Но каталунската столица има и друго лице. През повечето време милиони туристи се стичат по улици, площади, задръстват градския транспорт, вият се на километрични опашки пред музеите, а градът заприличва на гигантски пъстър, многоезичен мравуняк. Това е една от най-посещаваните дестинации в Европа, както и една от най-комерсиалните с всички произтичащи от този факт последици.

Гледайте видео репортажа

От фантазиите на Гауди до цветовете на пазара ‘Ла Бокерия’ – във филмчето се опитвам да уловя неповторимия дух на каталунската столица, където готика и модернизм си подават ръка под лъчите средиземноморското слънце.

Ето 9 грешки, които НЕ трябва да допускате, за да НЕ отровите престоя си в един от най-впечатляващите градове на Европа

1. Решавате да посетите Барселона през приятните топли месеци,

защото съвпадат с годишния ви отпуск, освен това времето е слънчево и приветливо. Грешка! Освен натрапчивата човешка гмеж, в състояние да обезличи всяко романтично кътче на града, така ще се натъкнете и на безумно раздутите цени в ресторанти, хотели, на плажа и пр.  Да не говорим за жегите, влагата и задуха – през лятото живакът скача до 30 и нагоре. Вместо това , опознайте Барселона в края на зимата (например през март) или през късната есен. Ние го посетихме в през  ноември. Докато в София се сипеше леден дъжд, тук беше топло, слънчево, народът още ходеше по къси ръкави, опашките пред забележителностите бяха…почти поносими, цената на нощувките и на самолетния ни билет – също. Но преди да се отправите към Саграда Фамилия или плажовете на Барселонета, вижте кои са.

2. Подвеждате се от по-ниските цени на отдалечените от центъра хотели

Няма какво да увъртаме – повечето от нас гледаме да съобразим пътешествието ни в чужбина с ограничените ни финанси, а Барселона е скъп, много скъп град. Отдалеченият евтин хотел означава изгубено време и допълнителни разходи за транспорт. Повечето забележителности на Барселона са разположени в историческия център, така че вместо това, помислете добре, преди да резервирате. Или поне се уверете, че хотелът ви се намира близо до метростанция.

Барселонското метро е чудесно ! И още една препоръка – ако сте на бюджетно пътуване, можете да резервирате студио с кухненски бокс хем до метрото, хем близо до някой супер маркет (ориентирайте се от Google, естествено). Храната в местните супермаркети е много евтина, за разлика от тази в ресторантите.

3. Наемате такси от или до летище Ел Прат на Барселона

Уморени сте от дългия полет и бързате. Решавате да наемете такси, което да ви закара до хотела и плащате над 30 евро в посока (през нощта, през уикенда и официалните празници тарифите скачат още по-нагоре). Вместо това  използвайте редовната автобусна линия Aerobus. Сините бусчета спират точно пред летището и за по-малко от половин час ще ви отведат на Plaça Catalunya в сърцето на Барселона срещу 5-6 евро. Билетите се закупуват на място от шофьора. Aerobus спира и на другия основен градски площад Plaça d’Espanya. И двата площада са транспортни хъбове на Барселона, откъдето потеглят няколко автобусни и метро линии и пр. Aerobus работи между  6 часа сутринта и 1 часа през нощта.

4. Хлътвате в капана на т.нар. Hop-on Hop-off bus

Общественият транспорт в Барселона е отлично уреден, ала скъп. Еднократен билет за метро или автобус е €2.40 (към ноември 2022 ),като към март 2026 г. цената вече е €2.65. Затова в интернет се рекламира т.нар. Hop on, hop off bus – туристическа автобусна линия, която ви развежда из основните забележителности на Барселона. Но има уловка. Първо – задръстванията са нещо обичайно за каталунската столица и вероятността да прекарате част от малкото време, с което разполагате заклещени  между две кръстовища не е особено вдъхновяваща. И второ – това удоволствие ще ви излезе доста солено. Цената на еднодневния билет за възрастен е €29,00 , а на двудневния – €39,00.

Вместо това  се снабдете с някоя от предлаганите комбинирани карти за обществен транспорт в града. Ние избрахме T- casual на стойност €7,50, която включваше 10 пътувания от час и 15 минути в посока. Една карта ни стигна за 4 дни, като разбира се, наблегнахме на „кракомобила“, като най-доброто средство да се гмурнем в атмосферата на каталунската столица.

