Read in English |
Lire en Français

И ако си мислите, че сте ги опознали, защото сте се качили на Белоградчишката крепост и сте си направили селфи на фона на скалите – жестоко се лъжете. Защото малцина отделят време да се гмурнат в дълбините на този извънземен пейзаж, за да изследват неговите потайности. Повярвайте ми, фантастичните образувания се разгръщат на около 100 квадратни  км. площ в района на Белоградчик и не са само красиви камънаци!

Сред тях ще откриете старинни църкви, руини на древни крепости, изсечени в скалите символи, мистериозни каменни кръстове и други следи от присъствие на развити култури още от зората на човечеството. Да не говорим за удивителните панорами, които не могат с нищо да бъдат сравнени! НО ако сте решили да се докоснете до дивата красота на Белоградчишките скали, ще се наложи да си отделите повече време и да положите известни усилия.

1. Качете се на велосипед, наемете джип, ходете с километри пеш, не се щадете !

На няколко места в града и околните села се предлагат велосипеди под наем. Аз лично се придвижвах с електрически маунтенбайк, който обаче беше ужасно тежък.  Като неопитен велосипедист този начин на придвижване се оказа труден и опасен. Коства ми два контузени крака, множество охлузвания и синини. През това време покрай мен прелитаха останалите колоездачи от групата, които бяха на „ти“ с високите скорости и планинското колело.  Но за миг не съжалих, защото това което видях си струваше болката и уплахът, че сериозно ще се пребия.

Истината е, че коларският път между скалите на места е доста стръмен. Освен това е неравен, с улеи, коловози и скалисти участъци, по които гумите тутакси се хлъзгат и поднасят. Така че добре преценете възможностите си. Друг вариант е да наемете джип от Белоградчик. На няколко места се предлага офроуд сред скалите. Така бързо, лесно и безопасно ще стигнете до най-отдалечените каменни скупчвания.

Но според мен най-добре е предварително да сте наясно с маршрута и да се движите пеш. Пътеките са добре маркирани. А и така ще имате достатъчно време за съзерцания и снимки. Ще походите малко повече, ще се поуморите. Но само така ще успеете пълноценно да се докоснете до величието и мистиката на тези изваяни от природата творения.

2. Почувствайте се изследователи в местността Маркашница

В района на село Извос се е разгърнало море от сурови каменни масиви. Тук се намира местността Маркашница. Кръстена е на античната крепост, за която нищо не се знае. Някога тя е стърчала високо над скалите, обагрена от червеникавя им отблясък. В наши дни почти нищо не е останало от тази твърдина с изключение на издълбани стъпала. Предполага се, че това море от нащърбени грамади било използвано като естествена защита от предците ни през различни епохи.

Наоколо, ако се разтърси човек, ще открие изваяни ритуални кладенчета. Както и издълбана в скалата древна звездна карта, вероятно от времето на траките. Емоциите които навява Маркашница трудно могат да се опишат с думи или с фотоапарат. Изправен пред тези древни колоси, човек се чувства незначителен и уязвим като мравка. Опитах да увековеча момента, но в късния следобед слънцето грееше право срещу обектива ми. Не се справих особено успешно  …

3. Зарейте поглед във вечността от втория етаж на Лепеница

От Маркашница след около 20-на минути пеш по тесни кози пътечки, се озовахме в подножието на едно от чудесата на Белоградчишките скали – пещерата Лепеница.

Изумителното в нея, е че е разположена на два етажа. Подобно на жилищен блок, тя е съоръжена с вътрешни стълби, издълбани в скалата, които отвеждат до горния етаж с огромен „прозорец“. Предполага се, че въпросният сводест отвор е бил допълнително обработен от човешка ръка във формата на … око. През него се открива шеметна гледка на изток към нащърбените каменни кули, обрасли целите в зеленина. Смята се, че оттук нашите древни предшественици извършвали своите астрономически наблюдения на слънцето и звездите.

Най-старите следи от човешко присъствие в пещерата са на 7 хиляди години. На заравнена площадка над пещерата са открити издълбани дупки, представляващи древна „звездна карта“. А долу, в подножието, ентусиасти от местния археологически клуб са построили колибка по образец на жилищата от медно-каменната епоха.

