Пътешествието ми в Югоизточна Турция започна от Газиантеп или Антеп, както е старото му име,  на около 60 км. от размирния сирийски град Алепу.  Намирах се в съседна Турция, на някакви си 1 600 км. от вкъщи, но през цялото време имах чувството че съм попаднала

 в друго измерение на края на света

Тук въздухът има друг вкус, светлината е по-ярка, цветовете сияят, а небето се е спуснало ниско над пустинната степ, където цари безвремие.

И какво от това, че е разположен в гранична зона сред дивата анадолска пустош! Двумилионният град е чудесно уреден, с модерна инфраструктура, чист, спретнат, със зелени площи, които постоянно се поливат. А улиците са засадени с палми и зокуми в нозете на стрелнали се към небето небостъргачи.  Нашият хотел се намираше тук. Той е един от многото в тази част на града и не се отличаваше съществено от повечето сгради с модерна архитектура. Да не говорим, че условията в него си бяха супер.

Всъщност новата част на Газиантеп изниква „за една нощ“ от нищото. Властите построяват града само за 10 години в пустинята, като разширение на стария Газиантеп с идеята да засели млади семейства и да оживи икономически района. И резултатът не закъснява. В наши дни почти всички големи турски компании, а и не малко чуждестранни, откриват тук свои офиси или производствени предприятия. Газиантеп е на второ място след Бурса в областта на текстилната промишленост. В града има и завод на „Рено“.

В съседство се намира старият Газиантеп, възникнал още в древността,  с типичния ориенталски облик, тесните улички, острите аромати, колоритните сергии  и нестихващата човешка гмеж. Напоследък все повече туристи, предимно западноевропейци, се шляят из Газиантеп, а местните се надяват да наложат града като туристическа дестинация, въпреки близостта до размирна Сирия.

Газиантеп – царството на шамфъстъка

Градът е известен най-вече с ширналите  се в околностите му плантации с шамфъстък, който идеално вирее сред сухите песъчливи почви на пустинята. Не случайно в Турция вкусната ядка се нарича антепфъстък /на името на града/ и е неотменна част от местната култура и начин на живот.

Дотолкова, че когато се роди рожба, родителите тутакси посаждат 10 дървета антепфъстък, за да й осигурят зестра. Оказва се, че отглеждането на въпросната култура е доходоносно начинание, което обаче изисква малко повечко търпение. На 8-та си година  антепфъстъкът дава първите си плодове. А на 50 той вече е в разцвета на силите си и дарява стопаните с най-богатите си реколти. Добивът на мъжките дръвчета е до 120 кг. годишно, а на женските – до 100 кг. Антепфъстъкът живее средно 300 г.

Симпатичната ядка се продава навред из целия Газиантеп . И макар, че е сравнително дребна и не е никак по – евтина отколкото у нас, тя е изключително вкусна.  Да не говорим, че е в основата на най-божествените местни кулинарни ястия. Вероятно антепфъстъкът е причина за провъзгласяването на

Газиантеп като  кулинарна столица на Ориента

Предвид бурното производство на шамфъстък в района, нищо чудно че тук се правят най-вкусните баклави в света ! Освен това въпросната ядка се използва за приготвянето на десетки сиропирани местни специалитети. Но един тукашен десерт прелъсти небцето ми и се наложи като мой фаворит завинаги. Това е т.нар. катмер .

Приготвя се от каймак със захар и с много фини кори, обилно поръсени отвътре и отвън с шамфъстък. Толкова много сладко може да ви дойде „байгън“! Или да ви докара някой друг кариес и уплътняване на талията. Но това са поправими неща. Необходими ми бяха 3 месеца лишения и страдания, докато си върна обичайното тегло, но за миг не се разкайвам за кулинарната си разюзданост!

Антепфъстъкът присъства стабилно и в местните напитки. Така например особено популярен в Газиантеп е т.нар. мененгич.

Това е вид кафе,  което се приготвя от изсушените смлени семена на див необлагороден антепфъстък. Към 1 лъжичка от въпросната смес се прибавя вода и се вари като турското кафе. Сервира се с купичка с ядки и въпросните семена.  Стори ми се малко … блудкаво. Напомни ми на някогашното кафе Инка от соца, което се приготвяше с леблебия. Но пък имах честта да дегустирам мененгич в най-реномираното и най-старото местно кафене „Тахмис“, което посреща клиенти  от далечната 1635 г.

Хапвайте на воля и без угризения

Сега не е време да се ограничавате и самобичувате. Оставете диетите за по-късно. И още- ако сте вегани или вегетарианци – забравете за местните заведения. Защото тук царят е Негово величество месото и най-вече кебапът във всевъзможните му разновидности! Предлагат го печен, суров, лют или не толкова, и най-често в съчетание с всякакви зеленчуци- за предпочитане патладжан. Обожават т.нар. чушлеме – вид доста люто кюфте от крехка телешка кайма.