Но ако не ви се виси по спирки на градския транспорт, можете  оттук да резервирате билети за червените автобуси на Hop-on Hop-off .

5. Носите всичките си пари и кредит карти в себе си,

защото си мислите, че в джоба или в раницата те ще са на сигурно място. Но освен като града на Гауди, Барселона е известен и като европейската столица на джебчиите. Не бъдете лековерни! Вместо това  отваряйте си очите на 4 докато се разхождате в центъра и най-вече по известния булевард Ла Рамбла. Без значение дали отивате на заведение, на шопинг или в музея, оставете част от парите и кредит картите в хотела, по възможност в сейф. Ако се разровите в мрежата, ще прочетете хиляди подобни предупреждения, както и драматични свидетелства на ограбени туристи. Затова в града на Гауди народът масово носи раниците си отпред, като кенгуру за бебе. За да ни е мирна главата, така постъпихме и ние. И не съжалихме.

                   6. Опитвате се на място да закупите билети за обектите

Истината е, че ако не сте посетили Ла Саграда Фамилия, Парка Гюел, къщите на Гауди, музеите на Пикасо, на Жоан Миро и пр, все едно не сте били в Барселона. Но за целта ще се наложи да прекарате часове пред билетните каси, защото опашките са огромни, а може и въобще да не ви пуснат да влезете.

Вместо това  осигурете си предварително билети онлайн, за да не губите излишно време и нерви. Препоръчително е да ги закупите от официалните сайтове на въпросните обекти, за да сте сигурни, че не са фалшиви или с раздути цени. Получавате билета си на мейла и е достатъчно да го покажете на смартфона при влизане, за да ви пуснат да минете пред насъбралата се на входа изнервена тълпа. Така например най-евтиният билет за възрастен (към ноември 2022г.) за Ла Саграда фамилия е около €27, за парка Гюел – €12, за къщата на Гауди „Ла Педрера“-  €25, за Двореца Гюел – €12 и т.н.

Някои от музеите в Барселона са безплатни в неделя, ала предвид туристическия наплив, шансовете да стигнете до тях не са големи, освен може би през зимата. И една идея – паркът Гюел може да бъде посетен напълно безплатно извън работното му време, т.е. рано сутрин преди 9:00 или вечер. Ние обаче за всеки случай си резервирахме онлайн и на спокойствие го обиколихме. Струва си!

7. Искате всичко да видите за краткия си престой в Барселона

Това е най-естественият порив. Разполагате с ограничено време и се втурвате трескаво да изпълнявате предварително начертаната програма, която е на ръба на човешките възможности. Тази грешка я допускам всеки път. Безсмисленото бързане пречи напълно да усетите духа на Барселона – този изящен град с невероятна архитектура и излъчване. Вместо това  си струва просто да се помотате безцелно по крайморската алея или да седнете в някое кафене или на пейка и да релаксирате, попивайки красотата наоколо. Но имайте предвид, че в центъра на Барселона никъде няма да откриете нито една обществена пейка за кратък безплатен отдих, а по крайморската алея те са кът и винаги заети .

8. Избирате да хапнете в ресторант на Ла Рамбла или друго топ туристическо място

Ресторантите в Барселона са скъпи, но цените в заведенията по Ла Рамбла (барселонската Витошка) и други централни улици, са направо глазовамайващи, а храната не е нещо особено. Вместо това  се насочете към приятно оживения булевард La Rambla de Poblenou. Той е малко встрани от централната градска част, но е много дълъг и стига чак до плажа. Докато се разхождате по него, ще откриете десетки приятни малки и големи ресторантчета, където да хапнете вкусна паеля на сравнително прилична цена. И още нещо – бакшишът в Барселона не е задължителен. Но ако решите все пак да оставите нещо отгоре, сервитьорът няма да ви се обиди.

Резервирайте тук ако искате да опитате някои автентични каталунски ястия и напитки с местен екскурзовод в Стария град на Барселона.

