Read in English |
Lire en Français

Решихме да се гмурнем в това спокойно море от зелени хълмове, притаило в дълбините си села с дървени къщи, параклиси, аязма и тайнствени светилища от древността. Направихме си резервация в село Бръшлян около Малко Търново в една типична странджанска къща на повече от 100 години с всички съвременни екстри. Селото беше изходен пункт към набелязаните забележителности в Странджа. Прекарахме 4 прекрасни дни, наситени с толкова много преживявания и впечатления, че имах чувството че съм пребивавала там цял месец !

Гледайте видео репортажа

Представям ви мистични мегалити, вековни гори и странджански села, за да усетим заедно магията на тази древна земя, която все още пази своите най-дълбоки тайни.

9 забележителности в Странджа, които си струва да видите поне веднъж в живота

1. Село Бръшлян – разходка в миналото

Защо избрахме Бръшлян ли ? Защото се намира сравнително близо до повечето забележителности в Странджа. Селото е запазило автентичния си облик от преди повече от 150 години. Докато се разхождахме по живописните му улички, се спирахме на всяка крачка за да се дивим на приказни дървени къщурки, потънали в цветя.  Няма и следа от чалга и простащина. Нито от бетон, рекламни билбордове, сергии и бира-скара. Тук времето е спряло. За последно бях идвала в Бръшлян през 2015 г. Нищо не е мръднало оттогава.

Покрай ковид пандемията обаче църквата, килийното училище и етнографската къща са затворени. Но пък на входа им е посочен мобилен телефон, така че се обадихме, за да ни отключат и дори ни изнесоха беседи.  Единственият минус е, че няма къде да хапне човек, а продавачът в хоремага е на повикване. Но пък разполагахме с чудесно оборудвана кухня. Освен това в близкото Малко Търново има няколко ресторанта. Още з вижте Тук: Село Бръшлян – сън или реалност

2. Разгледайте 4-те музея на Малко Търново

Малко Търново, отстои на около 10 км. от границата ни с Турция. Бяхме приятно изненадани от зеленината, чистия въздух и спокойствието, типични за провинциалните градчета. Посетихме храмът „Успение Богородично”, който съхранява невероятно богатство от икони. Казаха ни, че в зидовете са вградени антични фронтони, открити в околностите, които пък изобилстват с тракийски и римски светилища. Малко Търново си има и католическа църква – „Света Троица”, издигната през 1931 г. на мястото на предишен храм, в основите на който пък лежат следи от древно езическо светилище.

Местните определено се гордеят с историческото и природното си наследство. А то е представено подробно чрез богатите сбирки, подредени под административната шапка на т.нар. Общински музей. На практика обаче музеите в градчето са не един, а четири, тъй като експозициите им са подредени в четири различни къщи – коя от коя по-старинна и красива. Намират се в самия център на града и представляват изящни образци на характерната странджанска архитектура от края на 19 в..

3. Заредете се с отрицателни йони край водопада Докузак

Най-големият водопад в Странджа е лесно достъпен.  Намира се на около 7 км. северно от Малко Търново. Обозначен е с табелка, има и място за паркиране. Докузак е висок 10 метра и е изключително красив и пълноводен, дори през горещите летни месеци. Намира се в сенчеста горичка на няколко метра от шосето.

Наблизо е изграден заслон с огнище за барбекю. Всъщност думата докузак означавала 9 извора. Името на водопада идва от едноименната река, оформена от 9 карстови извора. Приятно е да се разхладиш от пръските му и да вдишваш до насита отрицателни йони, които оказва се, имали позитивно влияние върху организма /нищо че се водят „отрицателни“/.

4. Местността „Пропада“ – усетете полъха на вековете в могилния некропол

От Малко Търново продължихме по пътя към границата с Турция. На около 4 км. след града, вдясно от шосето, видяхме леко разклонение. Тесен черен път отвежда почти до началото на пътеката, която криволичи през некропола. Това е една от знаковите исторически забележителности в Странджа планина.

