Как да стигнете до ступата ?

Едно от любимите ни места за разходки през зимните уикенди е село Бистрица и по-точно приятните поляни и горички, ширнали се в околностите му. Но този път решихме да отминем витошкото селце и разположеното след него с. Железница и да продължим напред по главния път към село Плана в полите на едноименната планина.

Искахме да разгледаме прословутата ступа, за която толкова бях чела в интернет.  Село Плана отстои на 30 км. от София. Намира се на 1200 м. надморска височина. Съставено е от няколко отдалечени една от друга махали. След като подминахме табелата на селото, продължихме по главния път напред към махала Турмачка, където се намира ступата. Има си указателни табели, така че лесно я открихме.  Паркирахме колата край главния път  при първите къщи на махалата и продължихме пеш. След 500 метра пред нас изникна необичайната за ширините ни конструкция.

Но какво е ступа?

Според Уикипедия ступата е конусовидна или пирамидална конструкция. Въпросният религиозен монумент е на почит във всички будистки култури. Привържениците на будизма твърдят, че ступите носят щастие. Те изпълняват желанията на хората с добри намерения и защитават света от бедствия и конфликти. В превод от санскрит  „ступа“ означава буквално „куп“ или „насип“. Това е чудесно място за медитация и релакс, особено през седмицата, когато няма никакви туристи наоколо..

Тибет в село Плана ?

Не е за вярване, но на половин час път с кола от хаоса на столицата, човек има чувството, че е попаднал в Тибет. Сред боровите гори на Плана планина, пред смаяния ни поглед, изникнаха белите очертания на будистки монумент. Ступа София /така се нарича/ е построена през 2015 г. от симпатизантите на т.нар.  Диамантения път на будизма по проект на германски архитект. Златистият й връх увенчава близо 7-метровата конструкция.  Мястото, където се извисява е силно енергийно. Не случайно  било избрано лично от Лама Оле Нидал, който останал очарован от тишината, кристалния въздух и 360 градусовата гледка към околните планини. Ступата си има много почитатели. Наелектризиращото място привлича будисти от страната и чужбина. Чак холивудската звезда Силвестър Сталоун, който е заклет католик, е идвал тук.

В непосредствена близост до ступата са сглобени няколко не особено приветливи бараки. Оказа се, че това е т.нар. Ритрийт център /Център за усамотяване/. В него човек може да отседне, за да медитира и да се слее с Вселената. Ние обаче предпочетохме да се разходим в околностите и да се отправим към следващата забележителност на село Плана, разположена съвсем наблизо.

Самотният параклис „Свети Киприян“

Продължихме нагоре по пътя, който пресича махала Турмачка. След по-малко от километър, щом като отминахме последните й къщи, вляво изникна позната от толкова много снимки гледка – самотният параклис.

Това е може би най-сниманият параклис в България. Миниатюрният му силует, притихнал под вековно дърво,  е фотогеничен през всички сезони. Не случайно е магнит за фотографи и художници. Параклисът е сравнително нов – построен е преди 10-на години с доброволния труд на местните. Кръстен е на Свети Киприян, който преди да приеме светото Кръщене,  бил магьосник. Затова хората вярват, че светецът помага за изцеление на душевните им терзания и че разваля магии и зли уроки.

Смирение и духовност сред диплите на Плана планина

Малкият параклис и цялата местност не са лишени от мистика и от усещане за непреходност. Може би заради обширните пространства, които се откриват наоколо. Погледът се рее в далечината към увенчаните с бели качулки върхове на Витоша и Рила.

Вратата беше отключена, а на масичка вътре бяха поставени свещи. Запалихме по една и отправихме своите молитви към светеца. После седнахме на пейките под вековното дърво и се насладихме на тишина и безвремие. И докато се взирахме в далечината, забелязахме очертанията на бяла църква сред разпилените къщички на близката махала. Решихме да отскочим и да я разгледаме.

Църквата „Свето Успение Богородично“, събудена за нов живот

Жителите на село Плана са потомци на преселници от отсрещното витошко село Чуйпетлово. По време на Османското владичество чуйпетьовци решават да се преместят тук, сред полегатите гънки  планината заради идеалните пасища за дбитъка им. В една от махалите на село Плана те издигнали хубава църква  и я нарекли „Свето Успение Богородично“. Десетилетия по-късно храмът бил изоставен и започнал да се руши.

През последните години , покрай туризма и нашествието на виладжиите, селото се оживи. В наши дни постоянните му жители са около 70 , но през топлите месеци населението набъбва до 200 души. По инициатива на местните  храмът „Свето Успение Богородично“ е ремонтиран и скоро ще отвори врати. До него е изградена и приятна каменна чешма с Десетте Божи заповеди. И една подробност – в  Google maps  храмът неправилно е изписан като „Свети Георги“, което първоначално ме подведе .  Оказва се, че местните жители многократно са изпращали сигнали на Google с покана да коригира сгрешеното името на църквата, ала без резултат.

