Село Мандрица е може би едно от най-странните места в България. Намира се в района на Ивайловград на едва 2 км. от границата с Гърция. Посетих го тази пролет и установих, че нищо не се е променило от последния път когато попаднах тук преди 7 години. Истинска капсула на времето!

Село Мандрица – албанското сърце на България

Основано през 17 век от албански преселници, селцето е съхранило не само езика, но и специфичните високи и просторни къщи, каквито няма да срещнете никъде другаде в България.

Гледайте видео репортажа

Среща с последните пазители на албанското наречие и уникалните кирпичени къщи на Мандрица. Тези кадри ще ви покажат контраста между рушащото се минало и новата надежда в това странно и магнетично гранично селце.

Повечето от тези постройки са изоставени и се рушат, но между пукнатините и буренясалите стени историята продължава да диша и да нашепва спомени от едно славно минало, когато единственото албанско село в България е наброявало над 3000 жители, имало е две училища, линейка, болница, родилен дом, фабрика за газирани напитки и пр..

В златните си години село Мандрица било лидер  в пашкулопроизводството. Местните отглеждали  цели армии от копринени буби в къщите си.

Един говор, едно минало – живата памет на баба Султана

Днес село Мандрица наброява едва 20-на възрастни жители. И всички знаят албански, в т.ч. и техните синове и дъщери, които отдавна са напуснали селото, научавам от 93-годишната баба Султана. Срещам я пред нейната голяма кирпичена къща.

Подобно на повечето жители, и семейството й се е занимавало с бубарство. Въпреки че е родена в албанското село Мандрица  и вкъщи родителите й говорели на албански, Султана твърди че не е албанка, а си е чиста българка. За албанския език казва : „Нямаме нито четмо, нито писмо. Не знаем да пишем албански. Само говорим – един говор имаме, ама не е като на другите албанци. С тях не можем да се разберем. Вкъщи си говорехме на албански. По едно време го бяха забранили, ама дядовците пак си го говореха. После, при социализма, никой не ни пречеше. В паспортите първо пишеше, че сме албанци. Но после ни вписаха като „българи.“, спомня си Султана.

Днес единствено жителите на Мандрица и няколко български изселници в отсрещна Гърция владеят това старинно албанско наречие, твърди внукът на баба Султана – Антон Христов, който развива туризъм в селото на своите деди.

Тухли, глина и носталгия – къщите на село Мандрица разказват истории

Младият  мъж сам възстановил стара кирпичена сграда и я превърнал в еко къща за гости. Подобно на останалите постройки в района, и тя е била проектирана специално за отглеждането на буби и разполага с обширен салон на втория етаж.  „Много от къщите в селото на по три етажа“, казва Антон, и добавя, че някогашните майсторите са били уникални.

Основата им е от камък, но не е дълбока. Оттам нагоре всичко е от дърво и кирпичени тухли, които  се правят в калъпи и се сушат на слънце. Масивните вътрешни греди и дървения материал, също е бил обработван внимателно на ръка.

За историята на село Мандрица – единственото албанско село в България ще разберете от статията ми :  Мандрица – албанското село на края на България

Строителни хитрости от миналото

Местните майстори използвали различна глина. За мазилките я добивали от наносите на съседната Бяла река и я наричали „бяла мазилка“.  А за изготвяне на тухлите извличали глината на терен, като я смесвали с камъни, за да стане по-здрава. Подът пък се замазвал от кал и кравешка тор – най-добрата изолация срещу студ и жега, научаваме от Антон

Къщите са били предназначени за отглеждане на буби, защото поддържат постояна температура и имат естествена вентилация. Даже, според специалисти, било препоръчително за хора с белодробни заболявания да живеят в такива глинени къщи, тъй като стените „дишат“  и пречистват въздуха, твърди Антон. В миналото обитателите на тези големи постройки се скупчвали в една стаичка. Обикновено на първия етаж е бил оборът, вторият етаж бил за бубите, а третият –  за хората.

Когато глината говори

В селото се провеждат курсове по работа с глина. Обучението се организира от сдружение „Мещра“, а  участниците се настаняват в глинената еко къща на Антон и усвояват тънкостите на този стар занаят – как да правят тухли, мазилки, шпакловки.. Един  от най-интригуващите моменти на обучението е прилагането на „вълшебната „ рецепта на т.нар. мандришката глинена мазилка, която веднъж завинаги предотвратява появата пукнатини по фасадите.

Основните забележителности на село Мандрица

 Освен еко къща за гости, село Мандрица си има хотел с басейн в двора и ресторант. На централния площад се намира старата църква  „Св. Димитър“ от 1835 г., която през повечето време е затворена.

Сравнително добре са запазени сградите на двете селски училища, родилният дом на селото, както и емблематичната за село Мандрица къща на д-р Атанас Пейкидис. Някога на първия й етаж се е помещавала гинекологична клиника. Твърди се че в наши дни сградата е закупена от англичанин, който възнамерявал да обитава втория етаж, а на приземния да подреди музейна сбирка на селото.

Вместо заключение :

В миналото село Мандрица било толкова плътно застроено, че покривите на постройките се долепяли плътно един до друг така, че човек можел по тях да стигне от единия край на селцото до другия , разказва Костадин Георгиев Бейчев. Той е сред най-колоритните местни жители и поет по душа, който вплита  в красиви стихове историята на родния си край. 

Къщите на село Мандрица навяват спомени за времената, когато тук бубите били господари и се ширели в просторните салони, докато хората се бутали в тесните стаички под покрива. И макар тези сгради бавно да се предават на времето, в стените им още живее надеждата, че миналото може да вдъхновява бъдещето.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Село Мандрица – между глинените къщи, бубите и тишината … appeared first on Пътешествия без край.