Маршрутът е лек и приятен. Местността се намира в сенчеста вековна гора, осеяна цялата с погребални съоръжения от различни епоха. Мястото е тайнствено и леко злокобно. Било е използвано като град на мъртвите в продължение на 8 века. На площ от около един километър са разпръснати над 70 могили и гробове, обрасли в храсталаци и дървета. Но повечето са били разграбени от иманяри. Най-интересни са римската гробница от II – III век и двете тракийски гробници.

Много добре съхранена е тракийската куполна гробница от V-III в. пр. Хр.. Открихме я в западната част на некропола накрая на пътеката, оградена с метална ограда. За конструкцията  казват, че е без аналог в тази част на Балканите. Изградена е от големи каменни блокове, а куполът е  майсторски сглобен с трапецовидни камъни опряни един в друг.

5.  „Света Троица“ – загадъчният параклис и неговата лечебна пещера

Странджа е планина духовна и мистична. Никъде другаде няма да видите такава концентрация на параклиси и свети места. Те излъчват особена сила и спокойствие. Между село Граматиково и Визица, на около 30 км. северно от Малко Търново,  попаднахме на един от най-интересните и мистични храмове в Странджа. До него стигнахме след  30-минутен преход по почти равна горска пътечка.

Параклисът „Света Троица“ е изграден от дялан камък върху пещера, за която се предполага, че е била използвана като тракийско светилище, най-вероятно от племето асти, населявало в древнотта тази част на планината. Според историци, през ранното средновековие тук е имало манастирски комплекс, основан от монаси исихасти. В продължение на векове храмът е бил духовен център на Странджа. Скрито в дълбините на гората, и до днес това свято място излъчва покой и достолепие.

Разгледахме параклиса, а после се опитахме да покорим и пещерата по тесни каменни стъпала, които започват от пода на църквата и отвеждат до два подземни коридора. Единият е срутен и, слава богу, някой го е заградил с дървена решетка. Другият коридор отвежда до малко подземна ниша. По стените й се стича вода, за която казват, че е свещена и лековита, а в дъното имало и икона. Но признавам, при мен клаустрофобията надделя, стигнах до средата на стълбите и се върнах обратно. Край параклиса растат 500 вековни дъбове.

6.  „Петрова Нива“ – меандрите на р. Велека от птичи поглед

Има едно място в Странджа, което е магнит за ценители на природата и колекционери на речни меандри.  В района на местността „Петрова нива“ е изградена наблюдателна площадка, от която се открива спираща дъха гледка към един от най-живописните меандри на река Велека, под формата на сърце. Разклонението към наблюдателницата се пада вдясно от шосето. Има обозначителна табелка, която се вижда от пътя. Пред ошашавените ни погледи, на фона на залеза, се разгърна следната гледка:

Самата местност „Петрова нива“ е райско кътче – идеално за почивки и съзерцание на природните красоти. Това е и една от най-популярните забележителности в Странджа. Мястото е историческо. Тук през 1903 г. се провел конгрес на вътрешната македоно-одринска революционна организация на който се изработва план за присъединяване към Илинденското Преображенското въстание, което избухва на 19 август в същата година.

По този повод в местността е издигнат паметник, църква, музей, амфитеатър, както и поредица от беседки за отдих и съзерцание на красивите панорамни гледки.  И всяка година на 19 август хиляди се стичат на „Петрова нива“,  за да  почетат паметта на илинденци и преображенци.

7. Потърсете изворите на река Младежка и се изкачете на върха на „Замъка“

Една от най-живописните забележителности в Странджа се намира в околностите на село  Младежко на 30-на км. от Малко Търново. На това благословено от природата място посветихме цяла сутрин, през която се лутахме нагоре надолу по сенчести  пътечки в търсене на изворите на река Младежка. Параклис, чешма,  заслон, дървени мостчета и парапети, обозначителни табели и две наблюдателни кули… Маршрутът определено не е скучен, а красивите гледки се редуват една след друга.

Стигнахме до т.нар. „Замъка“. В подножието са нахвърлени обрасли с мъхове следи от градеж. Стръмна пътечка отвежда до скала, увенчана с изградена по европроект наблюдателна кула. А от върха й се разкрива чудна панорама към билата на Странджа и към отсрещната наблюдателница, където са разпилени следи от ранновизантийска крепост.

