Казва се „Въведение Богордично“  и е една от двете действащи скални църкви у нас, заедно с тази на Бесарбовския манастир…   Може би именно фактът , че мястото е отдалечено от известните туристически забележителности, го спасява от свистенето на гуми по асфалт, цвърченето на кюфтета на скара и потоците шумни туристи по джапанки.

Гледайте видео репортажа

Моето филмче за скалната църква, вкопчена в небето над р. Нишава. Водя ви по призрачните жп релси до тази светиня, пропита с легенди за отшелници и комити.

Как да стигнете до манастира

Намира се в околностите на гр. Годеч близо до границата ни със Сърбия в Долината на река Нишава, която извира от вр. Ком. Спираме автомобила в края на село  Разбоище на малка поляна и поемаме надолу по дерето. Няма как да се изгубите. Маршрутът е много добре обозначен с продължителност около  20 мин. И ето че стигаме до леко стръмен наклон, а след него –  кратък преход с повишено внимание по призрачни ж.п. релси. Някога тук е имало пътническа спирка. В наши дни трасето обслужва товарни влакчета. Два пъти на ден те огласят околността с веселите си подсвирквания.

Съвсем близо до релсите, се мъдри Разбоишкият манастир с варосаните му в бяло стени.  От 2019 г. за него се грижи от сестра Агнеса, която любезно посреща гостите, кани ги да разгледат магерницата с одаята, след което ги напътства как да минат по мостчето над реката, за да стигнат до скалната църква отсреща.

Разбоишкият манастир често приютявал Левски и неговите съратници

На тяхно разположение била малката килия с тайник, откъдето, подгонят ли ги заптиета, бунтовниците се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите.  Това обяснява защо дървените вътрешни врати на килията, по-ниски от човешки бой, имат по три резета.

Разказват как в скалните ниши край църквата, Дяконът и Матей Преображенски приготвяли барута за опълчението от 1876 г. Не щеш ли веднъж се случила авария – гръмнал барутът,  пострадали няколко монаси.  А пещерата и до днес се  чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира – Разбоишки. А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”.

Но по време на турското робство Разбоишкият манастир бил  поне три пъти плячкосван и опожаряван, заедно със скалната му църквица.

Твърди се също, че при последното нападение 40 монаси били изклани от турците, а манастирът- сринат до основи.

Какво знаем за скалната църква „Въведение Богордично“

Точни сведения за възникването на църквата не са запазени. Но се знае ,че още от ранното средновековие пещерите в околността стават убежище на отшелници.

Сред тях бил и Свети Сава. Та тръгнал той веднъж на път за Божи гроб. Ала не щеш ли, именно тук, в околностите на днешното с. Разбоище, го заварили Великите пости.

Решил Свети Сава да се установи в малка пещера, разположена на 50-на метра в скалите над р. Нишава и тук прекарва 40 дни в постене и молитви. Оттогава лековита вода бликнала от скалата. По-късно, върху площадката пред нишата изникнал скален скит. Монасите просто зазидали входа с грубо обработени камъни, споени с хоросан и така обособили малък параклис в скалата. В подножието му пък спретнали манастир.

За стенописите на църквата

В наши дни са запазени следи от много красиви стенописи върху външната фасада  със сцени от страшния съд. Затова пък вътрешните стенописи са напълно унищожени. Едната версия е, че те са така от турското робство. Знаем, че последователите на исляма открай време имали навика да дращят по икони и човешки изображения. Ала по-вероятна е другата версия – по време на ремонт нашенски „сръчни майстори – умници“ се престарали, като добре изчегъртали уникалните културно-исторически ценности, та да „фане мазилката“.

Вместо заключение :

Разбоишкият манастир е идеалната дестинация за еднодневна разходка през почивните дни. Още едно кътче в България, духовно, уютно, което ще те приласкае в обятията си и ще те дари с хармония и покой.

Наблизо се намира и още един обвеян в мистика храм  Вижте : „Храмът на село Беренде пази 7-вековна тайна“

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия и да прочетете репортажа !

галерията е от месец април 2016 г.

The post Разбоишкият манастир не е място за разбойници appeared first on Пътешествия без край.

Църквата на село Виден се е спотаила зад стена от избуяли храсталаци и върби, като безмълвен свидетел на човешката преходност.

Зиме свирепи ветрове се завихрят около рухналите й зидове, провират се през обраслите с мъх пукнатини, плъзват нагоре по тесния отвор на старата камбанария и засвирват зловеща мелодия.