9. Мислите си, че сте в Испания

и не правите разлика между каталунци и испанци, като по този начин проявявате престъпна небрежност. Защото сте забравили, че през 2017 г. , 92 % от населението на Каталуния гласува на референдум ЗА отделянето на областта от Кралство Испания и се самопровъзгласи за автономна република. Стигна се до масови сблъсъци с полицията, а ЕС до ден днешен не признава резултатите от референдума. Оттогава нищо не се е променило, барселонци все така жестоко се обиждат, ако ги наречеш испанци. Из целия град гордо се вее Каталунското знаме. Навсякъде са поставени надписи на каталунски език – странна смесица между испански, френски, италиански и още нещо…

Вместо това бъдете  внимателни, проявете чувствителност и уважение към националното достойнство на домакините, за да не си навлечете справедливия им гняв. И още една любопитност – ако не владеете испанския, не се опитвайте да контактувате с тях на английски, ще ударите на камък – този език никак не им се отдава. Ако знаете италиански, пробвайте с него – лицата им тутакси ще грейнат и с радост ще ви съдействат или напътят на мелодичния им каталунски език .

Очаквайте скоро публикация за основните културни забележителности на Барселона и околностите !

Вижте още : Амалфийското крайбрежие и Неапол – бюджетни идеи как да ги опознаете.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде да отседнете в Барселона. Използвайте филтъра за по-изгодни оферти.

The post Барселона – 9 грешки, които НЕ трябва да допускате appeared first on Пътешествия без край.

За първи път видях Сицилия преди доста години, но тогава островът още не беше такава популярна дестинация, по улиците звучеше предимно сицилианска реч, градчетата бяха с една идея по-бедни и опърпани, но пък в повечето туристически обекти се влизаше без вход т.е. безплатно. Но в наши дни, въпреки глобализацията и свръхтуризма, Сицилия е запазила своя дух и колорит. Екзотична растителност, стари барокови градчета, следи от древни култури, пъстро многолюдие от всякакви раси и религии, невероятна кухня…

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море.

Това е земя на митове, целуната от вечността. Трудно се описва с думи – трябва да я видиш, да я обходиш, вкусиш и преживееш лично, от първо лице! И ако навремето пристигнах в Сицилия с ферибота, който акостира в пристанищния град Месина, сега кацнах със самолет на летище  Fontanarossa, което е на 20-на мин. път с автобус от центъра на Катания.

Катания – град от лава и мрамор

Избрахме да отседнем в Катания и да използваме града като изходен пункт за еднодневни разходки до най-интересните кътчета на източното крайбрежие.  За целта си резервирахме малък апартамент в центъра близо до автобусната спирка с удобна връзка до ж.п. гарата.

Посветихме два дни, за да опознаем този калеидоскопичен, изтъкан от контрасти град, сгушен в подножието на Етна. Това е перфектният изходен пункт към Етна и околните градчета.

Катания е бил унищожаван от вулканични експлозии, чудовищни земетресения и епидемии цели 7 пъти /а според някои източници са 9/ и всеки път е възкръсвал от гибел !  В настоящия си облик градът е от края на 17 век, когато е бил възстановен след поредното силно земетресение. По нареждане на главния архитект на Катания, градът е реконструиран в модерния за времето бароков стил, като сградите са построени от лава и бял мрамор. Всъщност лавата допринесла за здравината на конструкциите, благодарение на което, въпреки честите изригвания на Етна и земетресения, са оцелели до наши дни.

Почти в идеалния център на Катания се намира Stazione Centrale (Централната им ж.п. гара ) и Piazza Borsellino (централната им автогара) . Оттам потеглят автобусните линии и влаковете, които отвеждат до най-красивите местенца на острова.
За забележителностите на Катания и друга полезна информация как да си организирате сами пътуването, вижте публикацията : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако сте запалено гурме и искате да се запознаете подробно със сицилианската кухня и местните вина, може да се включите в организираните гастрономически турове в Катания

Таормина – перлата в короната на Сицилия

Това е райско място с нереална красота. Отстои на около час с влак северно от Катания. Градът е стъпил на ръба на огромна скала с лице към Йонийско море. А в далечината се вижда бялата шапка на вездесъщия Етна. Извадихме късмет с времето и със светлината, която беше перфектна за снимки. Първо разгледахме най-голямата забележителност на Таормина – Античният театър построен през 3 век пр. Хр. на 200 метра надморско равнище. Билетът за Античния театър и за  достъпа до изумителния пейзаж струваше около 10 евро на човек. Гледката от него е … главозамайваща, а цветовете – контрастни и живи сякаш излезли от моята фотошоп програма, при която винаги прекалявам с функциите Vivid и Highlights !