Обикновено към поръчаните ястия ви носят чиния преливаща от нарязани стръкове пресен магданоз като комплимент  от заведението. Лахмаджунът им  /турската пица/ също съдържа месо. Така че ръсете мръвката и яжте !

На вегетарианците пък бих препоръчала любимия ордьовър на  газиантепци – нарича се „ун чорба“ . Представлява белезникава супа с кисело мляко, брашно, ориз, нахут и жито. Леко е киселка и е супер вкусна и диетична. И още – най-изисканият ресторант в града се казва „Имам Чаадаш“. Съществува от 1887 г. и прелива от клиенти по всяко време – предимно млади семейства, но и бизнесмени и все повече туристи.  Тук се предлага от пиле мляко в газиантепската кулинария, разбира се обилно поръсено с магданоз. И една подробност – алкохол в заведенията не се предлага. Трудно ще го откриете и в търговската мрежа. Все пак намирате се в Анадола – най-консервативната част на Турция, местните порядки трябва да се уважават!

От Бакър чаршия човек може да си купи всички местни продукти, подправки и вкусотии. Пазарът е известен със своите майстори бакърджии. Както и с кожарите, които изработват многоцветни кожени пантофки, като тези на Аладин.

Цитаделата на Газиантеп с над 14 – вековна история

След като се разходихме из чаршията и си купихме антепфъстък и сушени плодове за София, се качихме на цитаделата, която се извисява близо до центъра. От нея се открива приятна гледка към старата и новата част на Газиантеп, обвити в смог.  Крепостта е издигната през 12-13 век на мястото на византийска твърдина от 6 век или от времето на император Юстиниан.

А защо Газиантеп се нарича също  Антеп ?

Всъщност старото име на града е Антеб. Така той се наричал до 1921 година. Дотогава бил все още във владение на французите като част от Сирия. Ала газиантепци въстават срещу чуждоземците. С цената на много жертви те успяват да задържат цитаделата до идването на войската на Ататюрк, който разбива френската армия.  Много народ дал живота си за свободата на града. Затова Ататюрк издава указ пред името на Антеп да се постави представката „гази“, което означавало герой или велик. С други думи Газиантеп означава „Велик град“.

В наши дни в крепостта е обособена панорамна музейна експозиция, посветена на героизма на местните хора, която така и не успяхме да видим заради напредналия час.

Ефрат пресича безбрежни пустинни пейзажи

В района на Газиантеп си провира път библейската река Ефрат. По течението й са изградени 7 язовира, които оросяват неплодородната пустинна степ.

Благодарение на реката и близките язовири, околностите на Града изобилстват с шамфъстъкови и маслинени горички. С изненада разбрах, че местните садят двете култури една до друга. Опрашването им помагало да се развиват по-добре.

По протежение на перфектно поддържаните автостради, които пресичат цяла Югоизточна Турция, са посадени многоцветни зокуми и красиви декоративни дръвчета. През цялото време окото ми се дивеше на стръкчета зеленина въпреки непоносимите жеги, благодарение на модерната напоителна система, която работи безотказно.  Околностите на Газиантеп са осеяни с малки села, повечето от които са с хилядолетна история. Да не забравяме, че това е Месопотамия – люлката на съвременната цивилизация. На няколко километра от Газиантеп пък се намира язовир Биречик.  А на брега му разгледахме останките от

Великолепният римски град Зеугма 

Предполага се, че е основан  преди 2300 години от Александър Македонски или от негов пълководец.

Най-забележителното в Зеугма са изящните мозайки. Тук за пръв път разбрах, че римляните обичали да красят домовете си с 3D изображения. Просто вграждали мозайките си в малки, съвсем плитки басейнчета и ги пълнели с вода. Така на дъното получавали триизмерни изображения и още по-живи цветове. Но и през ум не им е минавало, че някой ден мозайките, заедно с къщите им ще останат на дъното на язовир.

През 2000 година, когато стартира строежът на яз. Биречик, прииждащите му води започват да заливат Зеугма. Стартира спешна международна акция по неговото спасяване. Повечето мозайки и артефактите са извадени от язовирните дълбини и пренесени в близкия град Газиантеп. Според археолози това е една от най-амбициозните кампании по спасяване на паметници на културата в историята. Междувременно властите създават един от най-големите Музеи на римските мозайки, където излагат перфектно съхранените експонати от Зеугма.

