Чудноватите конструкции се намират в района на град Луковит, известен с карстовите си образувания и проломите на реките Искър и Златна Панега, които рисуват изумителни природни картини.

Не веднъж сме се разхождали в околностите, най-вече заради скалните манастири и  приятните пътеки край реките. Но този път решихме да наблегнем на архитектурата и по-точно на каменните къщички. Дъждът и лошата светлина не ми позволиха да направя снимките, които това място заслужава, но пък нямаше жива душа и можехме спокойно да му се насладим.

Гледайте видео репортажа

Докоснете се до причудливата атмосфера на това каменно градче край река Златна Панега – място, което ще ви накара да повярвате в чудеса.

Някои ги наричат къщите на Флинстоун,  други – хобитските къщички и т.н. Тези приказни постройки се сливат в едно с природата, излъчвайки ведрина и покой. Групирани са на две места.

„Златният парк„ – оазис на хармонията край града

Това място е сравнително ново и затова не е много известно сред туристите. Причината е, че липсват указателни табели, вероятно защото още не е завършено. Намира се почти в самия град Луковит в местността „Синдиката“. Тук, до малък язовир, образуван от река Златна Панега, изниква симпатичен парк. Всичко в него е в съзвучие с околната среда. На всяка крачка окото среща красив детайл – каменна скулптура на малка фея с ефирни крилца, старинна каручка на брега на язовира, чешма във форма тана гъбка,  парапет с очи , за да ни напомни за близката пещера „Проходна“ и т.н. Тук всичко се прави с любов и с усет за хармония, така че да вдъхва радост и доброта.

Каменните къщички са съществена част от тази идилия. Едната прилича на хобитски дом и доколкото разбрах, е там от доста време. Другата, която е надвесена над водата, още не е завършена. Въпреки това тя отсега впечатлява с необичайната си осанка и най-вече с каменните цветя. Те са като живи и сякаш се готвят да затанцуват, подобно на  андерсеновите цветя на малката Ида.

А какво да кажем за плаващата мини къщичка в язовира!

Имаш чувството, че от нея всеки момент ще се подаде заоблената муцунка на Муминтрол от поредицата на Туве Янсон.  В язовира са посадени водни лилии, докарани чак от река Ропотамо! В съседство пък има изкуствено езерце с плаваща още по-миниатюрна дървена къщурка … може би дом на пчеличката Мая ?

Някой може да каже, че тези постройки са кичозни или че нямат нищо общо с българската възрожденска архитектура. Но ако имаш усет за красота, не можеш да ги подминеш с безразличие.

„Златният парк“ е частен имот. Тези къщи не са хотели или заведения, нито се отдават под наем. Но собствениците им са ги създали с една единствена цел – да ги споделят с хората. Затова всеки може да дойде, да се разходи по алеята, която отвежда до брега на язовира, да поседне на пейката с гледка към плаващата къщичка и да усети хармонията с природата.

Каменните къщички в района на Карлуково

На десетина километра от Луковит, в района на село Карлуково, попадаме на още един ансамбъл от необичайни каменни постройки, които са далеч по-популярни от „Златния парк“.  Намират се близо до пещерата „Проходна“ и са обозначени с артистични табели, така че лесно ще ги откриете.

През уикендите тук се стичат много хора, за да се насладят на тази приказка. Под навеса на едната къщурка дори е поставена книга за впечатления, която е изпълнена с възторжени отзиви и благодарности.

Каменните къщички, включително и тези в „Златният парк“ , са собственост на Андриан Йорданов –  Ачо родом от Луковит.  Пещерняк и природолюбител,  той сам си ги проектира и строи. И не само тях! Заедно с негови съмишленици, Ачо е облагородил целия район около Луковит с табели, каменни скулптури и дървени беседки. Поддържа пътеките и туристическата маркировка, пещерата „Проходна“, възстановил е скалните манастири и т.н.

С една дума – човек щедър, трудолюбив и с широко сърце.

Ачо с удоволствие посреща хора в двора си, кани ги на чай и може с часове да си говори с тях. Но не иска да дава интервюта и да се изтъква защо и какво прави в ползу роду! Попитах го какво го вдъхновява докато създава тези фантастични къщи ? На този въпрос се съгласи да ми отговори така:

„Това са съществуващи сгради, ние сме ги облекли с камък. Те са стари,  от едно време, четвъртити са, със старото излъчване. Сега сме ги префасонирали“ – каза Ачо.  Той строи само с естествени материали. А на покрива на една от къщите е засадил трева. „Явно по такъв начин ти усещаш природата, природните форми и движение. Ето, например камъкът си е естествен материал, той е жив. Един камък можеш да го завъртиш на 100 различни страни и всяко едно завъртане трябва да бъде в синхрон с другия камък„- казва Ачо. Да, наистина тук всичко е така обмислено, че да синхронизира едно с друго и да създава усещане за симбиоза и покой .

уникалният феномен  „Проврътеника“ 

От двора на Ачо се открива чудна гледка към – „Проврътеника“. Скалният феномен с широката халка се извисява над останалите каменни грамади и привлича вниманието отдалеч.  Не случайно се е превърнал в знаменитост. Ще го откриете по магнити, картички, чаши и всякакви местни туристически сувенири.

Предполага се, че е бил използван от траките като астрономическа обсерватория. Всяка година по време на  Слънцестоенето  слънчевите лъчи „пронизват“ халката и осветяват … познайте какво?  Малко парченце от двора на каменните къщички на Ачо.

Разгледайте още една забележителност наблизо. Вижте : Да погледнеш в очите на Бога – пещерата „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Каменните къщички край Луковит – добре дошли във вълшебната долина! appeared first on Пътешествия без край.