На Юг погледът се рее към сгушения в нозете на вулкана залив

Наксос и старата част на Таормина. На Север  пък се очертава цялото калабрийското крайбрежие.  Попаднахме на междинно ковид затишие, беше спокойно, нямаше я кошмарната човешка гмеж, способна да обезличи и най-райското кътче на планетата.

Самото градче Таормина е не по-малка атракция

Центърът е изпълнен с романтични площади и малки дворци, строени между 15 и 19 век. Градът е смесица на римска, гръцка и средновековна архитектура и открай време разпалва въображението на хора с поетични души – писатели, художници, фотографи .. И всеки възпява красотите му. Така например френският писател Guy de Maupassant възкликнал: „Тук сякаш всичко е създадено, за да пленява духа и въображението!“. Еми да,  напълно съм съгласна с него!

В наши дни Таормина е най-туристическото място в Сицилия. Кабинков лифт от стария град отвежда до морския курорт в подножието на хълма, където са се разгърнали някои от най-известните плажове на острова.  Хотели, заведения, магазини, туристически автобуси, през лятото градът е като мравуняк , затова е препоръчително да го посетите в ранна пролет или късна есен.

Оттук можете предварително да закупите билет за Античния театър на Таормина, за да не чакате на километрична опашка.

Сиракуза – градът на Архимед

Старият град или Isola di Ortiggia

От Катания си взехме влака и за час и половина се озовахме на юг, в Сиракуза . Железопътната гара се намира в новата част на града, но ние се насочихме директно към историческия център, където са скупчени основните забележителности.

От ж.п. гарата до т.нар. centro storico стигнахме пеш за около половин час. Старата част, известна още като Ортиджа, представлява малък полуостров вдаден в морето, който е свързан със сушата чрез моста Умбертино. На това място, през 735 г. пр. Хр. гърците основават една от най-бляскавите колонии на античността, която си съперничела с Рим и Картаген.

Това е родният град на математика и философ Архимед. На него е кръстен най-красивият градски площад, както и поредица от градски ресторанти, хотели, спортни центрове и пр. И разбира се, в Сиракуза има музей на Архимед и на неговите изобретения. Твърди се, че тукашната Piazza del Duomo е един от най-елегантните площади в цяла Италия. Самото дуомо /катедрала/ някога е било гръцки храм, за което подсказват импозантните 26 дорийски колони. Приятно е да се разхождаш из малките тесни улички, изпъстрени със сувенирни магазинчета, кафенета, занаятчийски работилници и джелратерие /сладоледжийници/.

А какво да кажем за крайморската алея или Lungomare. Остров Сицилия е бил владение на араби, гърци, нормани, шведи.  И този пъстроцветен миш-маш от влияния се усеща на всяка крачка.

Археологическият парк Неаполис

Това е задължителна спирка в Сиракуза. Струва си да му отделите поне 2 часа. Намира се в новата част на града. От Ортиджа до Неаполис стигнахме с автобус за 10-на минути. Билетът за  археологическия парк струваше около 15 евро на човек.  Невероятен музей на открито с екзотична растителност и находки още от бронзовата ера.

Най-популярната атракция е пещерата „Ухото на Дионис“ (L’Orecchio di Dionisio).  Сводът й е висок 25 метра, дълбока е около 65 м. Предполага се че в миналото на това място се намирало водохранилището на Сиракуза. Ала опустошително земетресение срутило част от скалата и образувало въпросния отвор, през който водата изтекла.

Според една легенда местният тиранин, злият и отмъстителен Дионис Първи, настоявал на всяка цена враговете му да бъдат изтезавани именно в тази пещера. Причината ? На тавана има малък отвор, така че злодеят можел в захлас да наблюдава издевателствата и да се наслаждава на писъците на жертвите си и т.н.

В парка Неаполис се намира вторият по големина древногръцки театър на острова /след този в Таормина/ . Построен е през 5 в. пр. Христа и е побирал 15 хиляди зрители.