След около 20-на минути, разходката ни сред дебрите на Странджа ни отведе до изворите на река Младежка. Серия от дървени мостчета осигурява достъп до това нереално красиво кътче, недокоснато от времето. Водите на Младежка са кристално чисти. Твърдят, че били полезни за ревматизъм и за болни нерви. Тук-там прехвърчат водни кончета. Пътеката стига до няколко пещери, ала беше непроходима заради изгнилите парапети и решихме да не рискуваме по хлъзгавите камънаци. Но пък се заредихме с позитивна енергия и куп впечатления !

8. Минете през Провиралката на скалната гъба в тракийското светилище Камъка

Докато се движихме по пътя Малко Търново – Царево, преди село Граматиково, в дясно от шосето, видяхме табела с информация за светилището. Паркирахме автомобила на малката полянка до табелата и се шмугнахме на сяна в гората по приятна полегата пътечка. След около 30-на минути пред нас изникнаха тайнствени камъни, безразборно нахвърлени, като от сърдито дете и обрасли целите в храсталаци и мъхове.

Според учените това е древно светилище на 3-4 хиляди години. В издълбаните щерни нашите предци възливали вино, вода или кръв, за да омилостивят боговете. Вероятно мястото е било използвано и като астрономическа обсерватория от траките. Те дълбаели върху камъните соларни кръгове и улеи в чест на Бога Слънце. Но понеже са обрасли с мъхове, не успяхме да ги открием с изключение на някой друг по-дълбок улей.

Разбирасе, най-атрактивна е скалната гъба, за която също се счита ,че е била използвана като светилище. В подножието й има процеп или провиралка, вероятно дооформена от нечия сръчна тракийска ръка. Хората и до ден днешен се промушват оттук за здраве през цялата година.

9. Светилището в местността „Мишкова нива“ – една загадка на 4 хиляди години

Това е едно от чудесата на Странджа, но не го включих в маршрута си, тъй като, вече съм го посещавала преди време. Дотам съм стигала с високо проходим джип, организиран от Природен парк Странджа. Но има и удобен път, достъпен и с обикновен автомобил. В „Мишкова нива“, непосредствено до граничната бразда, са разпилени останките на най-древното странджанско светилище. Някои дори се изсилват, като го сравняват със Стоунхендж, защото е  древно и с кръгла форма.

Представлява внушителен култов комплекс, в който първоначално бил погребан висш жрец, а после бил превърнат в светилище на Аполон. Съоръжението е използвано от второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. И една препоръка – преди да се отправите към „Мишкова нива“, е желателно да се сдобиете с разрешително за преминаване на граничното съоръжение, за да нямате излишни главоболия. За целта се свържете с Музея в Малко Търново, с ТИЦ-а  или с Гранична полиция.

Пътищата в Странджа

Избягваме да се движим по магистрали, предпочитаме винаги страничните шосета, които криволичат край малки населени места и красиви гледки. В случая избрахме Подбалканския път, който ни отведе до Бургас. Оттам до Бръшлян, се стига за един час по пътя за Малко Търново. За жалост това е единственото сносно двулентово шосе в района. Пътищата в Странджа са доста тесни и с разбити настилки. Но хубавото е, че през повечето време се движихме в зелени сенчести коридори от дървета и храсти, така че дори не усетихме летните жеги. Внимавахме на завоите, защото шосето е тясно и разминаването на два автомобила е на косъм. Повечето забележителности в Странджа са добре обозначени с малки табелки, на самия път, така че няма как да ги пропуснете.

Как се ориентирахме в Странджа ?

За целта използвахме Google maps, който този път ни подведе само веднъж. Информирахме се и от този сайт , който съдържа ценна информация и съвети и разбира се, се допитвахме до местните хора. Останах приятно изненадана от доброто покритие на интернет в района. Благодарение на което успяхме да посетим уникални кътчета и да се почувстваме като истински Индиана Джоунси, попаднали в друго време и измерение. Странджа е истинско откровение !