Музеят на римските мозайки – един от най-големите в света

Още от входа те посреща следната древна скулптура – човек държи в ръка клонки с шамфъстък – какво по-убедително доказателство , че зелената ядка е била основен поминък на населението още в зората на нашата цивилизация!

Твърди се, че това е най-големият музей на мозайките в света. Макар, че стопаните на музея в Картаген /в Тунис/ твърдяха същото за тях си. Но факт е, че музеят в Газиантеп е далеч по-модерен и интерактивен от тунизийския. Открит е през 2011 г. и е едно от най-посещаваните места в Югоизточна Турция.

Разгръща се на 17 хиляди квадратни метра и представя изящни,  удивително живи, създадени сякаш вчера римски мозайки. Разгледахме също така и мраморните колони, статуите, фонтаните, чудните стенописи и частично реконструираните древни вили, открити край бреговете на Ефрат. Повечето от мозайките обаче са били намерени на брега на язовир Биречик и най-вече в Зеугма. Идеята на кураторите е да пресъздадат атмосферата на разкошния космополитен град Зеугма преди повече от 2000 години.

 „Циганката“ – Мона Лиза на мозайките

Наричат я Мона Лиза на мозайките заради одухотвореното излъчване и живите очи, които не те изпускат от поглед. За разлика от останалите мозайки на Зеугма, „Циганката“ не  изобразява митично същество или божество, дори не се знае дали е жена или мъж. Според една теория тя е портрет на Александър Македонски, според друга – изобразява Гея – гръцката богиня на Земята. В наши дни „Циганката“ се е превърнала в символ на Газиантеп и в неотменна част от туристическото лого на Турция.

Съдбата й обаче е пълна с превратности.  По време на международната операция за спасяването на град Зеугма, част от емблематичната мозайка изчезва безследно, за да се появи в един университет в щата Охайо. След 5-годишни преговори, липсващите парчета бяха върнати в Турция и сега „Циганката“ привлича стотици хиляди туристи в Газиантеп.

Само че експонатът е изложен в отделна зала, потънала в мрак, единствено стената с „Циганката“ е осветена, така че да е почти невъзможно да бъде заснета !!  Освен ако не притежаваш качествена техника и високо професионални умения, които за жалост ми липсват. Но пък колега солидарно ми предостави своя снимка, която публикувам!!

 Край Газиантеп се намира най-луксозният бежански лагер в Турция

В града живеят мюсюлмани и шепа християни. По улиците ще видите  турци, араби, арменци, евреи, както и русоляви чуждоземци с фотоапарати. Всички те допринасят за местния колорит. Бежанската вълна от съседна Сирия се приема със спокойствие от местните. „Те са като нас, споделяме същата религия и култура. Те лесно се интегрират, не ни пречат“ е преобладаващото мнение.

Край града се намира „Низип-2“ –  един от големите бежански лагери, изградени от Ердоган. Минахме с автобус край малките спретнати бараки, подредени в стройни редици на брега на р. Ефрат. В момента в него над 600 сирийски семейства се радват на добри условия на живот, за разлика от други бежански лагери в страната и по света. Като цяло, въпреки съседството със Сирия и наличието на толкова много бежанци, не се почувствах и за миг несигурна или застрашена.

Вижте още :

• Магнетичният Мардин – по следите на древните християни в Турция
• Разгледайте и фоторепортаж от още едно пропито с тайнство и мистика място в Турция : Кападокия на древните християни, дервишите и … балоните

Как да стигнете до Югоизточна Турция ?

1. Тази част на Турция все още не е популярна туристическа дестинация, но пък разполага с необходимата инфраструктура, перфектни хотели, великолепни пътища и гостоприемно миролюбиво население. Главните градове в района са Газиантеп, Шанлъурфа и Мардин. Те разполагат с удобни летища с редовни полети от и до Истанбул. Проверете линка по-долу за изгодни хотели, като използвате филтъра. Ние кацнахме в Газиантеп с полет от Истанбул. Полетът продължи към 1:40 м. Разходихме се по предварително изготвен маршрут и отлетяхме обратно към Истанбул от летище Мардин. Има и rent a car , така че  бихте могли да си наемете  кола, за да обикаляте. Но не съм проучвала условията.
2. Човек може да се опита да си направи пътешествие от България до Югоизточна Турция  с личен автомобил. Разстоянието София – Газиантеп е около 1 700 км. Има приключенци, които са пътували по този начин напълно безпроблемно и са много доволни! По-долу съм посочила на картата къде се намират въпросните обекти.
3. Макар и малко на брой, у нас вече  има туристически агенции, които предлагат екскурзии в Югоизточна Турция.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Газиантеп – приказка от Ориента с вкус на шамфъстък appeared first on Пътешествия без край.