Разходка с теснолинейката около вулкана Етна

Вулканът Етна доминира източната част на Сицилия и всява респект със своята  внушителна осанка и … непредвидимите си настроения. Препоръчаха ни да опознаем тази непокорна рожба на Сицилия по един нестандартен начин – с тестолинейка. Линията е открита през 19 век. Общата й дължина е 110 км. , изминава се за около 4 часа.

La Сircumetnea – така се нарича теснолинейката, която потегля от Катания и обикаля за по-малко от 4 часа разпръснатите в подножието на Етна населени места. Влакчето криволичи нагоре през  гъсто култивираната сицилианска провинция. През това време край възторжените  пътници се нижат цитрусови горички, маслинови дръвчета, тук-там някоя лозя и любимите ми кактуси с бодливи круши и дори цели кактусови горички. Най-високата точка на маршрута е около 1000 м.

И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-мрачно и мъгливо ставаше, защото Етна не обича да разкрива прелестите си току-тъй! Докато теснолинейката пъплеше нагоре по набраздени от лава полета, пред нас се разкри леко зловещ лунен пейзаж. Личи си как лавата неумолимо е погълнала всичко по пътя си… Слязохме в планинското градче Рандацо, където се разходихме за около час -два  и после взехме последния влак, който ни откара обратно на Йонийския бряг.

Вижте как да си организирате сами едно незабравимо ретро пътешествие извън отъпканите туристически пътеки на Сицилия :  С теснолинейката около Вулкана Етна – другата Сицилия

 Ното – Бароковото сърце на Сицилия

От централната автогара на Катания, разположена близо до Stazione Centrale (централната ж.п. гара) си взехме автобуса за еднодневна разходка до градчето Ното. През 17 век Ното е бил сринат със земята от опустошителното земетресение, което унищожило  кажи-речи половината остров. Но градът възкръсва по-красив от всякога. За целта били поканени най-талантливите художници и занаятчии от цяла Сицилия. Те превръщат Ното в истинско архитектурно бижу. В наши дни Ното е под егидата на Юнеско.  Наричат го също „ каменната градина“.  Защо ли ? Заради камъка от който са построени,  дворците и църквите му са в златистожълт оттенък и на залез градът излъчва особено сияние.

Местната катедрала Сан Николо ди Мира се счита за ярък представител на сицилианския барок. Шест модерни скулптури, сред които и една глава „търкулнала се„ по стълбите, красят катедралата. Те са дело на полски скулптор, но са поставени там временно.  Жалко, защото много ми допадат и смятам че добре пасват на барока !! Отсреща е общината на Ното. Срещу няколко евро, човек може да се качи на терасата на сградата , откъдето се открива приятна гледка към „каменната гора“.

Ачитреца и Циклопските острови

В последния ни ден в Сицилия решихме да отскочим до разположеното на няколко километра от Катания курортно градче Ачитреца. До него стигнахме  с катанския градски транспорт за около 20-на минути.  През лятото тук гъмжи от народ, но в дъждовния октомврийски преди обед мястото пустееше. Докато се разхождахме по дългата крайбрежна алея, съзерцавахме забуления в облаци Етна и разтревоженото Йонийско море, което се плискаше в стените на разхвърлените близо до брега големи базалтови късове. Наричат ги Циклопските острови и  са свързани с легенда от митологията. Според нея циклопът Полифрен, който бил пазител на Етна, хвърлил тези гигантски късове по кораба на бягащия от него Одисей. В наши дни въпросните скални блокове са част от туристическото лого на Сицилия.

Всъщност Ачитреца , заедно с още няколко малки градчета, са част от т.нар. Ривиера на циклопите – Това е 12-километрова крайбрежна отсечка в полите на вулкана, кръстена именно на тези плуващи в морето късове. Ачитреца си има приятна църква, пристанище, ресторанти и много хотели. Обикновено през лятото българските туроператори настаняват туристите си именно тук заради плажовете и заведенията.

Вместо заключение:

Сицилия е тържество на багри, светлини и аромати –  истинска наслада за сетивата ! Веднъж опознал това изумително късче земя, на човек му е трудно да се раздели с него. Оставих частица от сърцето си в Сицилия. Завинаги. Защото който веднъж е видял тази красота, ще я притежава за цял живот!