Разледайте фоторепортажа ми от Приморска Странджа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 спиращи дъха забележителности в Странджа (около Малко Търново) appeared first on Пътешествия без край.

Много пъти съм посещавала Копривщица и бях убедена, че китният средногорски град, който открай време е на „ти“ с туризма, вече няма с какво да ме изненада. Затова все го заобикалях с мисълта, че е пренаселен и комерсиализиран, че е прекалено познат и предвидим. Но наскоро се отбих в него и го възприех по коренно различен начин.

Read in English |
Lire en Français

Копривщица ме посрещна озарен от пролетното слънце. То подчертаваше контрастните цветове на добре поддържаните възрожденски къщи, повечето от тях – наскоро пребоядисани и стегнати. Бледо – жълто, тюркоазено синьо, охра, кафяво, дори розово – градът грееше като пъстър килим в подножието на Средна гора.

Гледайте видео репортажа

В кадрите ще откриете не само магията на старите възрожденски къщи, но и автентични местни обреди, както и фината изработка на прочутото копривщенско кене – истинско изкуство, оживяващо пред очите ви.

Почти не видях излющени мазилки, рухнали постройки и други следи от занемара. Край река Тополница, която пресича центъра, е обособен приятен парк с детски съоръжения. Улиците са чисти, спретнати, спокойни, без пълчища туристи.

Множеството къщи – музеи са ремонтирани, лъснати и с широко отворени врати за посетители.

1. Копривщица е град с възрожденски облик и европейски дух

Следи от Ориента, с присъщите му хаос и мърсотия, тук почти няма да откриете. Достатъчно е да спомена, че Копривщица има две великолепни църкви, но никога не е имал джамия. Турците били принудени да се молят в Конака в обособено за целта тясно помещение. Защо ли ? Защото копривщенци били богати, образовани и … непокорни.

Ала какво се случва когато блогър-пътешественик пристигне на дадено място и, зашеметен от заобикалящата го красота, извади фотоапарата, за да снима, но се оказва че . .. е забравил батерията си в зарядното до прозореца вкъщи ??? Ами вади стария си смартфон и се опитва с него да снима и от лимон лимонада да направи. А колко успешно – оставам на вас да прецените…

2. Урок по българска история

Копривщица е един от малкото български градове, които са запазени в автентичния им вид от преди Освобождението. Причината – за разлика от повечето населени места, бунтовна Копривщица не е бил опожарен по време на Априлското въстание. Когато турците нападат града и заплашват да го изпепелят и да избият до крак населението, копривщенските големци събират пари и откупуват живота на жителите му. Днес се гордеем с това типично българско архитектурно бижу, пропито с история.

Първата спирка на всеки любознателен пътешественик е Туристическият информационен център и разположената в близост т.нар. Купчийница. Оттук можете да си купите обиколен билет за основните музеи в града. Струва 15 лв. за възрастни и 6 лв. за ученици, студенти и пенсионери. Така ще посетите родните къщи на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски…

3. Неизвестни подробности от живота на видни Копривщенци

Посещението на тези музеи разкрива малко познати факти от миналото на града и неговите видни представители. Като например, че Тодор Каблешков е бил изключително образован. Като франкофон и възпитаник на Цариградския френски лицей, той е първият българин, който започва превода на романа “Граф Монте Кристо“, но не успява да го завърши. 25-годишният автор на „Кървавото писмо“ слага край на живота си, веднага след залавянето си от турците.

В дома на Димчо Дебелянов пък са представени личните му вещи, ръкописи, снимки, както и портретите на неговите музи – всичките красиви с ореол на фатални жени. Особено въздействаща е снимката на одухотворената Елена Петрунова, която Дебелянов обожавал. Но една юнска утрин 18-годишната девойка е застреляна от собствения си баща, който я заподозрял в любовна връзка с поета. В непосредствена близост до родния дом на Дебелянов пък се жълтее т.нар. Палавеева къща.

