Image default

Асеновата крепост – стражът на Родопа

Обвеяна от ветрове и легенди Асеновата крепост стои изправена, като страж в предверието на планината. Някога е имала стратегическа роля за отбраната на българските земи от чужди нашественици. Днес е сред най- посещаваните ни средновековни паметници.
 
 През V-IV в. пр. Хр. траките изграждат върху недостъпната скала военно укрепление.

То отбранявало прохода, свързващ териториите на древна Тракия с Беломорието. Близо хилядолетие по-късно, по време на големите славянски нашествия, император Юстиниян пък издига тук висока крепост с цел да спре вражеските набези.

 
 Минават няколко столетия, но крепостта, многократно щурмувана и опожарявана, продължава да стои все така невъзмутимо изправена. 
 
През ранното Средновековие Източните Родопи са вече в пределите на първата Българска държава, а крепостните стени, надвесени над скалния рид, охраняват териториите й от чужди нашественици.
 
По това време в подножието им се обособяват две села, които по-късно образуват заедно с крепостта средновековния град Стенимахос.
 

През 13 век, след като разширява територията на България до три морета – Бяло, Черно и Адриатическо,

цар Иван Асен II достроява крепостта и я  увековечава с осемредов надпис на български език, поставен над входа й.

Издълбаното върху скалата послание става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а близкият съвременен град – Асеновград. Приблизително от тази епоха датира и съвременният й облик.
 
Попадналият тук пътешественик  разглежда с удивление добре запазената външна крепостна стена с височина до 3 метра и дебелина 2 м. Ясно личат и следите от разположената на най-високото място цитадела с вътрешна кула. Могат да се проследят и очертанията на водохранилищата, чиито стени са били облицовани с керамични парчета.
 
Но най-голямата забележителност е
 еднокорабната куполна черква  „Св. Богородица Петричка”.
 
 
 
 
 
 
 Изградена е през 13 век по нареждане на цар Иван Асен II. Това е първата църква в източно православния свят , в която се появява кула.
 
Стилът, наподобяващ готиката, е повлиян от контактите на българската държава със западния свят и католицизма. Кулата е служела едновременно за камбанария и наблюдателница. 
 
Самата църква е двуетажна, като първият етаж, според първоначалния замисъл на строителите, е бил предвиден за крипта, но така и не е бил използван по това предназначение. Интересен е естественият каменен иконостас, характерен за средновековното ни църковно изкуство и предшестващ разпространените през Възраждането дървени иконостаси.
 
Част от вътрешната украса обаче е унищожена. По време на силното земетресение през 1928 г. куполът й рухва, оставяйки безценните й стенописи на произвола на суровия планински климат. По-късно е реставрирана, благодарение на което до наши дни са оцелели великолепни фрагменти от стенописи, датиращи от 14-ти век. Това всъщност е вторият стенописен слой.
Първите стенописи са  нанесени още през 13 век, по време на строителството на храма. 
 
От началото на 90-те години на 20-ти век църквата функционира и като православен храм. В нея се провеждат служби, свързани най-често с кръщенета и венчавки. През останалото време крепостта и църквата са отворени за посетители.
 
Пътешествия без край . Венета Николова

 




Booking.com

Други статии

7 причини да посетите Копривщица

Veneta Nikolova

Sound and light – the most spectacular Bulgarian show

Veneta Nikolova

Златолист или вярата, която лекува

Veneta Nikolova