Югоизточна Турция може да се окаже златна мина за вас

Човек изпитва едно непреодолимо усещане, когато за първи път посети ширналите се към хоризонта пространства – усещане за безвремие! Това са библейски земи, считани за люлка на човешката цивилизация. От хилядолетия реките Тигър и Ефрат, които извират на територията на днешна Турция, даряват тази полу-пустинна камениста почва с искрящ живот и плодородие.

Районът се простира в северната част на Месопотамия – митичната земя на Стария Завет. Тук са се подвизавали древните шумери, асирийци, римляни и прочие цивилизации, както и цяла плеяда библейски герои и исторически личности.

В началото на лятото получих внезапна покана да посетя Югоизточна Турция.  Три дена по-късно, като на сън вече летях за Истанбул. А оттам след близо двучасов полет,  се озовах в далечна земя на митове и чудеса. Това е моят списък на чудесата,  които са само малка част от пъстрия калеидоскоп на Месопотамия. Препоръчвам ви да отседнете в Мардин, тъй като градът предлага най-автентичната атмосфера и е идеална изходна точка за древните обекти в околността

9 чудеса на Месопотамия

1. Шанлъурфа – родното място на Авраам и Езерото с рибките

Твърди се, че Шанлъурфа или Урфа, както го наричат местните, е най-старият християнски град в света, приел християнството още  в средата на Първи век. По това време той се наричал Едеса . За арменците това е свещено място, защото тук е била създадена арменската азбука, а до 1895 г. в града е живяла голяма арменска общност, но вече няма помен от нея!  В наши дни близо до старата част на Урфа никнат нови, перфектно проектирани квартали с просторни зелени площи и модерна инфраструктура.

Но Урфа е известен най-вече като родното място на пророка Авраам /или Ибрахим/.  С неговото име  се свързва и най-голямата местна забележителност – езерото с рибите или Балъкгьол. Според легендата цар Нимруд, който се страхувал от Авраам, го осъдил на смърт, като го хвърлил на клада. Но Господ превърнал огъня във вода, а въглените – в риби. Езерцето, което се захранва от естествен извор,  си е там и до ден днешен.

Кликнете върху снимка по- долу, за да влезете в галерия и да прочетете коментарите 

В Урфа пристигат вярващи от цяла Турция, за да отдадат почит на пророка, като нахранят свещените рибки. Според поверието ако уловиш риба от  езерото ще ослепееш.  В близост се намира още едно  езеро, образувано от сълзите на Зелиха – красивата дъщеря на злия Нимруд, която била влюбена в Авраам.

2. Пещерата на пророка

След като нахрани рибките, народът се насочва към пещерата на Авраам в съседство. Предполага се, че именно в нея е роден пророкът, който се криел тук до своята 15 -годишнина. Пещерата има два входа – за мъже и за жени. Събухме се боси и пристъпихме в притихналия полумрак на тясно помещение, пренаселено с молещи се жени.  Надникнахме с любопитство през стъклената витрина, която отделя входа на свещената пещера, но не видяхме нищо особено отвъд …

3. Руините на Дара – разходка в мъртвия град

Така наричат едно от най-изумителните човешки творения в Югоизточна Турция. Скалният град често бива сравняван  с Петра в Йордания.  Обектът е открит за туристи едва в началото на 2017-та , поради което е встрани от утъпканите пътеки и все още не е обезличен от бизнеса и тълпите.

До момента едва една малка част от руините са проучени. Благодарение на това, че отстои само на 7 км. от границата с размирна Сирия, обектът е слабо посещаван от чуждестранни туристи. Но пък придобива популярност сред местните, които го използват и за декор за сватбени фотосесии..

Какво знаем да Дара?

Построен е през 505 г. от византийския император Анастасий I, който го обявява за столица на провинция Месопотамия и го кръщава на себе си –  Анастасиополис . Градът изиграва важна роля при защита на границите на Източната Римска империя. Той бил опасан с високи, 20-метрови стени  с дължина 4 километра. От тях обаче нищо не е останало!  Градът преминавал ту под владението на византийците, ту в ръцете на персийците. Според една версия в по-късен етап е кръстен Дара в чест на персийския владетел Дарий.  Според исторически източници градът, заедно с околностите, е наброявал към 100 хиляди жители, но е е бил изоставен 200 години след основаването му. През VII век арабите превземат Дара и той губи значението си, а населението му постепенно го напуска.

Но някога районът е кипял от живот. За изграждането, или по-точно издълбаването на Дара  в скалите били наети строители от цяла Месопотамия. Инженерите дори променили коритото на съседна река и чрез акведукти я докарали в града. Разбира се, сега вече тя е пресъхнала. Тук всичко линее и изнемогва под безмилостното месопотамско слънце. В наши дни едва една трета от Дара е проучена!  Могат да се видят останките от издълбаните военни складове, обществени бани, театър на открито, храмове, мост, агора, казарми, арки и други монументални структури.