В наши дни тук се помещава художествена галерия. Но някога това била една от най-богатите къщи в града. Неин собственик бил хаджи Ненчо Палавеев. Предприемачът, считан за един от най-богатите българи на всички времена, развил мащабен бизнес в Египет. Отглеждал портокали край р. Нил и ги изнасял във Великобритания. А когато се завръща в Копривщица се захваща с благотворителност. Изгражда водоснабдителната система, училището, паметник на Априлското въстание, финансира ремонт на църквата и т.н. Накрая завещава богатствата си на града.

4. Двете църкви на Копривщица

Най-старата църква е „Успение Богородично“ от 1817 г. Изградена е на мястото на предишен храм, опожарен от кърджалиите. Сред най-ценните й икони са тези на Захарий Зограф. А в двора се намират надгробните паметници на Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, както и на благодетеля на Копривщица – хаджи Ненчо Палавеев. Но по-интересен е храмът „Свети Николай“, известен като „Новата църква“, макар, че е от 1842 г..

Той се отличава с нетипичната си архитектура. Изграден е в т.нар. левантински стил и съчетава турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Другото е, че не е вкопан в земята по повеля на турците. Храмът е необичайно голям, води се катедрална църква и може да побере над 1000 души. Освен това фасадите са изградени от камък с нехарактерни за църквите ни декоративни фуги. Сред дарителите на храма е и хаджи Ненчо Палавеев, изобразен като ктитор от лявата страна на входа. Към църквата имало и училище, но то е почти разрушено.

5. Какво е плъсти и кене ?

Лютовата къща е собственост на богат търговец, който пътувал по света и наредил да изобразят на тавана й местата, които е посетил. А приземният й етаж е превърнат в битов музей. Тук са изложени типични копривщенски дантели, наречени кене. Те са изящни, плътни и стегнати. Изработени са с копринен конец върху конски косъм с идеята да са здрави. Копривщица се слави и със своите плъстени килими. В Лютовата къща са представени някои от тези уникални образци. А в старата тепавица, близо до моста „Първата пушка“ се правят демонстрации на плъсти. За целта се използва вълна, която се разстила равномерно, залива се с гореща вода и сапун и се навива на руло, за да се притисне и да стане плътна.

6. Разходка с каручка в околностите на Копривщица

Каручки и дори каляски се предлагат на няколко места в Копривщица. С тях ще ви разходят из града или до някое живописно кътче наблизо. Като например до местността „Войводенец“, където на всеки 5 години се провежда Националният събор на народното творчество. Оттук се откриват чудни панорами към сгушения в пазвата на Средна гора градец. Наоколо има достатъчно пътеки и възможности за преходи в планината. Един от маршрутите се нарича „Пътека на здравето“, но не ми остана време да го опозная.

7. Уютните къщи за гости и вкусната храна

В Копривщица почти всяка трета къща е семеен хотел. И хубавото е, че навсякъде ви гарантират автентична, типично копривщенска атмосфера и уют.

Ние отседнахме в „хотел Рай“, а похапвахме вкусно и обилно в ресторант „20-ти април“ в центъра на града. Е, вярно, на други места съм виждала повече ресторанти с повече оживление. Местните се оплакват, че напоследък посетителите намалели заради конкуренцията на други туристически дестинации . Но това може само да радва онези от нас, които бягаме от тълпите в търсене на автентични преживявания. А Копривщица има какво да предложи в това отношение.

Заключение :

Не случайно Копривщица попада в класацията за най-красивите малки градове в Европа на Японската асоциация на травъл агенциите. Това е изящно бижу, търкулнало се в пазвите на планината. Съвсем скоро отново ще го посетя, но този път със зареден фотоапарат и с резервна батерия. Защото снимането и споделянето на преживяното и видяното е неотменна част от всяко пътешествие.

Още снимки от приказни старинни селища ще откриете тук

Материалът е осъществен със съдействието на Дирекция на музеите в Копривщица,
а също така на Комплекс „20-ти април“ , както и на хотел „Рай“.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирае за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка @VenetaNikolova

The post 7 причини да посетите Копривщица appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

Пещерата „Дяволското гърло“ била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите

Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му.

