Готови ли сме да жертваме свободната си воля в името на всеобщото щастие? Това е тема, която не дава мира на философи и мислители откакто свят светува. Срещаме я още в трудовете на Платон, а по-късно и при Томас Мор, Франсис Бейкън, Сирано дьо Бержерак, Томазо Кампанелла, Жан Жак Русо и пр .
В началото на миналия век все повече писатели избират т.нар. антиутопия като средство за разобличаването на социалните недъзи в търсене на рецепта за едно „по-щастливо човечество“ .
Антиутопичният роман като литетарутен жанр обаче се появява едва през 30-те години на 20-ти век
По това време някои автори прибягват именно към него, като средство за критика на тревожни тенденции в обществото. В повечето случаи действието се развива в бъдещето. Затова се определят и като научна фантастика. Но тези романи се отличават със силното си философско послание, свързано с развитието на обществото и на човешката природа. А темите, които третират са : тоталитаризмът, сблъсъкът между индивида и властта, масовата манипулация, корупцията, алчността. Понякога авторите им се превръщат в пророци на своето време. Такъв е случаят с писателят Олдъс Хъксли. За прословутия му „Прекрасен нов свят” известната канадска романистка Маргарет Атууд казва „ Книги като тази ме карат да си мисля, че всяка уникална идея във фантастиката вече е била измислена в началото на миналия век. А всяка нова книга след това е само вариация по стара тема“ .
За някои от най-емблематичните антиутопични литературни заглавия на 20-ти век вижте във видеото:
Пътешествия без край . Венета Николова