Вижте тук за организирани еднодневни пътувания от Катания до близките градчета и забележителности.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми  по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Къде в Сицилия оставих сърцето си appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Велико Търново е град, докоснат от вечността ! Старата българска столица те посреща с неподправения чар на своите църкви, музеи и възрожденски къщи, накацали амфитеатрално над коритото на река Янтра. Това е градът, който всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си. Няма как да не се впечатлиш от царствената му осанка, непокътната от превратностите на времето.

За мен това е най-красивият български град. Не случайно Велико Търново редовно попада в различни световни туристически класации. Годишно тук пристигат над половин милион туристи – предимно чужденци. Това лято отново посетих Велико Търново. Направи ми впечатление, че старата му част гъмжеше от чуждоземци – най-вече французи, испанци и италианци. Болярският град не случайно очарова гостите си.

Вижте 7 причини да се влюбите във Велико Търново

1. Хълмът Царевец – машина на времето

Това е една от най-впечатляващите забележителности на Велико Търново. И най-фотогеничната! Красив е по всяко време, от всеки ъгъл, в дъжд, пек и сняг! И винаги е различен! За да го обходите целия трябва да си отделите поне 2 часа. Средновековната цитадела се е превърнала в символ на могъществото на българската държава в периода 1185-1393 г. По това време хълмът Царевец бил изцяло застроен с жилищни и административни сгради, заобиколени от масивни крепостни стени с наблюдателни кули. Тук се издигал царският дворец с неговите покои и тронна зала. А на върха се откроява величествената осанка на патриаршеската катедрала „Св. Възнесение Господне”.

Разбира се това, което виждаме, докато се разхождаме между дебелите зидове и останките от някогашни сгради не е съвсем автентично. Средновековният град е бил възстановен или по-скоро „построен“ донякъде с идеята да се възкреси спомена за някогашния му разцвет. Реставрацията на Царевец започва още през 1930г. , но завършва през 1981г. в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава.

Тук живеели владетелите на Второто българско царство. А отсреща, на хълма Трапезица били къщите на болярите и висшите духовници. Всъщност това е била втората по значение крепост след Царевец. При разкопки археолози попадат на основите на 17 болярски църкви. Част от крепостната стена, където е бил главният вход на Трапезица, е възстановена. Има и фуникуляр /въжена линия/, който отвежда туристите до нея, но той е със сложно работно време. Трапезица е достъпен и пеша.

И още :

• Качете се на Балдуиновата кула, изправена високо над р. Янтра, за да се полюбувате на красивата панорама. Оттук, като на длан, се вижда и новият Парк на миниатюрите. Изграден е от украинци и представя макети на емблематични наши паметници на културата, пристанища, летища, мостови конструкции и пр.…
• В северната част на Царевец се намира надвесената над дълбока пропаст Лобна скала. Оттук хвърляли предателите и „враговете на народа“ в Янтра. Твърди се, че от скалата полетял и самият Балдуин Фландърски.
• В т.нар. Малка кула, от която се разкрива гледка към отсрещния хълм Трапезица, можете да се снимате с болярски доспехи.
• Всяко лято сред останките на Царския дворец, се провежда оперният фестивал „Сцена на вековете“ . Идеята възниква през 1985-а по повод 800-годишнината от създаването на Второто българско царство. През 2008-а фестивалът бе възстановен.
• На Царевец редовно се провеждан възстановки на средновековни занаяти с участието на ентусиастите от Национално дружество „Традиция“. А най-голям интерес предизвикват дегустациите на средновековна болярска кухня.
• Входът за Царевец е 6 лв. за възрастни и 2 лв. за ученици и пенсионери.
  
  

  

  

  

2. Улица Гурко – неповторима спойка между природа и архитектура

Това е най-романтичната част на Велико Търново. Старите възрожденски къщи на улица „Гурко“ са накацали плътно една над друга. В миналото хората се шегували, че само тук местните отглеждали кокошките си върху покрива на съседа. Релефът е толкова стръмен, че никога не знаеш на колко етажа е дадена къща. Влизаш в малка едноетажна сграда , а се оказва, че има още 2-3 етажа надолу по склона. И всички къщи са обърнати към красивите извивки на река Янтра с паметника на Асеневци на малкия полуостров. Коритото на реката е обрасло в тучна зеленина.