Най- запазената забележителност в Дара е скалният некропол,

в който са положени костите на над 30 хиляди мъртъвци. По-богатите градски обитатели и семействата им били погребвани в луксозни скални ниши. Впечатление правят и следите от фасади на църквата към некропола с изобразената на нея Богородица с Младенеца.

Заради напредналия час и непоносимата жега, обаче бяхме принудени да препускаме под палещото слънце и на юруш да разгледаме каквото можем на път за гр. Мардин, където бяхме отседнали. Така не успяхме да видим още едно чудо – останките от огромните водни цистерни на Дара, повечето от които са  скрити под земята.

4. Гьобекли тепе – кота нула на човешката цивилизация ?

Има едно място в Югоизточна Турция, което незаслужено стои встрани от прожекторите и всеобщото любопитство. Намира се на 45 км. южно от Шанлъурфа и според учените представлява най-древният храм в човешката история. Гьобекли тепе е на възраст … 12 хиляди години!!

Древният комплекс представлява  групи от каменни колони разположени в кръг по подобие на Стоунхендж. Но с тази разлика, че те са с 7 хиляди години по-стари от мегалитното съоръжение във Великобритания и със 7 500 години по-древни от пирамидите в Египет. Въпросните колони са перфектно издялани  с  височина от 3 до 6 метра, тежат между 40 и 60 тона. Те  са покрити с изящни изображения на диви животни само от мъжки пол и повечето …в ерекция!

Никой не знае как и с каква цел е бил изграден този мащабен комплекс

Говорим за края на Ледниковия период и началото на Каменната ера, когато хората били скитащи  ловци. По това време не е имало никакви наченки на заседнал живот , още по-малко на градове, които се появяват доста по-късно.  Човечеството  разполагало с примитивни оръдия на труда и живеело предимно в пещери и временни биваци.

По какъв начин са били докарани и обработени тези гигантски каменни блокове остава загадка за съвременната наука. Изследователите предполагат, че Гьобекли тепе е религиозен храм. А съдейки по богатата фауна, изобразена по колоните, включително на водолюбиви и тропически животни, вероятно това пустинно място някога било райска градина. Според  изследователи  в района на Гьобекли тепе се намирал библейският Едем, в който щастливо и безгрижно си живеели Адам и Ева.

Властите обявиха 2019-та за година на Гьобекли тепе. За целта бяха вложени милиони за реставрация и облагородяване на комплекса. Навсякъде из Югоизточна Турция ще видите плакати и билбордове със снимки, рекламиращи едно от чудесата на света, за което тепърва ще се говори.

5. Библейският град Харан

На 78 км. южно от Шанлъурфа и едва на 20 -на км. от границата със Сирия, попаднахме в приказка. Сред неприветливата месопотамската степ изведнъж изникна фантастично село със странни конусовидни къщички подобни на трулите в Алберобело / виж материала: Алберобело – да се изгубиш в царството на трулите /. Разбира се те не са толкова лъскави и накипрени, а изоставени, обрасли с някакви сухи треви и рушащи се.

Това е Харан – градът от Стария Завет , където Авраам прекарва няколко години от живота си. Според изследователи селото е основано преди 5000 години и е било едно от най-важните средища на Северна Месопотамия. Тук намира смъртта си римският император Каракала – убит е на връщане от Сирия от негов охранител докато …облекчавал естествените си нужди. Най-старите конусовидни постройки в Харан са на 200-300 години.

Повечето са съединени и образуват големи къщи с по няколко качулести покрива

Една от тях е превърната в нещо като етнографски музей, стопанисван от 30-годишният Халил. Мъжът посреща туристи със студен айрян и приятна раздумка. Срещу 5 лири гостите се снимат с традиционни арабски одежди. Другата атракция е разходка с камила в жегата. Халил твърди, че е  потомствен собственик на имота, създаден от пра-пра-пра дядо му преди 300 години, който имал 9 жени, 45 деца , стотици внуци и т.н. Според местната традиция на всяка съпруга се пада по едно качулесто помещение. Музеят, в който ни разведе домакинът, притежава 20 качулки!

Къщите в Харан приличат на пчелни кошери, изградени са от тухли и кирпич. Конусовидните им покриви завършват с малък отвор на върха, който служи за осветление и за климатична инсталация, позволяваща по-добрата циркулация на въздуха. В района има около 1000 подобни конусовидни постройки, но за жалост повечето са изоставени и се рушат.

Халил обаче твърди, че са най-доброто убежище от летните жеги, които тук са безмилостни. През лятото на 2018 г.  живакът в Харан скочил до 62 градуса и негов съселянин демонстрирал на туристите как се пържи яйце на камък. По новините пък съобщавали за случаи на изтрещели от жегата хора , които стреляли с пищови срещу .. слънцето.  Оказва се, че това е една от най-горещите точки на Земята!