Бялата църква се вижда както от будистката ступа, така и от параклиса „Св. Киприян“.

Вместо заключение

Името на Плана вероятно произхожда от думата „плавно“ и описва най-добре широките открити била на планината,  преливащи плавно едно в друго . Селото е уникално с разположението си между четири планини – Витоша, Верила, Рила и Плана. Тук определено се диша по-добре! Въздухът е кристален, а мисълта полита волно над поляни, гори и открояващи се в далечината върхове . Чудесно място за излет след напрегнатата работна седмица на хвърлей от потъналата в смог и стрес  двумилионна София.

Вижте още :
Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Село Плана – параклис, будистка ступа и изумителни гледки appeared first on Пътешествия без край.

Това може да ти се случи съвсем спонтанно без да се налага да преодоляваш тежки физически или духовни препятствия. И то не на стотици или хиляди километри от дома, а на не повече от 60 , ако живееш в София, например. За целта си отдели един свободен ден, зареди автомобила с гориво и се насочи в района на гр. Радомир и по-точно към

невзрачното радомирско село Поцърненци,  чийто околности се е ширнал язовир Пчелина

Малко след последната махала ще се наложи, подобно на нас,  да оставиш автомобила и да продължиш пеш към едно потайно кътче на България, докоснато от вечността. След около 20- минутен преход край пасища и ливади, в далечината  съзираме белеещите се очертания на храма „Свети Йоан Летни“- миниатюрен и уязвим, обрулен от ветровете, надвесен над язовира, на чието дъно лежат призрачните следи от някогашното село Пчелинци.

Историята на параклиса на язовир Пчелина ни връща назад към 1330 година

По това време тук, в долината на река Струма, се разразила т.нар. Велбъждка битка, водена от българския  цар  Михаил III Шишман Асен и сръбската войска, начело с крал Стефан Урош III Дечански. Сражението завършва драматично с поражение за българите, а на мястото на днешния язовир дълго време лежали разпилени костите и черепите на хиляди посечени български войни. Затова кръстили възникналото в долината селце Лобош, което съществува и до днес. Названието произхожда от думата „лоб“, която означава горна част на череп / или чело/, а околностите, съвсем разбираемо, нарекли Мрака. В съседство пък се намирало село Пчелинци.

През 1350 година жителите му построили храм на живописна скала, която се извисявала над околностите, и го нарекли „Свети Йоан Летни“. В продължение на стотици години църквицата  се откроявала високо в небето и всявала респект и богобоязливост в сърцата на хората.

Но през 70-те години на 20 -ти век властта изселва хората и се захваща да строи язовир

За нула време неумолимите му води поглъщат бедните къщурки и дюкяни, училището, прашните улици, овощните градини и опустошават стотици човешки съдби. Това е краят на Пчелинци.

От селото, като надгробен паметник, оцеляла единствено старата църква, обърната към смълчаните води на язовир Пчелина. Народът се изнесъл в Радомир и околните села, изгубил вяра, предпочел петолъчката пред кръста и забравил за някогашния си храм. Започнали да го навестяват безбожници и вандали, надраскали стените, изболи очите на изрисуваните по тях светци. Така уникалните стенописи, за които се предполага, че са от 15-16 век, са безвъзвратно изгубени.

Но някои изображения в параклиса „Свети Йоан Летни“ са все още различими. Като фигурите на Св. Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат,  Св. св. Константин и Елена или образът на Богородица в олтарната апсида.  В наши дни  за културния паметник на възраст 666 години  се грижи единствено Ангеларий, който пасе стадо крави в околностите.

„Помолих поне една ограда да поставят, че идват туристи с деца, а е стръмно, могат да паднат долу, но от общината нехаят. “ – възмущава се бившият семинарист.  Всеки ден той повежда стадото  към Пчелин камък, за да  наглежда кацналия на него параклис и да доставя свещички за случайните минувачи. Твърди, че откакто се грижи за светинята кравите му станали по-плодовити и започнали често да се отелват в гората.Разказва още, че в стадото му имало теленце, което всяка вечер, на връщане от паша,  се отклонявало от побратимите си,  изкачвало се нагоре по стръмната скала с осиротелия параклис, заставало с лице към него и започвало жално да мучи.

Храмът над язовир Пчелина  излезе от анонимност благодарение на интернет

който изобилства с публикации за магнетичното място и информация как да стигнем до него. Все повече хора идват тук, за да разгледат параклиса и да се насладят на фантастичната гледка към язовира. „Свети Иван Летни“  бил заснет в клип на именита нашенска фолк певица, попаднал и в реклама на „Лидъл“.

Но никой от снимачните екипи не предложил помощ за поддръжката му.  Ангеларий се надява, че властите  най-сетне ще вземат отношение към рушащия се паметник. А дотогава разчита на скромните дарения, които хората остават до иконите, за да доставя свещи и да поддържа пламъка на вярата жив в душите им.

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия 

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post За параклиса и потопеното село на язовир Пчелина appeared first on Пътешествия без край.