Но точно на мястото на т. нар. Бучаща зала в пещерата Орфей вече не чувал стъпките на Евридика и притеснено се обърнал да я потърси. Така завинаги я загубил. Минавали години, векове, хилядолетия, а бездънната пропаст, зейнала като вкаменена рана в планината, си стояла все там, всявайки страх и почит сред местните хора.

По време на турското робство пещерата била кръстена Страшната съдийка, а в гърлото й, без съд и присъда, хвърляли крадците и убийците.

Никой смъртен обаче не дръзвал да проникне в непрогледната й паст до 1961 г. Тогава за пръв път трима смели алпинисти от София се спускат в нея. И установяват, че това е 60-метрова пропаст, в която пада най-големият подземен водопад на Балканите. Става дума за цялата река Триградска, която идва от съседна Гърция, минава през село Триград и се сгромолясва с чудовищен рев в Дяволското гърло.

„ Хубавото е, че въпросните трима изследователи остават живи, за разлика от младите им колеги от гр. Варна” – твърди нашият гид Мичо Солаков. И разказваа как в началото на 70-те години на миналия век 21-годишната Сияна и 27- годишният Евстати правят единствения засега опит да изследват т.нар. Сифон. Това е мястото, където буйните води потъват в недрата на земята, сякаш погълнати от сифон. Водолазите се гмуркат, но повече не излизат живи на повърхността.

Никой не може да разгадае подземния път на реката

Според изследователи става въпрос за огромен воден лабиринт, който задържа всичко, което попадне в нея. Правени са опити за проследяването на водните течения с оцветена вода. Но тя излизала на повърхността след цели два часа.

„Къде ходи водата през това време, какви ги върши, никой не знае” – чуди се и се мае гидът ни. И ни вкарва в 150-метровия естествено прокопан тунел, отвеждащ право в т. нар. Бучаща зала. „Това е най-голямата благоустроена за туристите подземна зала в България, вътре може да се побере целият столичен храм-паметник „Св. Александър Невски” – разказва Мичо Солаков.

И добавя,че в подземната река живее пъстърва, която никога не е виждала светлина и е видоизменена. Цялата била покрита с бели петна, а някои по-възрастни и достолепни екземпляри са със закърняло зрение.

През това време край входа на пещерата съзирам огромни черни петна. „Тук се е събрала цялата прилепна колония от околностите – това са над 35 хиляди екземпляра, които прекарват зимния си сън в пещерата” – обяснява Мичо Солаков.

Според него няма съмнение, че именно Дяволското гърло е митичното Царство на Хадес. Доказателство за това са изваяните от природата каменни изображения на Орфей и Евредика, както и на цяла плеяда митични герои:

„Героите от тази легенда са замръзнали от камък“ – разказва Мичо. Разглеждаме вкаменения лодкар Харон, а също и Сизиф, който мъкне тежкия си товар, така, както е описан в легендата, според която „Когато чул песента на Орфей, Сизиф се спрял и се заслушал в музиката”. Пред нас е и кучето Цербер, което пази изхода на подземния свят.

Стигаме и до  т. нар. „Орфеева вода”, където Орфей оплаквал любимата

И както се казва в легендата „А от сълзите му бликна ручей, от който душите на мъртвите утоляваха жаждата си”. Ето го, същият този малък ручей се намира пред нас. Превърнат е в светилище, тук хората са поставили иконки. Всеки пипа водата, мие лицето си, някои отпиват глътка, трети остават монетка и си намислят нещо. „Досега нямаме рекламации за несбъднати желания” – отсича Мичо.

Още на входа те посреща издялана в камъка дяволска глава, а в Бучащата зала те стряска фигурата на тракийски войн в цял ръст. А за да се измъкнеш от пропасстта, ще трябва да изкачиш стръмна метална стълба с 301 хлъзгави стъпала, които водят нагоре към естествения й вход, покрай буйните води на водопада – преживяване, което не се забравя лесно!

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Дяволското гърло или добре дошли в царството на Хадес appeared first on Пътешествия без край.