6. Най-старият Ислямски университет в света

Край Харан се извисяват останките от древна кула и една полу-разрушена каменна арка.  Това са руините на първия Ислямски университет, построен в средата на 8 век. Именно тук древният астроном Ал-Батани успява  да  изчисли за първи път разстоянието между Земята и Луната.

Някога кулата била висока над 60 метра и служела за астрономическа обсерватория. По-късно тя е превърната в минаре на джамия.  Но през 1260-та нахлуват монголите, опустошавайки всичко по пътя си. В наши дни, кулата е два пъти по-ниска, а самотният й силует стърчи непреклонно над месопотамската пустош.

7. Зеугма – разкош и изящество на 2000 години

По течението на р. Ефрат са изградени 7 язовира. На брега на един от тях, в района на град Газиантеп, лежат  следи от запазен римски град – великолепният Зеугма.  Предполага се, че е основан  преди 2300 години от Александър Македонски или от негов пълководец.

Най-забележителното в Зеугма са изящните мозайки. Тук за пръв път разбрах, че римляните обичали да красят домовете си с 3D изображения. Просто вграждали мозайките си в малки, съвсем плитки басейнчета и ги пълнели с вода. Така на дъното получавали триизмерни изображения и още по-живи цветове. Но и през ум не им е минавало, че някой ден мозайките, заедно с къщите им ще останат на дъното на язовир.

През 2000 година, когато стартира строежът на яз. Биречик, прииждащите му води започват да заливат Зеугма. Стартира спешна международна акция по неговото спасяване. Повечето мозайки и артефактите са извадени от язовирните дълбини и пренесени в близкия град Газиантеп. Според археолози това е една от най-амбициозните кампании по спасяване на паметници на културата в историята. Междувременно властите създават един от най-големите Музеи на римските мозайки, където излагат перфектно съхранените експонати от Зеугма.

8. „Циганката“ – една от най- загадъчните мозайки в историята

Наричат я още Мона Лиза на мозайките заради одухотвореното излъчване и живите очи, които не те изпускат от поглед. За разлика от останалите мозайки на Зеугма, „Циганката“ не  изобразява митично същество или божество, дори не се знае дали е жена или мъж. Според една теория тя е портрет на Александър Македонски, според друга – изобразява Гея – гръцката богиня на Земята. В наши дни „Циганката“ се е превърнала в символ на Газиантеп и в неотменна част от туристическото лого на Турция.

Съдбата й обаче е пълна с превратности.  По време на международната операция за спасяването на град Зеугма, част от емблематичната мозайка изчезва безследно, за да се появи в един университет в щата Охайо. След 5-годишни преговори, липсващите парчета бяха върнати в Турция и сега „Циганката“ привлича стотици хиляди туристи в Газиантеп.

Само че експонатът е изложен в отделна зала, потънала в мрак, единствено стената с „Циганката“ е осветена, така че да е почти невъзможно да бъде заснета !!  Освен ако не притежаваш качествена техника и високо професионални умения, които за жалост ми липсват. Но пък колега солидарно ми предостави своя снимка, която публикувам!!

9. Сирияните –  първите  християни

Районът на град Мардин в Югоизточна Турция е център на православието. Тук живеят потомци на най-древните християни – сирияните. Вижте материала: Магнетичният Мардин – по следите на древните християни в Турция

Как да стигнете до Югоизточна Турция ?

1. Тази част на Турция все още не е популярна туристическа дестинация, но пък разполага с необходимата инфраструктура, перфектни хотели, великолепни пътища и гостоприемно миролюбиво население. Главните градове в района са Газиантеп, Шанлъурфа и Мардин. Те разполагат с удобни летища с редовни полети от и до Истанбул. Проверете линка по-долу за изгодни хотели, като използвате филтъра. Ние кацнахме в Газиантеп с полет от Истанбул, разходихме се по предварително изготвен маршрут и отлетяхме обратно към Истанбул от летище Мардин. Има и rent a car , така че  бихте могли да си наемете  кола, за да обикаляте. Но не съм проучвала условията.
2. Човек може да се опита да си направи пътешествие от България до Югоизточна Турция  с личен автомобил. Разстоянието София – Газиантеп е около 1 700 км. Има приключенци, които са пътували по този начин напълно безпроблемно и са много доволни! По-долу съм посочила на картата къде се намират въпросните обекти.
3. Макар и малко на брой, у нас вече  има туристически агенции, които предлагат екскурзии в Югоизточна Турция.

Разгледайте фоторепортаж от още едно пропито с тайнство и мистика място в Турция : Кападокия на древните християни, дервишите и … балоните

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Чудесата на Месопотамия – пътешествие в Югоизточна Турция appeared first on Пътешествия без край.