От „Гурко“ се открива гледка и към Стамболовия мост, който свързва двата бряга. Улицата се е сляла с планината и сякаш е обърнала гръб на останалата част на света в стремежа си да се усамоти и да съхрани непокътнат спомена от миналото.

Търновци са кръстили най-живописната си уличка на ген. Гурко не случайно. Това е най-старата главна улица на Велико Търново. Тук на 7 юли 1877 г. местното население тържественно посрещна генерал Гурко начело на руските войски, освободили техния град. И в знак на признателност кръщава най-живописната си улица в негова чест.

3. По калдъръмите на Самоводската чаршия

Това е едно от любимите ми места! Мога да прекарам часове, скитайки се безцелно по сравнително късата уличка, преливаща от колорит и аромати, да разглеждам магазините за сувенири и да надничам в малките занаятчийски ателиета. Тук са представени основните потомствени занаяти на търновчани.

В миналото улицата се намирала в края на града, а пазарните дни били сряда и петък. Тогава тук прииждал народ от околията, за да предлага стоката си и да се пазари. Местните занаятчии пък гордо демонстрирали уменията си и шумно се рекламирали.

По време на соца /1979 г./, по инициатива на местната администрация, Самоводската чаршия е възобновена. Така, за радост на туристите, на живописната калдъръмена уличка отново отварят врати различни ателиета – грънчарско, оръжейно, бакърджийско, резбарско. Има шекерджийница, тъкачница, иконописно ателие, фотографчийница, работилница за приготвяне на кадаиф и старинна фурна. За целта са наети местни занаятчии , които с готовност показват уменията си пред възторжения поглед на посетителите. Едно от най-оживените места е шекерджийницата. Тук се предлагат всякакви ретро лакомства – захарни петлета, локум на клечка, кадаиф, бяло сладко и разбира се – кафе на пясък.

Ханът на Хаджи Николи – история с щастлив край

Най-известната сграда в Самоводската чаршия е ханът на търговеца и радетел за национална независимост хаджи Николи. А сградата е дело на Кольо Фичето и е обявена за паметник на културата. През годините на прехода, обаче тя е изоставена. През 2006 г. внукът на хаджи Николи продава полуразрушения хан на бившия офицер от армията на САШ Едмънд Бек.

Предприемчивият американец веднага започва реставрация и консервация на паметника. Четири години по-късно. „Хан Хаджи Николи“ отваря отново врати като обществена сграда. Днес комплексът се състои от ресторант с лятна градина във вътрешния двор, винен бар, кафене, изложбени зали с музейни експозиции на 2-я етаж и картинна галерия на 3-я етаж.

4. Църквите и музеите на Велико Търново – по следите на българската история

Велико Търново е учебник по история на България с множеството си музеи, църкви, архитектурни паметници и артефакти и т.н.. Не е възможно човек да ги разгледа всичките за един или два дена. Но би могъл да види поне основните.

Отделете време за църквата „Свети четиридесет мъченици“

Тя се намира в подножието на хълма „Царевец“ и е най-известният средновековен паметник в града. Била е построена и изографисан по повеля на Иван Асен II в чест на победата на българите при Клокотница. В средата на ХІІІ в. около храма възниква царският манастир „Великата лавра”.

Тук откриваме едни от най-значителните ни епиграфски паметници – колоните на хан Омуртаг и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях. В църквата се съхранва и колона от времето на хан Крум. На това място са гробовете на редица видни личности от средновековието в т.ч. на Иван Асен ІІ, Свети Сава Сръбски, Калоян и т.н.

Музеят „Възраждане и учредително събрание“

Намира се в сградата на стария турски конак и е дело на Кольо Фичето. Тук преди 140 години е бил свикан първият български парламент и е приета Търновската конституция. С нея, след 5 вековно османско подтисничество, България отново става част от цивилизована Европа, където й е мястото !!

На третия етаж на музея е възстановена залата, в която е проведено историческото Учредително събрание. Музеят представя също така уникални снимки, оригинални документи и материали, свързани с бурното минало на Велико Търново в периода 15 – 19 век .

