал към банята в двете зазидани делви, в които се загрявала водата. Още с влизането в къщата – музей ни направиха впечатление
каракачанските носии
Дълго разглеждахме женския булченски костюм, който тежи цели 16 кг. Оказва се, че в Берковица имало голяма каракачанска общност, която се занимавала с миграционно овцевъдство. Лятото, когато долу на Беломорието тревата изгаряла и нямало паша за животните, те се пренасяли на тучните ливади в Берковския Балкан, научаваме от Диляна, която ни разказа и за
берковската керамика
Грънчарството било основен занаят за берковчани. В края на 19 век в Берковица имало 50-60 действащи керамични работилници в които били ангажирани около 100-120 грънчари, калфи и чираци. Беровската керамика много наподобява на бусинската. Това е така, защото местните майстори са ходили в Бусинци, за да се учат на занаят. Затова съдовете им са обагрени в жълто и в зелено, подобно на бусинските. В етнографския музей на Берковица разгледахме великолепни образци на местното грънчарство, сред които и т.нар. Берковска дяволска кана. За да отпиеш от нея трябва да се досетиш къде е чучурът й.
Църквите на Берковица
„Свети Николай Чудотворец“
е може би най-любопитната сграда в Берковица. От далеч ми заприлича на … католическа катедрала. Монументалният трикорабен храм с богато украсен купол е построен през 1871 г. и се отличава в архитектурно отношение от повечето православни църкви по нашите земи.
Но колкото и да разпитвах местните, никой не можа да ми обясни на какво се дължи тази особеност. И за разлика от повечето ни църкви, които по всяко време са заключени, „Свети Николай Чудотворец“ ни посрещна с широко отворени врати. Успяхме да прекрачим прага й, да я разгледаме и да запалим свещичка.
Някога, в двора й се намирало старото берковско класно училище, което в наши дни е приютило Художествената галерия на Берковица.
„Рождество на Пресвета Богородица“
е от времето на българското Възраждане. Цървата е вкопана в земята, но е била доизградена през средата на 19 век. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар, а иконите са изписани от самия Димитър Зограф. Ала в горещия августовски следобед църквата, както подобава, беше със здраво залостени врати. Така че за жалост нямам лични впечатления от нея.
Лежерна разходка до подножието на вр. Ком
След като обиколихме града, хапнахме вкусно и хубаво си починахме, решихме все пак да се поразходим в Берковския Балкан, без да си даваме много зор. Метнахме се на колата и след половин час изкачване по красив път, паркирахме пред новата хижа „Ком“. Тук, високо в планината, температурите са с няколко градуса по-ниски, а цветовете са по-ярки и контрастни. Хижата е изходен пункт на няколко маршрута.
Най-краткият отвежда до т.нар. „Вазовия камък“, от който поетът обичал да съзерцава природата и да се вдъхновява. Ние избрахме да си направим лека разходка до старата хижа „Ком“, която се намира на около 2 км. от паркинга. Пътеката не е стръмна и пресича сенчести местенца, обрасли с възпетите от Вазов малинки, които ни примамваха да се спираме на всяка крачка. Така че ни отне доста време, докато стигнем до набелязаната цел.
Какво пропуснахме да видим
Препоръчаха ни да разгледаме Синия вир, скрит в гориста местност в подножието на планината, недалеч от шосето, свързващо новата хижа „Ком“ с Берковица. Ала колкото и да се лутахме покрай рекичката в търсене на природната забележителност, включително и с помощта на джипиес, така и не я открихме. Може би заради жегите и сушата вирът беше пресъхнал ?
Близо до Берковица се намират Хайдушките водопади. До там се стига пеш по добре обозначен сенчест път за около час и половина в едната посока. Чудесна дестинация за еднодневна разходка. Дори ни увериха, че част от трасето може да се премине с по-висок автомобил. Ала ние решихме да отложим посещението си за друг по-влажен сезон, а не през горещия и сух август, когато водните каскади са … пресъхнали.
Вместо заключение:
Берковица е тихо провинциално градче, незасегнато от масовия туризъм. Потопихме се в автентичната му атмосфера, заредихме батериите сред природата, а на тръгване се изкачихме на Калето, където са разпръснати руините на много стара, обраснала в храсталаци крепост. Пред погледа ни се разкри чудна гледка към града и към Берковския Балкан, така красиво възпят от Вазов в стихотворението „На Ком“ :
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми
Вижте къде да отскочите наблизо : Една легенда се завръща – Вършец
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в Берковица и в околностите на старопланинския град. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра на търсачката !
Booking.com