 4. Запалете свещ,  усамотете се в Червената църква сред скалите

На по-малко от километър над село Боровица попаднахме на църквата „Света Троица“ от 1866 г. Твърди се , че е издигната върху основите на по-стар храм, който пък бил построен върху … метеорит. Църквичката е част от малък манастирски комплекс. Разположена е в подножието на скалния колос „Боров камък“, който се извисява в небето и се вижда отдалеч.

Всъщност по него се ориентирахме докато карахме байковете в местността. Самият храм е построен от червени каменни блокове, взети от червените скали наоколо. Местните твърдят, че мястото е свято и че оттук Господ чувал молитвите им. Твърди се още, че стенописите били дело на руски зограф, а самата сграда била издигната от италиански строители. До манастирската църква можете да стигнете по неравен коларски път от село Боровица за около 20 -30 мин.

5. Насладете се на божественото местно вино

Белоградчишките скали и околностите са традиционен винарски регион. Лозовите насаждения чудесно виреят сред благодатната пясъчно-камениста почва. А местните винарни произвеждат бутиково вино на световно ниво.

Става дума за лимитирани партиди вина от единични бъчви. Разбира се оттам може да закупите и по-обикновени вина на по-достъпни цени. Тези винарни предлагат и дегустации, придружени с разяснителни беседи. Една от избите още от времето на соца е разположила за отлежаване свои вина не къде да е, а в галерия „Прилепите“ на пещерата Магурата. Посещавала съм я и е наистина атрактивна! С една дума – виното е неотменна част от опознаването на  Белоградчишките скали

6. Потопете се в Лунната долина на  Сбеговете

От село Дъбравка за около 40 минути се изкачихме с колелата до още една спираща дъха местност – Сбеговете. Пътят до там е коларски. На места е стръмен, с поредната серия коварни коловози, заради които няколко пъти се подхлъзнах и паднах. Към края на прехода започна да ми писва. Захвърлих тежащия около тон електрически велосипед на една полянка и продължих пеш нагоре. А там, по-близо до небето, ме очакваше каменна долина от зъбери –  сиви, начумерени, изрязани сякаш с трион. Сред този негостоприемен пейзаж на преден план изплува каменна композиция, наподобяваща великански носорог.

Наблизо са се разположили Голем и Мали Сбег. Някога те били използвани като естествена отбранителна твърдина. Наоколо са открити и следи от античната крепост Борич. Но районът не е достатъчно добре проучен. За него витаят легенди, свързани с Иван Срацимир и царица Теодора. Открити са и оброчни кръстове, за които се предполага, че са темплиерски. Но и това не е сигурно.

7. Изправете се „очи в очи“ с рисунки на 8000 години в Магурата

На 20-на километра от Белоградчик се намира природна забележителност с колосални размери!  Пещерата Магурата наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените. Най-старите са на 8 хиляди години. Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа.

Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров. Обиколката на пещерата продължава 40 минути.  Приказни, изваяни от природата образувания, следи от първобитни жилища и фантастично шествие от хора, животни и геометрични фигури и слънца, които греят от стените на пещерата. Още интересни подробности за Магурата вижте Тук

8. Посрещнете изгрева на езерото Рабиша

В подножието на Магурата, се намира малко езерце, заобиколено от приятен, равен черен път. Това е езерото Рабиша – една от местните атракции. Ние го обиколихме цялото за около 40 минути с колела. В октомврийската ранна утрин се наслаждавахме се красивата гледка, изпъстрена с меки, пастелни тонове. Мястото е заредено с особена енергия. И това не е случайно!

Съдейки по откритите в околностите фосили, учените предполагат, че някога водният басейн, заедно с близката пещера „Магура”, са били дъно на топло море. И нещо любопитно – Рабиша е безотточно, вътрешно езеро. Това ще рече, че събираните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. Самото езеро не е пресъхвало от милиони години и е все още недостатъчно изследвано от учените.