Напролет водите на Копринка прииждат, заливат полето и се плисват в нозете на храма.

Тогава светата обител се понася с ефирна лекота в синевата, на границата между небето и водата, сякаш устремена към един по-съвършен свят. Наричат я още Потопената църква.

„Св. Анастасий“ – така се е казвал най-красивият и богато украсен православен храм в района на гр. Казанлък.  Призрачният му профил с грозно озъбените дувари и продънения купол, със зеещите прозорци и изоставената камбанария, стърчи печален насред нищото.

Дълги години семейство щъркели, свили гнездо на камбанарията, бдяха като стражи над забравения от хората храм.

Но не щеш ли, преди време, силна буря прекършила част от тукашните дръвчета, отнасяйки със себе си и щъркеловото гнездо.  Сега изправеният насред полето силует е по-самотен и сумрачен от всякога.

В средата на миналия век в България се развихря ударно строителство на язовири и ВЕЦ-ове. Социалистическият строителен замах достига и това целунато от Бога кътче в сърцето на Розовата долина. В изграждането на язовира се включват бригадири от цяла България.

Към тях, на собствени разноски, се присъединяват и 10-на английски студенти в Кеймбридж с крайно леви убеждения. Седмичната им заплата била един лев, но това по никакъв начин не се отразило на ентусиазма им.

Някои от чуждестранните доброволци още си спомнят с умиление срещата им с вожда на компартията Георги Димитров, дошъл лично да инспектира изграждането на язовира, който в годините на соца носеше неговото име.

Докато полагали основите му, бригадирите се натъкнали на останките от  великолепния тракийски град Севтополис от 4 век пр. Хр.

Но и това не ги спряло. През 60-те години на миналия век век каптираните от р. Тунджа водни маси заливат района и неумолимо плъзват по улиците на село Виден.

Разправят, че водата първо в храма се настанила, а когато се оттеглила, на нейно място се заселили стада крави и свине.  Безверие и отчаяние се спуснали над долината. Хората загрубели, забравили наставленията на дядо поп, всеки първо себе си гледал да нареди, а някогашната китна църквица превърнали в обор.

„Голямо ни беше селото, голямо и хубаво! Но язовирът го погълна. От 400 къщи 80 останаха.“ – спомня си 87 годишният Кънчо. Къщата му е в горната махала на село Виден. Дотук водата не стигнала. И училището било пощадено, както и къщата на попа.

„Сега в нея се помещават общинските казани за ракия. Училището пък го закриха, че децата изчезнаха. “- разказва  бай Кънчо.

И добавя, че в селото често се отбиват фотографи и туристи, за да снимат обруления от ветровете храм. „А беше църква за чудо и приказ! С един красив купол, с висящи полилеи. Добре че попът успя да спаси старите икони, сребърните свещници, кандилниците…“, нарежда събеседникът ми.

„Св. Анастасий“ бил издигнат между 1851-1854 г., но по  време на Руско-турската война е опустошен от башибозуците.

С дарения на местното население светата обител е възстановена половин век по-късно, а  славата й се ширнала навред в околията.

Казват, че удивителната й акустика можела да се мери с тази на Миланската скала, а тайната била в един строителен трик. Майсторите зазидали в дуварите празни глинени гърнета по сложна схема, така че кухините перфектно да отразяват църковните песнопения. Църквата си имала и балкон.  В празничнни дни там се разполагал хорът.

Сега общината строи нов храм, но още не е завършен, парите не стигали. В него щели да пренесат спасената от дядо поп църковна утвар. Но духът го няма, вярата си е отишла.  Хората, един по един измрели или напуснали оцелялата от потопа махала. Останали само приходящите виладжии и шепа възрастни жители.

И бай Кънчо, който посреща и изпраща случайните минувачи.  Кани ги да поседнат в двора му на чашка домашна ракия и разказва ли, разказва. За детството, за някогашната глъч по селските улици, за розовите насаждения на баща му,  за излъганите надежди и Потопената църква – последното избледняло късче от един отиващ си свят.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Потопената църква на яз. Копринка или последното късче от един изгубен свят appeared first on Пътешествия без край.

Пътешествие с корабче по река Нил

Разгледайте още и фоторепортажът „Един уикенд в Кайро“ ТУК

The post С корабче по река Нил appeared first on Пътешествия без край.