Разходете се по Владишкия мост

Построен е в средата на XVII век и свързва двата бряга на Янтра, която се вие в подножието на историческите хълмове Царевец и Трапезица. През близо 3-вековното си съществуване мостът няколко пъти е бил разрушаван от приливна вълна, която е надхвърляла пиковото ниво от 9,5 метра.

Посетете Музея на скулптурните фигури

Въпросните фигури са в реален размер и са изработени от гипс и силикон. Те пресъздават живота и бита в Търновград през Средновековието. Редом до фигурите на занаятчии и емблематични владетели от Второто българско царство, са изправени и „живите скулптури” на виночерпци, калиграфи и пр.

На третия етаж е обособена просторна тераса, до която се стига със специален асансьор. Оттук се разкрива неповторима гледка към хълма Царевец. Така туристите могат да наблюдават грандиозния аудиовизуален спектакъл „Звук и светлина“

Входна такса на музеите в града :

• В повечето музеи таксата е 6 лв. за възрастни и 2 лв. за ученици, пенсионери и студенти.
• Семеен билет / с деца до 18 г./ – 6 лв.
• Комбинирани двудневни билети за 10 музейни обекта – 20 лв.
• Семеен комбиниран двудневен билет – 30 лв.
  Внимание: всеки последен четвъртък на месеца входът на музеите във Велико Търново е БЕЗПЛАТЕН !!

5. Шоуто „Звук и светлина“ – феерия от цветове и емоции

Ако в някоя нощ попаднете във Велико Търново, може да станете свидетели на грандиозен спектакъл със светлинни ефекти, камбанен звън, фойерверки и завладяваща музика. Аудиовизуалното шоу „Звук и светлина” оживява от 34 години средновековната крепост „Царевец“, превръщайки се в нещо като туристическо лого на града. Билетът за спектакъла е 20 лв. за възрастни и 10 за ученици.

Кликнете върху иконката, за да научите интересни подробности за шоуто „Звук и светлина“ във Велико Търново

6. Велико Търново – вино и гурме за ценители

Търново и околности се славят като един от елитните ни винарски региони. Като потомци на боляри търновчани определено умеят да ценят хубавия живот и качественото вино. В Самоводската чаршия се организират дегустации на отбрани вина – български и чуждоземни. Местни туроператори предлагат и винарски турове до близките винарни. Всъщност в района се произвежда вино от хиляди години. Тази пролет старопрестолния град беше домакин на първия сомелиерски винен пазар Sommelier Market Veliko Tarnovo 2019 с участието на 200 изложителя.

Но да не забравяме, че винената култура върви ръка за ръка с гурме емоциите. Велико Търново е известна кулинарна дестинация, която печели почитатели с цяла плеяда ресторанти, механи и капанчета, превърнали се в запазена марка на града. Сред тях са „Тихият кът“, „Малкия Интер“, „хан Хаджи Николи“ , „Щастливеца“ и други.

7. Потопете се в старовремския уют на местните хотели

Хотели, хостели, къщи за гости, студиа, апартаменти под наем, дори къмпинг край града – възможности да отседнеш тук колко щеш! Много пъти съм пребивавала във Велико Търново и почти винаги съм била доволна от хотелите.

Това лято отседнах в къща за гости History Inn. Необикновеното в случая, е че това е къщата на революционера Христо Иванов-Големия наричан още Войводата или Книговезеца. Той е една от най-ярките фигури на българската революционна дейност, както и най-довереният съратник на Васил Левски. Тук Дяконът е отсядал не веднъж, а скривалището му с подземен тунел за бягство към река Янтра, е запазено и до днес.

Къщата с богата история се намира на улица“Гурко“ и е съхранила изцяло възрожденския дух на някогашните си стопани. Всичко е от естествени материали, подредбата е в старинен стил, но си има всякакви удобства. На долния етаж е кухнята с трапезарията. А на приземния етаж е терасата с красив изглед към Янтра и паметника на Асеневци.

В старата част на Велико Търново ще откриете много такива приятни местенца, пропити с история. В тях гостоприемството и домашният уют са на почит. А отседнете ли там, няма да ви се тръгва от Велико Търново – град пълен с изненади и предизвикателства, който ви кара да се влюбите в него завинаги !

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка @VenetaNikolova

The post 7 причини да се влюбите във Велико Търново appeared first on Пътешествия без край.