Някои го определят като „капсула на времето“ която вероятно съхранява интересна информация от древността. Рибари от селото пък твърдят, че в него са попадали на огромни представители на рибния свят, оприличавайки ги на чудовища с внушителна дължина от около 5 м. и тегло около 350 кг.

9. И накрая – изкачете се на Белоградчишката крепост

Това е емблематично място ! Няма как да отидеш в Белоградчик и да не се изкачиш на великолепната му крепост, превърнала се в символ на града. Тя се е сляла с околните каменни образувания и разпалва фантазията на туристи и любители на природата.  Счита се, че основите й са поставени още от траките.

Любопитното е, че била използвана като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Последният български владетел преди падането ни под робство си имал тук лятна резиденция. Така че това място притежава особена енергия и въздействие. Още за крепостта и за Белоградчишките скали вижте Тук.

Вместо заключение:

Районът на Белоградчишките скали е едно от най-удивителните природни творения, които съм виждала. За пръв път този октомври имах възможност да се разходя сред самите скали и да им се възхитя отблизо. Тридневният ми велотур сред каменната гора обаче, се оказа недостатъчен, за да опозная всички нейни забележителности. За целта явно отново ще се върна. Но  този път вместо с електрически маунтенбайк, ще ги обиколя пеш. А иначе ресторанти с вкусна храна и възможности за настаняване в Белоградчик – колко щеш! За да се ориентирате, посетете линка по-долу.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 идеи за приключения сред Белоградчишките скали appeared first on Пътешествия без край.

Червената църква се намира в полите на Родопите на два километра от  Перущица и е един от най-забележителните паметници на раннохристиянската ни архитектура. Дълги години тънеше в забвение и разруха, но впоследствие бе възстановена и консервирана с европейски пари.

Укрепени са зидовете й /макар и по спорен за мнозина начин/, изградена е асфалтова алея, която отвежда до нея, както и будка за билети, в която бди екскурзовод.

Никой не знае със сигурност кога Червена църквата е била построена,

Но се предполага че датира от края на IV или началото на V век. Това я прави една от най-старите църкви на територията на България. Предполага се, че подобно и на други наши християнски храмове, Червената църква  била издигната върху древно тракийско светилище. На това място е имало хероон на неизвестен  воин или цар.  

След  Вселенски събор през 324 г. , на който християнството е обявено за официална религия в Римската империя,  сградата започнала да се използва като мартирий, където са съхранявани мощите на  мъченици за Христовата вяра.

Първоначалната  сграда въобще не е била църква, а ротонда.

Била е кръгла с два околни коридора и е служела като място за поклонение.  През Средновековието обаче ротондата се превръща в християнска базилика, която се наричала „Света Богородица”. В течение на вековете храмът е бил разрушаван и надграждан няколко пъти.

В наши дни е известен още като „Червената църква” заради римските тухли и розовия хоросан, с които е бил построен.Повечето раннохристиянски църкви по нашите земи оцеляват със средно 50-на  сантиметра зид и части от мозаечния под.

Но в случая имаме 14-метрова стена.

Специалисти твърдят, че от пода на основното помещение до върха на основния купол, сградата е достигала 17 м. височина. Можете да си представите колко величествена е била постройката! Наричат я базилика. Но базиликите по принцип са едно цяло помещение. А този храм е четирикуполен.

Помещенията са отделени. Имаме наос, два околни коридора, вътрешно и външно преддверие, параклис, олтарна абсида и баптистерий. Удивление будят двата стенописни пласта. Единият е от V-VI в., а другият е от по-късен период или от X-XII в.

Някога подът на Червената църква бил покрит с мозайка. Стените й били облицовани донякъде с мрамор, а в горната си част били изписани с красиви стенописи. Предполага се, че е унищожена през XIII в. Константин Иречек пръв проявява научен интерес към нея.

През 1883 г. той за пръв път  вижда уникалния паметник и го описва в своите хроники. Обектът е бил възстановен и консервиран при соца, след което обаче е бил дълго време оставен на произвола на природните стихии.  

The post Червената църква край Перущица appeared first on Пътешествия без край.