Read  in English |
  Lire en Français

Гледайте видео репортажа

Нагледен разказ за разходката ни в Глухите камъни, когато в най-големите августовски жеги , потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.

Истината е, че на много места с големи каменни струпвания по нашите земи, са открити следи от предшествениците ни. Траките обожавали да дълбаят в скалите загадъчните си символи и да дялат щерни, улеи, стъпала и какво ли още не!

От изсечените в скалите светилища те отправяли своите молитви към боговете, като възливали вино и от време на време им поднасяли някое друго жертвоприношение / може би и човешко ? /.

Такива мисли ме занимаваха докато крачехме бодро по сенчестата двукилометрова пътека, отвеждаща до началото на Глухите камъни. Подобно на стотици подобни места в Родопите, и тук откриваме безброй необясними, издялани в скалите на най-невъзможните места, трапецовидни  ниши. Кой, защо и по какъв начин е създал тези удивителни скални творения преди повече от 3 хилядолетия , си остава загадка, която не дава мира на изследователи и археолози до ден днешен!

Теории и предположения за скалните ниши на Глухите камъни

Над 500 изваяни в камъка кухини разпалват фантазията на посетителите. Приличат ми на пчелни пити или … на праисторически жилищни блокове.  Преобладават трапецовидните форми, но има и правоъгълни и всякакви. ..

Никой не знае за какво са служили. Най-разпространената теория е, че в тях съхранявали урните на мъртвите. Някои твърдят, че изсичането на нишите на труднодостъпни места било свързано с ритуал за възмъжаване. А има теория, според която траките пресъздавали съзвездията с идеята да се доближат до боговете и отвъдното. И т.н. и т.н.

Петроглифът е сред най-ценните находки в Глухите камъни.

Това е типичен тракийски соларен символ, изобразяващ слънчева ладия, твърдят историците. Скалния знак е разположен в самото начало на Глухите камъни, дори е поставена указателна табела.

И още една загадка възпламенява въображението на хората. Наричат ги Глухите камъни, защото няма ехо. Но никой не може да обясни научно това явления. Правени са експерименти с изстрел на пистолет, който заглъхвал на 50 метра. Но  според мен си има съвсем елементарно обяснение. Просто камъкът в района е шуплест, а шуплите поглъщат звуковите вълни и т.н..

Да се изгубиш в праисторическата гора

Както винаги, поехме в грешна посока и се … изгубихме.  Причината е, че има два маршрута. Още в началото на комплекса е поставена табела, която сочи надясно към до т.нар. лабиринт с пещерата. Другата пътека към основния мегалит с гробницата и останките от църквата, обаче не беше обозначена, незнайно защо!

Тръгнахме надясно и надолу по тесни стръмни чукари. Пътеката на места се губеше. Нямаше жива душа. До нас долиташе само безмълвният шепот на времето. А изсечените в камънаците кухини, забулени зад дивата растителност, ни наблюдаваха подобно на десетки очи от отвъдното. Така, за нула време успяхме да се изгубим в омагьосаната праисторическа гора. Докато се лутахме насам-натам, се озовахме пред входа на малка проходна пещера оборудвана с паянтова стълба. Накрая се върнахме назад и поехме по правилната пътека. Така стигнахме  до най-високата част на комплекса, увенчана със

забележителната гранитна скала, изваяна от човешка ръка преди 3 хилядолетия

В основата й са били издълбани две по-големи  помещения.  В древността те служели за гробници, а в ранното средновековие били използвани като баптистерий. Разкопките разкриват, че Глухите камъни били част от град с улици, сгради и храмове, достигнал разцвета си през I-во хилядолетие пр. Хр..

Близо до мегалита са открити следи от трикорабна църква от 5-6 век. Твърди се, че е била част от голям, заличен от времето манастирски комплекс. В района археолози попадат и на останки от мраморни олтарни прегради, на изсечен в скалата кръст, църковни предмети, изящна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в. и други следи, които доказват, че  светилището е било обитавано от зората на човечеството до средновековието.

Успях да надвия страха си от височините

и да се изкача по стръмните, издяланите от нечия древна тракийска ръка 33 стъпала. Те отвеждат до хилядолетна площадка с улеи и кладенци. А оттам пред зашеметения ми поглед, се разкри безбрежна гледка към родопските била и блещукащия на фона язовир Ивайловград.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте на картата как да стигнете до Глухите камъни:

The post Глухите камъни или безмълвният шепот на времето appeared first on Пътешествия без край.